Изх. №53-04-582
09.09.2024 г.
Чл. 112 от ЗДДС
Чл. 114 от ЗДДС
Чл. 19 от ЗЗД
Чл. 6 от ЗСч
В запитването е изложена следната фактическа обставновка:
На .....20.. г., между "Б" ЕООД в качеството му на продавач и "И" ООД купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, по силата на който продавачът се задължава да прехвърли собствеността на посочените в него недвижими имоти. По договора е платен аванс от купувача. "Б" ЕООД не прехвърля имотите в уговорения срок и "И" ООД подава иск в съда за обявяване на предварителния договор за окончателен.
С Решение на ........ градски съд, предварителният договор е обявен за окончателен при поставено условие в двумесечен срок от влизане в сила на решението "И" ООД да заплати остатъка от уговорената продажна цена в размер на 161 568,50 евро с ДДС.
"Б" ООД е осъдено да заплати на "И" ООД сума в размер на 9601,88 лв. представляващи разноски по делото, както следва: 8 000,00 лв. адвокатско възнаграждение без ДДС 1 521,88 лв. държавна такса и 80,00 лв. депозит свидетел.
Решението на ......ГС е обжалвано от "Б" ООД пред .......... апелативен съд, който го потвърждава, като осъжда жалбоподателя да заплати сумата от 8000,00 лв. адвокатско възнаграждение без ДДС. "Б" ООД подава касационна жалба до Върховния касационен съд, който постановява определение, с което не допуска касационно обжалване на решението на ......АС и осъжда жалбоподателя да заплати на "И" ООД сума в размер на 14 400,00 лв. с ДДС представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Общо за трите съдебни инстанции, "Б" ЕООД е осъдено да заплати на "И" ООД сумата от 32 001,88 лева, равняващи се на сумата от 16 362,30 евро, изчислени по фиксирания курс на Българска народна банка (БНБ) за 1 евро, равняващ се на 1,95583 лева.
"И" ООД е направило изявление за прихващане на задължението за заплащане на остатъка от продажната цена по предварителния договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 06.10.2017 година, съгласно влязло в сила на ......ГС, състав в размер на 161 568,50 евро (равняващи се на 316 000,51 лв. от които - 263 333,75 лв. - данъчна основа; 52 666,75 лв. - ДДС) с дължимата от "Б" ЕООД сума за разноски за трите съдебни инстанции в съдебното производство в общ размер на 16 362,30 евро (равняваща се на 32001,88 лв., от които 17 601,88 лв. - държавни такси и разноски и 14 400,00 лв. адвокатско възнаграждение от които 12 000,00 лв. данъчна основа и 2 400,00 лв. ДДС) до размера на по-малкото. Остатъкът от дължимата сума, изчислена по фиксирания курс на БНБ за 1 евро, в размер на 283 998,64 лв., след извършеното прихващане е преведена по банкова сметка на "Б" ЕООД, съгласно платежно нареждане от ........2024 г.
Във връзка с изложеното е поставен следния въпрос:
Как следва да се документират от гледна точка на ЗДДС отношенията между страните по повод продажбата на недвижимия имот и извършеното прихващане?
В запитването не е изрично посочено, но от изложените факти може да се заключи, че както продавачът, така и купувачът са регистрирани по ЗДДС лица.
Съгласно чл. 19 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) с предварителния договор страните по сделката уговарят съществени условия за изпълнението на окончателния договор, при което ако някоя от страните откаже сключване на окончателния договор, другата страна има право да предяви иск пред съда за сключването му. В такъв случай окончателният договор се счита сключен в момента, в който решението на съда влезе в законна сила. Предварителният договор не представлява разпореждане с имущество, защото с него не се прехвърля собственост. Моментът на прехвърляне на собствеността ще е датата на влизане в сила на съдебно решение, с което предварителния договор е обявен за окончателен. В конкретния случай това е датата, на която ВКС с определение не е допуснал касационно обжалване на решението на ...АС. На основание чл. 25, ал. 2 от ЗДДС прехвърлянето на собствеността представлява данъчно събитие по смисъла на закона, съответно за продавача възниква задължение за издаване на фактура в 5 - дневен срок от настъпването му, съгласно чл.113, ал. 4 от ЗДДС. Данъчната основа за доставката е уговорената цена по предварителния договор след приспадане на платения аванс, както е посочено и в решението на ......ГС.
