Изх. № М-24-39-99
Дата: 19. 06. 2024 год.
ТЗ, чл. 141, ал. 2;
ТЗ, чл. 157, ал. 1;
ДОПК, чл. 10, ал. 3;
ДОПК, чл. 10, ал. 4;
ЗНАП, чл. 10, ал. 1, т. 10;
ЗЗД, чл. 36;
ЗЗД, чл. 41;
ЗДДС, чл. 15а, ал. 2, т. 3;
ЗДДС, чл. 72, ал. 1;
ЗДДС, чл. 119;
ЗДДС, чл. 123, ал. 5;
ЗДДС, чл. 123, ал. 6;
ЗДДС, чл. 124, ал. 2;
ЗДДС, чл. 124, ал. 4.
В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмено запитване, препратено по компетентност от дирекция ОДОП ... и заведено с вх.№ М-24-39-99 от 30.05.2024 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Собственикът и управител на ЕООД е починал, като Вие сте един от наследниците от общо 6 наследника. Тъй като няма съгласие между наследниците, същите не са записали дружествени дялове и не са избрали нов управител. Част от наследниците са входирали в съда искови молби за спиране на вписването в Търговския регистър, с което Вие сте записали дружествени дялове и сте избрали управител. Сочите, че процедурата по вписване е спряна и се очаква становище на съда.
Поставяте въпроса дали счетоводството, обслужващо фирмата може да входира месечни декларации /нулеви/ към НАП, тъй като фирмата не извършва дейност.
Във връзка с така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, на основание чл.10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите Ви уведомявам следното:
Съгласно чл. 157, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността.
При направена справка в Търговския регистър и от запитването е видно, че дружеството не е заличено.
Прекратяването не настъпва по силата на закона, а е резултат на последователно осъществяване на поредица юридически факти, каквито не са настъпили в случая. Щом липсва вписано решение за прекратяване на търговското дружество, то съществува в правния мир.
Общото правило относно законното представителство на юридическите лица е уредено в нормата на чл. 10, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), съгласно която юридическите лица се представляват от лицата, които ги представляват по закон. Законното представителство на дружествата с ограничена отговорност е уредено в чл. 141, ал. 2 от ТЗ, съгласно която дружеството се представлява от управителя. При няколко управители всеки един от тях може да действа самостоятелно, освен ако дружественият договор предвижда друго.
Съответно, по силата на ал. 4 на чл. 10 от ДОПК юридическите лица могат да се представляват и от пълномощници въз основа на писмено пълномощно. Правилата за упълномощаването са уредени в чл. 36 и следващите от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В този смисъл, упълномощаването е едностранна сделка, с която представляваният (упълномощителят) овластява представителя (пълномощника) да извършва правни действия от негово име, които пряко го обвързват. Предмет на упълномощаването е учредяването на представителна власт в полза на пълномощника за извършването на правно действие от името и за сметка на упълномощителя. Обемът на представителната власт се определя от представлявания в самото пълномощно.
В чл. 41 от ЗЗД се посочват основанията за прекратяване на пълномощното:
- с оттеглянето му;
- отказ от страна на упълномощения;
- смърт на упълномощителя или на пълномощника;
- поставяне под запрещение на упълномощителя или на пълномощника, или прекратяването им, ако последните са юридически лица.
Тъй като търговското дружество е юридическо лице, което е отделен субект, различен от лицата, които го образуват, то прекратяването на пълномощията по отношение на дружеството не настъпва по силата на закона, а е резултат на последователно осъществяване на поредица юридически факти. Ако тези факти по отношение на конкретното юридическо лице (ЕООД) не са настъпили и липсва вписано решение за прекратяването му, то това лице продължава да съществува в правния мир. В този смисъл, когато управителят на дружеството е упълномощил друго лице да представлява дружеството пред приходната администрация, при смърт на управителя това упълномощаване не се прекратява.
В този смисъл, упълномощеното лице би могло от името на дружеството да осъществява комуникацията с НАП и да изпълнява задълженията на същото по данъчното законодателство, вкл. и по отношение на задължението за подаване на справка-декларацията за съответния данъчен период по Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС).
По отношение данните, които следва да намерят отражение в съответните законови декларации, необходимо е да се има предвид, че същите следва да отразяват действителното състояние на дружеството по отношение на данъчното законодателство. В конкретиката на запитването приложение намира разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от регистъра по чл. 123, ал. 5 в дневника за продажбите за данъчния период, през който тази информация или промените в нея са отразени в този регистър, включително при замяна на лицето по чл. 15а, ал. 2, т. 3 и връщане на стоките в държавата членка, от която са били изпратени или транспортирани, като съдържанието на информацията и начинът на нейното отразяване се определят с правилника за прилагане на закона. А по силата на ал. 4 на цитираната разпоредба регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1. Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от регистъра по чл. 123, ал. 6 в дневника за покупки за данъчния период, през който тази информация или промените в нея са отразени в този регистър, като съдържанието на информацията и начинът на нейното отразяване се определят с правилника за прилагане на закона.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
Изложена е следната фактическа обстановка: собственикът и управител на ЕООД е починал. Вие сте един от общо шестима наследници. Поради липса на съгласие между наследниците, те не са записали дружествени дялове и не са избрали нов управител. Част от наследниците са подали в съда искови молби за спиране на вписването в Търговския регистър на обстоятелствата, с които Вие сте записали дружествени дялове и сте избрали управител. Процедурата по вписване е спряна и се очаква становище на съда.
