Изх. № 53-04-198/06.04.2015г.
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 24
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 5
ЗДДФЛ, чл. 26, ал. 7
ЗДДФЛ, чл. 52, ал. 1, т. 3
ЗДДФЛ, чл. 73, ал. 1, т. 4
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Закупила сте земеделска земя, която отдавате под наем. В тази връзка приемате, че, на основание чл. 13, ал. 1, т. 24 от ЗДДФЛ, придобитите доходи от наем са необлагаеми.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Как следва да декларирате придобитите доходи от отдаване под наем на земеделска земя?
- Ако не сте задължена да подавате годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, има ли друга възможност да обявите тези доходи пред Националната агенция за приходите (НАП)?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
На основание чл. 13, ал. 1, т. 24 от ЗДДФЛ, не са облагаеми доходите, получени от рента, аренда или от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя.
Следователно, както е посочено и в запитването Ви, придобитите доходи от наем на земеделска земя са необлагаеми доходи по силата на ЗДДФЛ.
Доходите и обстоятелствата, които подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, са изброени изчерпателно в чл. 50 и 52 от същия закон.
На основание чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, местните физически лица не са задължени да подават годишна данъчна декларация, когато са получили само необлагаеми доходи. По аргумент от цитираната разпоредба и доколкото в данъчния закон не е предвидено друго, необлагаемите доходи от наем на земеделска земя не подлежат на деклариране и при условие че сте задължена да подавате годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ във връзка с декларирането на други видове доходи и/или обстоятелства..
По втори въпрос:
Абстрахирайки се от изискванията на чл. 55 от ЗДДФЛ, които в конкретния случай не намират приложение, в действащата нормативна уредба не са установени други правила, различни от посочените в чл. 50 и 52 от същия закон, касаещи предоставянето, вкл. по собствена инициатива, на данни на НАП от физическите лица, придобили необлагаеми доходи от източници в България и в чужбина.
На основание чл. 73, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) - платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи от рента, аренда или от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя, в случаите, когато годишният размер на съответния доход, изплатен на физическо лице, превишава 5000,00 лв.
Следователно, при условие че наематели на земеделската земя са предприятия и/или самоосигуряващи се лица - земеделски производители, тези лица са задължени да предоставят информация на НАП за изплатените Ви доходи от наем, когато годишният им размер превишава 5000,00 лв. за всеки платец поотделно.
Размерът на придобитите доходи от отдаване под наем на земеделска земя, за които НАП не разполага с информация, се установява от органите по приходите при извършване на проверки и ревизии по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Доколкото изложената фактическа обстановка в запитването Ви не е изчерпателна и с оглед правомощията им при извършване на проверки и ревизии по реда на ДОПК, от компетентността на органите по приходите е и преценката за това, дали действително извършваната от Вас дейност може да бъде квалифицирана като търговска по смисъла на Търговския закон (ТЗ). В тази връзка следва да имате предвид, че разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДФЛ не се прилага за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на ТЗ, включително като едноличен търговец (чл. 13, ал. 5 от ЗДДФЛ). Дефинирането на едно физическо лице като търговец не се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. Търговското качество на физическото лице следва да се разглежда с оглед характера на извършваните от него сделки и услуги. Тази теза се съдържа и в данъчния закон: на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, ако физическото лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, доходите от стопанската му дейност се облагат по реда на глава пета, раздел II от ЗДДФЛ, т.е. считат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: физическо лице е закупило земеделска земя и я отдава под наем. Лицето приема, че на основание чл. 13, ал. 1, т. 24 от ЗДДФЛ придобитите доходи от наем са необлагаеми.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: Как следва да декларирате придобитите доходи от отдаване под наем на земеделска земя?
Въпрос: Ако не сте задължена да подавате годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, има ли друга възможност да обявите тези доходи пред Националната агенция за приходите (НАП)?
По първи въпрос
На основание чл. 13, ал. 1, т. 24 от ЗДДФЛ не са облагаеми доходите, получени от рента, аренда или от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя. Следователно, както е посочено и в запитването, придобитите доходи от наем на земеделска земя са необлагаеми доходи по силата на ЗДДФЛ.
Доходите и обстоятелствата, които подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, са изброени изчерпателно в чл. 50 и чл. 52 от закона. Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ местните физически лица не са задължени да подават годишна данъчна декларация, когато са получили само необлагаеми доходи.
По аргумент от тази разпоредба и доколкото в данъчния закон не е предвидено друго, необлагаемите доходи от наем на земеделска земя не подлежат на деклариране, включително и когато лицето е задължено да подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ във връзка с декларирането на други видове доходи и/или обстоятелства.
Извод: Необлагаемите доходи от отдаване под наем на земеделска земя по чл. 13, ал. 1, т. 24 от ЗДДФЛ не се декларират в годишната данъчна декларация, дори когато лицето подава декларация за други доходи или обстоятелства.
По втори въпрос
Абстрахирайки се от изискванията на чл. 55 от ЗДДФЛ, които в конкретния случай не намират приложение, в действащата нормативна уредба не са установени други правила, различни от посочените в чл. 50 и чл. 52 от ЗДДФЛ, относно предоставянето, включително по собствена инициатива, на данни на НАП от физически лица, придобили необлагаеми доходи от източници в България и в чужбина.
На основание чл. 73, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване - платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи от рента, аренда или от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя, когато годишният размер на съответния доход, изплатен на физическо лице, превишава 5000,00 лв.
Следователно, ако наематели на земеделската земя са предприятия и/или самоосигуряващи се лица - земеделски производители, тези лица са задължени да предоставят информация на НАП за изплатените доходи от наем, когато годишният им размер превишава 5000,00 лв. за всеки платец поотделно.
Размерът на придобитите доходи от отдаване под наем на земеделска земя, за които НАП не разполага с информация, се установява от органите по приходите при извършване на проверки и ревизии по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
С оглед на това, че изложената фактическа обстановка в запитването не е изчерпателна и предвид правомощията на органите по приходите при проверки и ревизии по ДОПК, в тяхната компетентност е и преценката дали действително извършваната дейност може да бъде квалифицирана като търговска по смисъла на Търговския закон (ТЗ).
В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДФЛ не се прилага за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на ТЗ, включително като едноличен търговец (чл. 13, ал. 5 от ЗДДФЛ).
Дефинирането на едно физическо лице като търговец не се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. Търговското качество на физическото лице следва да се разглежда с оглед характера на извършваните от него сделки и услуги.
Тази теза е отразена и в данъчния закон: съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, ако физическото лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, доходите от стопанската му дейност се облагат по реда на глава пета, раздел II от ЗДДФЛ, т.е. считат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Не съществува друга, различна от уредената в чл. 50 и чл. 52 от ЗДДФЛ, възможност физическо лице по своя инициатива да декларира пред НАП необлагаемите доходи от наем на земеделска земя. Информация за тези доходи се подава от платците - предприятия и самоосигуряващи се лица при превишаване на 5000,00 лв. годишно за всеки платец, а органите по приходите могат да преценят дали дейността има характер на търговска, при което освобождаването по чл. 13, ал. 1 не се прилага.
