НАП: Данъчно облагане по ЗДДФЛ на обезщетения при прекратяване на договор за управление и контрол поради пенсиониране

Според изложеното в запитването на управителя на дружество предстои пенсиониране. В договора за управление и контрол е предвидено при пенсиониране на управителя да се изплатят следните обезщетения:

• за неизползвани платени неприсъствени дни (платен отпуск);
• обезщетение в размер на шест брутни възнаграждения (за работа в дружеството 10 и повече години).

Във връзка с горното са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: При договори за управление и контрол може ли да бъдат приложени разпоредбите на чл. 222, ал. 3 и чл. 224 от Кодекса на труда (КТ)?

Въпрос 2: Ако не са приложими разпоредбите на чл. 222, ал. 3 и чл. 224 от КТ, трябва ли да се начисляват осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ?

Въпрос 3: Ако следва да се начисляват осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ, трябва ли да се направи еднократно в месеца, в който са начислени сумите за договорените обезщетения?

При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) (обн. ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 70/2024 г.), е изразено следното становище:

По силата на § 1, т. 26, буква "з" от ДР на ЗДДФЛ за целите на данъчното облагане правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, са "трудови правоотношения" по смисъла на този закон. Поради това възнагражденията на лицата по договори за управление и контрол подлежат на облагане по реда, предвиден в ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения, като при определяне на облагаемия доход по реда на чл. 24 от ЗДДФЛ следва да се съобразяват относими разпоредби и специфики по отношение на тези лица.

Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

От посочените разпоредби следва, че това обезщетение е относимо за правоотношения по КТ. НАП не е компетентна да изразява становище относно правото на придобиване на това обезщетение.

На основание чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват конкретно посочени обезщетения по КТ, сред които и обезщетенията по чл. 222, ал. 2 и 3 от КТ, т.е. разпоредбата е приложима за лицата, назначени по трудови правоотношения по КТ, които са получили такива обезщетения.

Предвид гореизложеното, за обезщетението при прекратяване на договора за управление и контрол обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ не може да се приложи по аналог и разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ не може да намери приложение.

На основание чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Видно от тази разпоредба, и това обезщетение е приложимо за лицата, назначени по трудови правоотношения по КТ. Освен това, визираното обезщетение не попада сред освободените от облагане обезщетения съгласно чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ.

Следователно посочените две парични обезщетения не са в обхвата на доходите, освободени от облагане по силата на ЗДДФЛ или по силата на друг закон. Поради това, при изплащане на тези обезщетения те се включват при определянето на облагаемия доход по реда на чл. 24 от ЗДДФЛ.

Извод: Разпоредбите на чл. 222, ал. 3 и чл. 224 от КТ не се прилагат по аналог за договор за управление и контрол и обезщетенията по този договор не са освободени от облагане по чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ, поради което подлежат на облагане като доходи от трудови правоотношения по реда на чл. 24 от ЗДДФЛ.

На основание чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:

• плащането - при плащане в брой;
• заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;
• получаването на престацията - за непаричен доход.

Съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице.

Платецът на дохода е задължен да определя авансовия данък за тези доходи по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ размерът на данъка се определя като месечната данъчна основа (облагаемият доход, намален с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и ЗЗО) се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

Разпоредбата на чл. 42, ал. 9 от ЗДДФЛ предвижда, че авансовият данък се внася в сроковете и по реда на чл. 65, ал. 11 и чл. 66, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Извод: За изплатените обезщетения по договора за управление и контрол платецът на дохода следва да определи и удържи авансов данък по чл. 42 от ЗДДФЛ към момента на придобиване на дохода по чл. 11 от ЗДДФЛ и да внесе данъка в сроковете по чл. 65, ал. 11 и чл. 66, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Въпросите за дължимост на осигурителни вноски при изплащане на обезщетение при придобиване право на пенсия от лице по договор за управление и контрол са изпратени за отговор по компетентност в ЦУ на НАП.

Извод: По отношение на осигурителните вноски НАП в настоящото становище не се произнася, тъй като въпросите са препратени за разглеждане в ЦУ на НАП.