Въпрос: дали счетоводството, обслужващо фирмата, може да входира месечни декларации (нулеви) към НАП, тъй като фирмата не извършва дейност.
Съгласно чл. 157, ал. 1 от Търговския закон дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. При извършена справка в Търговския регистър и според изложеното в запитването е видно, че дружеството не е заличено. Прекратяването не настъпва по силата на закона, а е резултат от последователно осъществяване на поредица юридически факти, каквито в случая не са настъпили. При липса на вписано решение за прекратяване на търговското дружество, то продължава да съществува в правния мир.
Общото правило за законното представителство на юридическите лица е уредено в чл. 10, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, според който юридическите лица се представляват от лицата, които ги представляват по закон. Законното представителство на дружествата с ограничена отговорност е уредено в чл. 141, ал. 2 от Търговския закон, съгласно който дружеството се представлява от управителя. При няколко управители всеки един от тях може да действа самостоятелно, освен ако дружественият договор предвижда друго.
Съгласно чл. 10, ал. 4 от ДОПК юридическите лица могат да се представляват и от пълномощници въз основа на писмено пълномощно. Правилата за упълномощаването са уредени в чл. 36 и следващите от Закона за задълженията и договорите. Упълномощаването е едностранна сделка, с която представляваният (упълномощителят) овластява представителя (пълномощника) да извършва правни действия от негово име, които пряко го обвързват. Предмет на упълномощаването е учредяването на представителна власт в полза на пълномощника за извършване на правно действие от името и за сметка на упълномощителя. Обемът на представителната власт се определя от представлявания в самото пълномощно.
В чл. 41 от ЗЗД са посочени основанията за прекратяване на пълномощното:
- с оттеглянето му;
- отказ от страна на упълномощения;
- смърт на упълномощителя или на пълномощника;
- поставяне под запрещение на упълномощителя или на пълномощника, или прекратяването им, ако последните са юридически лица.
Тъй като търговското дружество е юридическо лице, което е отделен субект, различен от лицата, които го образуват, прекратяването на пълномощията по отношение на дружеството не настъпва по силата на закона, а е резултат от последователно осъществяване на поредица юридически факти. Ако тези факти по отношение на конкретното юридическо лице (ЕООД) не са настъпили и липсва вписано решение за прекратяването му, това лице продължава да съществува в правния мир.
В този смисъл, когато управителят на дружеството е упълномощил друго лице да представлява дружеството пред приходната администрация, при смърт на управителя това упълномощаване не се прекратява. Упълномощеното лице може от името на дружеството да осъществява комуникацията с НАП и да изпълнява задълженията на дружеството по данъчното законодателство, включително задължението за подаване на справка-декларацията за съответния данъчен период по Закона за данък върху добавената стойност.
Извод: при липса на вписано прекратяване на дружеството и при действащо пълномощно, упълномощеното лице може да подава от името на дружеството месечните декларации по ЗДДС към НАП, включително нулеви, ако дружеството не извършва дейност.
Относно данните, които следва да намерят отражение в съответните законови декларации, следва да се има предвид, че те трябва да отразяват действителното състояние на дружеството по отношение на данъчното законодателство.
В конкретния случай приложение намира чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, съгласно който регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от регистъра по чл. 123, ал. 5 в дневника за продажбите за данъчния период, през който тази информация или промените в нея са отразени в този регистър, включително при замяна на лицето по чл. 15а, ал. 2, т. 3 и връщане на стоките в държавата членка, от която са били изпратени или транспортирани, като съдържанието на информацията и начинът на нейното отразяване се определят с правилника за прилагане на закона.
Съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1. Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от регистъра по чл. 123, ал. 6 в дневника за покупки за данъчния период, през който тази информация или промените в нея са отразени в този регистър, като съдържанието на информацията и начинът на нейното отразяване се определят с правилника за прилагане на закона.
Извод: данните в справка-декларациите и дневниците по ЗДДС трябва да отразяват действителното данъчно състояние на дружеството, като се спазват изискванията на чл. 124, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС относно отразяването на издадените и получените данъчни документи и информацията от регистрите по чл. 123, ал. 5 и ал. 6 от ЗДДС.
