НАП: Данъчно третиране на парично дарение за производство на филм и право на данъчен кредит за разходи за хранене на актьори

ЗМДТ чл. 44, ал. 1

ЗМДТ чл. 45, ал. 1

ЗМДТ чл. 48, ал. 1

ЗКПО чл. 48, т. 2

ЗКПО чл. 53, ал. 1

ЗДДС чл. 9, ал. 3

ЗДДС чл. 70, ал. 1

ЗДДС чл. 70, ал. 3, т. 6

КТ чл. 285, ал. 1

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване, прието с вх. №............2025 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО), Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС).

Посочено е, че "Б Ф К " ООД създава филм и получава като дарение парична сума за производството на филма. В тази връзка са поставени следните въпроси:

1. Дължи ли дружеството местен данък 5%?
2. Облага ли се полученото дарение с данък печалба?
3. Дарението текущо ли се признава като приход(в годината на получаване)или според амортизационния план на продукта(филм)?
4. Може ли да се ползва данъчен кредит за хранене на актьорите по време на снимките, при условие, че те не получават дневни пари?

Предвид описаната фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

По прилагане на разпоредбите на ЗМДТ.

Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. Ал. 2 на правната норма посочва, че подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.

В чл. 48, ал. 1 от ЗМДТ са посочени хипотезите, при които се освобождава се от данък полученото имущество. Съгласно т. 14 на ал. 1 от цитираната разпоредба, освободени са даренията за юридическите лица с нестопанска цел, които получават субсидии от централния бюджет, и юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност за получените и предоставените дарения, а в т. 11 е посочена безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството. От дружествения договор на юридическото лице е видно, че то е учредено с предмет производство на филми и телевизионни предавания, а не е създадено с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. Няма данни в запитването и, че дарението е предоставено при условията и по реда на Закона за меценатството.

Предвид изложеното не може да се направи обоснован извод, че дарението е освободено от облагане с местен данък. Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗМДТ данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44 (освен ако е уговорено друго) в размера, определен с Наредбата за определяне на местните данъци на Столичен общински съвет от общинския съвет (чл. 35, ал. 1, б. "б").

По прилагане на разпоредбите на ЗКПО.

Полученото дарение следва да се отчете съгласно разпоредбите на СС 20 - ОТЧИТАНЕ НА ПРАВИТЕЛСТВЕНИ ДАРЕНИЯ И ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ПРАВИТЕЛСТВЕНА ПОМОЩ.

Даренията се отчитат чрез прилагане на приходния подход. Капиталовият подход се прилага по изключение по отношение на преотстъпени или опростени данъци върху печалбата. Първостепенен критерий за диференциране на даренията е наличието на условия за тяхното получаване, насочени към надареното лице и/или предмета на дарение. Според този критерий, те се разграничават на условни и безусловни. Получените срещу изпълнение на определени условия, касаещи текущата дейност на предприятието в миналото или бъдещето, следва да се третират като финансирания (за дълготрайни активи или за текущата дейност).

Получените дарения в парична форма, в зависимост от целта, с която се предоставят средствата, се диференцират на обвързани с активи и обвързани с приходи. Съгласно определенията на стандарта, получените в предприятието дарения, чието главно условие е придобиването на дълготраен материален или нематериален актив, се третират като обвързани с активи дарения (финансирания за дълготрайни активи).

Самите активи могат да бъдат както амортизируеми, така и неамортизируеми. Даренията, свързани с неамортизируеми активи, се отчитат и представят в баланса като финансирания, съгласно разпоредбите на СС 20, и се признават за приходи през съответните периоди, през които са извършени и отчетени разходите по изпълнението на обвързаните с тях условия. Даренията, свързани с амортизируеми активи, се признават като приход пропорционално на начислените за съответния период амортизации на активи, придобити в резултат на дарението.

От обясненията Ви може да се направи извод, че полученото дарение е използвано за производството на филм, който дружеството възнамерява да заведе като данъчен амортизируем актив по смисъла на чл. 48, т. 2 от ЗКПО, а именно данъчен дълготраен нематериален актив /ДДНА/. Данъчните активи се завеждат в данъчния амортизационен план с данъчна амортизируема стойност. Същата, съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗКПО, е историческата цена на актива, намаленас включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива.

Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 68 от ЗКПО, съгласно която счетоводните приходи и разходи, отчетени по повод на дарение, с което е намалена историческата цена при определяне на данъчната амортизируема стойност на актива, не се признават за данъчни цели.

Следователно дружеството следва да отчете като приход полученото дарение, но когато същото е свързано с придобиването на ДДНА по смисъла на чл. 51, ал. 1 от ЗКПО, приходът не е признат за данъчни цели, ако с получената сума е намалена историческата цена на данъчен амортизируеми актив по реда на чл. 53, ал. 1 с.з.

По прилагане на разпоредбите на ЗДДС.

Ако храненето на актьорите по време на снимките /кетъринг услугата/ се предоставя безвъзмезно от дружеството на участващите в екипа лица следва да се има предвид, че съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗДДС за възмездна доставка на услуга се смята и: 1. предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит; 2. безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице.

По силата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, начисления данък при внос на стоки и изискуемия от него данък като платец по глава осма.

Видно от текста на цитираната разпоредба, за да има дружеството право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, същите следва да бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки.

В чл. 70 от ЗДДС са посочени ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит.

Правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗДДС не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74 от ЗДДС, когато:

1. стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;

2. стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Съгласно регламентираните в чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 2 от ЗДДС ограничения, за получени стоки и услуги, които са предназначени за извършването на освободени доставки, изброени в чл. 39 - чл. 50 от закона, или за безвъзмездни доставки и дейности, различни от икономическата дейност на лицето не би възникнало право на приспадане на данъчен кредит.

С оглед горното, за да се определи налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за получените доставки на стоки и услуги, е необходимо да се изясни свързани ли са те с извършването на облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, или пък попадат в ограниченията, изключващи правото на приспадане на данъчен кредит.

На основание чл. 70, ал. 3, т. 6 от ЗДДС за храната и/или добавките към нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от Кодекса на труда (КТ), не е предвидено ограничение на правото на приспадане на ДДС.

Здравословните и безопасни условия на труда са уредени в глава тринадесета на КТ. Съгласно чл. 285, ал. 1 от КТ работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. Условията и редът, при които се осигуряват безплатна храна и/или добавки към нея, са определени с Наредба №11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея /Наредба № 11/ (обн. - ДВ, бр. 1 от 03.01.2006 г.), издадена на основание чл. 285, ал. 2 от КТ от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването. Стойността на осигурената храна по реда на чл. 285 от КТ е разход, който попада в хипотезата на чл. 11 от ЗКПО, когато са изпълнени и изискванията на цитираната наредба.

Следователно за да е налице право на приспадане на данъчен кредит за храната и/или добавките към нея е необходимо, същата да е предоставена по реда на чл. 285 от КТ, и случаят да попада в хипотезите за специфичен характер на дейността и специфична организация на труда по смисъла на Наредба №11 от 21 декември 2005 г.

В случай, че получените стоки (храна и напитки) се предоставят на участници в екипа, които са в трудови правоотношения с дружеството, за него би следвало да възникне право на приспадане на данъчен кредит.

Извън регламентираната в чл. 70, ал. 3, т. 6 от ЗДДС хипотеза, за предоставянето на храна и/или добавки към нея, не възниква право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.