Вземането на "И" ООД към продавача произтича от присъдените в негова полза за трите съдебни инстанции съдебни разноски. С направеното изявление за прихващане той е погасил това свое вземане за сметка на размера на сумата, която дължи на продавача по силата на предварителния договор и решението на ..ГС.
Облагаема доставка, съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
В конкретния случай, както по своето естество, така и на основание посочените по-горе разпоредби от ЗДДС, разноските, които загубилата делото страна е осъдена да заплати на спечелилата делото страна, не представляват възнаграждение за извършена доставка от страна на спечелилата делото страна, а възстановяване на разходи на последната. Направените разходи не представляват съпътстващ разход, с който на основание чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС да следва да бъде увеличена данъчната основа на доставката, тъй като цитираната разпоредба се отнася за разходи, които съпътстват доставка и са пряко свързани с нея, а в случая изобщо не е налице такава, чиято данъчна основа да бъде увеличавана.
От изложеното по-горе следва, че за документирането на разноските, за които загубилата делото страна е осъдена да заплати на спечелилата делото страна, не се издава данъчен документ по смисъла на чл. 112 от ЗДДС - фактура по чл.114 или дебитно известие по чл. 115 от с.з., тъй като разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС въвежда задължение за издаване на фактура в определените за това срокове само по повод на доставка на стока или услуга, или при получаване на авансово плащане преди това.
В случая, прихванатата сума за съдебни разноски следва да бъде документирана с първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството(ЗСч).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда наДанъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
На .....20.. г. между "Б" ЕООД като продавач и "И" ООД като купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, по силата на който продавачът се задължава да прехвърли собствеността върху посочените в договора недвижими имоти. По договора е платен аванс от купувача.
"Б" ЕООД не прехвърля имотите в уговорения срок и "И" ООД подава иск в съда за обявяване на предварителния договор за окончателен. С решение на ........ градски съд предварителният договор е обявен за окончателен при условие в двумесечен срок от влизане в сила на решението "И" ООД да заплати остатъка от уговорената продажна цена в размер на 161 568,50 евро с ДДС.
"Б" ООД е осъдено да заплати на "И" ООД сума в размер на 9 601,88 лв., представляваща разноски по делото, както следва:
- 8 000,00 лв. адвокатско възнаграждение без ДДС
- 1 521,88 лв. държавна такса
- 80,00 лв. депозит свидетел.
Решението на ......ГС е обжалвано от "Б" ООД пред .......... апелативен съд, който го потвърждава и осъжда жалбоподателя да заплати сумата от 8 000,00 лв. адвокатско възнаграждение без ДДС.
"Б" ООД подава касационна жалба до Върховния касационен съд, който постановява определение, с което не допуска касационно обжалване на решението на ......АС и осъжда жалбоподателя да заплати на "И" ООД сума в размер на 14 400,00 лв. с ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Общо за трите съдебни инстанции "Б" ЕООД е осъдено да заплати на "И" ООД сумата от 32 001,88 лв., равняваща се на 16 362,30 евро, изчислени по фиксирания курс на Българска народна банка за 1 евро, равняващ се на 1,95583 лв.
