3_ 1831/28.07.2015 г.
ЗМДТ, чл. 53, 54, ал. 7
Относно: Прилагане на разпоредбите на чл. 54 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)
В писмено запитване са описани следните два казуса:
1. Първият казус касае физическо лице - собственик на товарен автомобил съгласно нотариално заверен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство (МПС). Данъчно задълженото лице е подало декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ съгласно редакцията на правната норма в сила до 01.01.2015 г., в законоустановения 2-месечен срок. Към декларацията са приложени копия от договора и Свидетелството за регистрация част I. През 2015 г. данъчнозадълженото лице на основание чл. 99 от Закона за собствеността (ЗС) извършва отказ от право на собственост върху МПС в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Документът е представен пред Община В, отдел "Местни данъци и такси" за отписване на товарния автомобил от регистъра на МПС. Във връзка с това са поставени въпросите следва ли органът по приходите да спре облагането само на основание представеното копие на отказа от право на собственост или е необходимо данъчнозадълженото лице да представи и удостоверение от сектор "Пътна полиция" - В, че МПС е с прекратена регистрация и не е собственост на данъчно задълженото лице? Как следва да се постъпи, ако МПС не е с прекратена регистрация в сектор "Пътна полиция"?
2. На следващо място с оглед изменените разпоредби на чл. 54, ал. 1 и 2 от ЗМДТ е поискано становище как следва да се процедира когато данните не са предоставени своевременно от Министерството на финансите на Община В и данъчно задълженото лице желае да подаде декларация за придобитото от него МПС, да заплати определеният му данък с оглед извършване впоследствие на разпоредителна сделка с него? Следва ли служителят на общинската администрация да приеме и обработи декларацията, след като в чл. 54, ал. 3 от ЗМДТ са посочени изчерпателно случаите, в които данъчнозадължените лица следва да подадат декларация, а описаният случай не попада в хипотезите на правната норма?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗМДТ (обн. ДВ. бр.117 от 10 декември 1997г., посл. изм. ДВ. бр.37 от 22 май 2015г.) изразяваме следното становище:
Относно преустановяване облагането на МПС
Съгласно чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозни средства.
Отказът от право на собственост е изрично волеизявление на носителя на това право, с което той недвусмислено изразява желанието си да прекрати владението, ползването и разпореждането върху индивидуално определена вещ. Правната регламентация на този институт се съдържа в чл. 99-100 от ЗС.
По смисъла на чл. 99 от ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. За движимите вещи то може да бъде изрично волеизявление или да се осъществи с конклудентни действия - с изхвърляне на вещта, чрез изоставяне на владението. От тълкуването на разпоредбата на чл. 99 от ЗС следва, че е възможно и допустимо неговото извършване и спрямо движима вещ.
По отношение на автомобилите, които са регистрирани, чл. 144, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) изисква прехвърлянето на собствеността да се извършва с писмен договор с нотариална заверка на подписите. С оглед на тази норма следва да се приеме, че отказът от правото на собственост върху МПС е необходимо да бъде извършен в същата форма, тъй като представлява разпореждане с вещта.
В настоящия случай от запитването става ясно, че лицето с нотариално заверена декларация се е отказало от правото на собственост върху превозното средство, т.е. правото на собственост е прекратено.
По силата на чл. 100 от ЗС отказът от правото на собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър. Заявлението за отказ от правото на собственост по ал. 1 може да се оттегли до вписването на отказа в имотния регистър.
За разлика от изрично уредения случай с отказа от право на собственост върху недвижимите имоти, при МПС липсва изрична нормативна уредба в ЗС. С оглед прилагане на закона по аналогия на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове следва да се приеме, че вследствие на отказа от право на собственост върху МПС е необходимо да се прекрати регистрацията на същото.
Основанията за прекратяване на регистрацията са уредени в чл. 143, ал. 6, 7 и 8 от ЗДвП и чл. 18 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. на МВР за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45/2000 г. на МВР).
Изводът за необходимостта от прекратяване на регистрацията на МПС се налага и от нормативната уредба относно регистрацията и отчета на МПС. На основание чл. 14, ал.1 от наредбата промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер и продължаване срока на валидност при временна регистрация. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. на МВР част първа на свидетелството за регистрация служи за идентифициране на превозното средство и при необходимост се носи от водача при ползване на превозното средство. Тя удостоверява правото на разпореждане на собственика с превозното средство. Изхождайки от последното при условие, че трябва да се прекрати правото на разпореждане с вещта (МПС), то следва да се приеме, че регистрацията на МПС следва да бъде прекратена.
В чл. 54, ал. 7 от ЗМДТ е регламентирана възможност за служителите на общинската администрация да изискват документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане. При прекратяване на регистрация на превозно средство данъчно задълженото лице представя документ от компетентен орган.
В светлината на изложеното дотук следва да се приеме, че за да се спре облагането с данък върху превозните средства на МПС, освен отказът от право на собственост, е необходимо данъчнозадълженото лице да представи и удостоверение от сектор "Пътна полиция", че МПС е с прекратена регистрация.
Във връзка с втория поставен в запитването въпрос Ви уведомяваме, че същият е изпратен на Дирекция ДОМ при ЦУ на НАП - София с цел изразяване на становище по компетентност.
В запитването са изложени два казуса, свързани с прилагането на чл. 54 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
1. Относно преустановяване облагането на МПС при отказ от право на собственост
Описан е следният казус: физическо лице е собственик на товарен автомобил по нотариално заверен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство. Лицето е подало декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ съгласно редакцията на нормата в сила до 01.01.2015 г., в законоустановения 2-месечен срок, като към декларацията са приложени копия от договора и свидетелството за регистрация - част I.
През 2015 г. данъчно задълженото лице, на основание чл. 99 от Закона за собствеността (ЗС), извършва отказ от право на собственост върху МПС в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Документът за отказ е представен пред общината (Община В, отдел "Местни данъци и такси") с искане за отписване на товарния автомобил от регистъра на МПС.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: Следва ли органът по приходите да спре облагането само на основание представеното копие на отказа от право на собственост или е необходимо данъчно задълженото лице да представи и удостоверение от сектор "Пътна полиция" - В, че МПС е с прекратена регистрация и не е собственост на данъчно задълженото лице?
Въпрос: Как следва да се постъпи, ако МПС не е с прекратена регистрация в сектор "Пътна полиция"?
Съгласно чл. 53 от ЗМДТ данъкът върху превозните средства се заплаща от собствениците на превозни средства.
Отказът от право на собственост е изрично волеизявление на носителя на това право, с което той недвусмислено изразява желанието си да прекрати владението, ползването и разпореждането върху индивидуално определена вещ. Правната регламентация на този институт се съдържа в чл. 99 - 100 от ЗС.
По смисъла на чл. 99 от ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. За движимите вещи отказът може да бъде изрично волеизявление или да се осъществи с конклудентни действия - чрез изхвърляне на вещта или изоставяне на владението. От тълкуването на чл. 99 от ЗС следва, че отказът от право на собственост е възможен и допустим и по отношение на движими вещи.
По отношение на автомобилите, които са регистрирани, чл. 144, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) изисква прехвърлянето на собствеността да се извършва с писмен договор с нотариална заверка на подписите. С оглед на тази норма се приема, че отказът от право на собственост върху МПС следва да бъде извършен в същата форма, тъй като представлява разпореждане с вещта.
В разглеждания случай от запитването е видно, че лицето с нотариално заверена декларация се е отказало от правото на собственост върху превозното средство, т.е. правото на собственост е прекратено.
Съгласно чл. 100 от ЗС отказът от правото на собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър. Заявлението за отказ от правото на собственост по ал. 1 може да се оттегли до вписването на отказа в имотния регистър.
За разлика от изрично уредения случай с отказа от право на собственост върху недвижимите имоти, при МПС липсва изрична нормативна уредба в ЗС. С оглед прилагане на закона по аналогия, на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, следва да се приеме, че вследствие на отказа от право на собственост върху МПС е необходимо да се прекрати регистрацията на същото.
Основанията за прекратяване на регистрацията са уредени в чл. 143, ал. 6, 7 и 8 от ЗДвП и чл. 18 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. на МВР за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45/2000 г. на МВР).
Необходимостта от прекратяване на регистрацията на МПС се обосновава и от нормативната уредба относно регистрацията и отчета на МПС. На основание чл. 14, ал. 1 от наредбата промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, при смяна на регистрационния номер и при продължаване срока на валидност при временна регистрация.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. част първа на свидетелството за регистрация служи за идентифициране на превозното средство и при необходимост се носи от водача при ползване на превозното средство. Тя удостоверява правото на разпореждане на собственика с превозното средство.
Изхождайки от това, при условие че трябва да се прекрати правото на разпореждане с вещта (МПС), следва да се приеме, че регистрацията на МПС трябва да бъде прекратена.
В чл. 54, ал. 7 от ЗМДТ е предвидена възможност служителите на общинската администрация да изискват документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане. При прекратяване на регистрацията на превозно средство данъчно задълженото лице представя документ от компетентен орган.
В светлината на изложеното се приема, че за да се спре облагането с данък върху превозните средства на МПС, освен отказът от право на собственост, е необходимо данъчно задълженото лице да представи и удостоверение от сектор "Пътна полиция", че МПС е с прекратена регистрация.
Извод: Органът по приходите не следва да спира облагането само въз основа на отказа от право на собственост; необходимо е и удостоверение от сектор "Пътна полиция" за прекратена регистрация на МПС. Ако МПС не е с прекратена регистрация, не са налице всички изискуеми предпоставки за спиране на облагането.
2. Относно подаване на декларация при забавено предоставяне на данни от Министерството на финансите
Вторият казус е свързан с изменените разпоредби на чл. 54, ал. 1 и 2 от ЗМДТ. Поставена е хипотеза, при която данните не са предоставени своевременно от Министерството на финансите на Община В, а данъчно задълженото лице желае да подаде декларация за придобитото от него МПС, да заплати определения му данък с оглед извършване впоследствие на разпоредителна сделка с него.
Поставен е следният въпрос:
Въпрос: Следва ли служителят на общинската администрация да приеме и обработи декларацията, след като в чл. 54, ал. 3 от ЗМДТ са посочени изчерпателно случаите, в които данъчно задължените лица следва да подадат декларация, а описаният случай не попада в хипотезите на правната норма?
По този втори въпрос НАП уведомява, че същият е изпратен на Дирекция "ДОМ" при ЦУ на НАП - София за изразяване на становище по компетентност.
Извод: По втория въпрос в становището не се дава отговор по същество, тъй като е препратен за произнасяне от компетентната дирекция "ДОМ" при ЦУ на НАП.