"И" ООД е направило изявление за прихващане на задължението за заплащане на остатъка от продажната цена по предварителния договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 06.10.2017 г., съгласно влязло в сила решение на ......ГС, в размер на 161 568,50 евро (равняващи се на 316 000,51 лв., от които 263 333,75 лв. - данъчна основа и 52 666,75 лв. - ДДС) с дължимата от "Б" ЕООД сума за разноски за трите съдебни инстанции в съдебното производство в общ размер на 16 362,30 евро (равняваща се на 32 001,88 лв., от които 17 601,88 лв. - държавни такси и разноски и 14 400,00 лв. адвокатско възнаграждение, от които 12 000,00 лв. данъчна основа и 2 400,00 лв. ДДС) до размера на по-малкото.
Остатъкът от дължимата сума, изчислена по фиксирания курс на БНБ за 1 евро, в размер на 283 998,64 лв. след извършеното прихващане е преведен по банкова сметка на "Б" ЕООД, съгласно платежно нареждане от ........2024 г.
Въпрос: Как следва да се документират от гледна точка на ЗДДС отношенията между страните по повод продажбата на недвижимия имот и извършеното прихващане?
В запитването не е изрично посочено, но от изложените факти се заключава, че както продавачът, така и купувачът са регистрирани по ЗДДС лица.
Съгласно чл. 19 от Закона за задълженията и договорите с предварителния договор страните по сделката уговарят съществените условия за изпълнението на окончателния договор. Ако някоя от страните откаже сключване на окончателния договор, другата страна има право да предяви иск пред съда за сключването му. В такъв случай окончателният договор се счита за сключен в момента, в който решението на съда влезе в законна сила.
Предварителният договор не представлява разпореждане с имущество, тъй като с него не се прехвърля собственост. Моментът на прехвърляне на собствеността е датата на влизане в сила на съдебното решение, с което предварителният договор е обявен за окончателен. В конкретния случай това е датата, на която ВКС с определение не е допуснал касационно обжалване на решението на ...АС.
На основание чл. 25, ал. 2 от ЗДДС прехвърлянето на собствеността представлява данъчно събитие по смисъла на закона. За продавача възниква задължение за издаване на фактура в 5-дневен срок от настъпването на данъчното събитие, съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗДДС.
Данъчната основа за доставката е уговорената цена по предварителния договор след приспадане на платения аванс, както е посочено и в решението на ......ГС.
Вземането на "И" ООД към продавача произтича от присъдените в негова полза за трите съдебни инстанции съдебни разноски. С направеното изявление за прихващане "И" ООД е погасило това свое вземане за сметка на сумата, която дължи на продавача по силата на предварителния договор и решението на ..ГС.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
В конкретния случай, както по своето естество, така и на основание посочените разпоредби от ЗДДС, разноските, които загубилата делото страна е осъдена да заплати на спечелилата делото страна, не представляват възнаграждение за извършена доставка от страна на спечелилата делото страна, а възстановяване на разходи на последната.
Направените разходи не представляват съпътстващ разход, с който на основание чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС да следва да бъде увеличена данъчната основа на доставката, тъй като тази разпоредба се отнася за разходи, които съпътстват доставка и са пряко свързани с нея, а в случая не е налице такава доставка, чиято данъчна основа да бъде увеличавана.
От изложеното следва, че за документирането на разноските, които загубилата делото страна е осъдена да заплати на спечелилата делото страна, не се издава данъчен документ по смисъла на чл. 112 от ЗДДС - фактура по чл. 114 от ЗДДС или дебитно известие по чл. 115 от ЗДДС, тъй като разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС въвежда задължение за издаване на фактура в определените за това срокове само по повод на доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това.
В случая прихванатата сума за съдебни разноски следва да бъде документирана с първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 6 от Закона за счетоводството.
Извод: Продажбата на недвижимия имот се документира с фактура, издадена от продавача в 5-дневен срок от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което предварителният договор е обявен за окончателен, като данъчната основа е уговорената цена по договора след приспадане на платения аванс. Прихванатите съдебни разноски не представляват възнаграждение за доставка и не се документират с фактура или дебитно известие по ЗДДС, а с първичен счетоводен документ по ЗСч.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
