НАП: Данъчно и осигурително третиране по ЗДДФЛ и Регламент (ЕО) № 883/2004 на възнаграждения на чуждестранни работници, наети от български работодател за труд извън България

Съгласно изложеното в писменото запитване, ХХХ ЕООД, регистрирано в България, ще стартира с предоставяне на услуги по комуникация и консултиране на клиенти, които притежават ваканционни домове и тьрсят съдействие в комуникацията с техните гости. Във връзка с необходимостта от служители, владеещи немски език, за да подпомагат комуникацията с германоезични клиенти и техните гости, дружеството планира да наеме служител, който живее в Германия. Той ще работи дистанционно (хоум офис), като комуникира и консултира клиенти изцяло онлайн, без да е необходимо физическо присъствие в офис. Въпросният служител ще бъде нает на т. нар. "Миниджоб" договор или на трудов договор. Пояснявате, че в Германия, този тип заетост е маргинална заетост, при която месечната заплата на служителя не надвишава 538 евро. Служителят ще изпълнява задачи дистанционно и ще се намира физически на територията на Германия. Пояснявате също, че съгласно немското законодателство, за Миниджоб-работниците се прилагат специфични данъчни и осигурителни правила, работникът не плаща данък върху дохода, а работодателят в Германия плаща намалени осигурителни вноски. Допълвате, че ХХХ ЕООД ще спазва тези немски изисквания и ще прави необходимите вноски към немските осигурителни системи. По този начин дружеството (ХХХ ЕООД) ще следва законодателството на Германия и ще осигурява този служител по правилата, определени от немската осигурителна система. В България, според информация получена от данъчен консултант, няма да има начислявани социални осигуровки за този служител, тьй като той живее и работи на територията на Германия и подлежи на местното осигуряване.

Във връзка с изложеното отправяте искане за отговор на поставените по-долу въпроси в хипотезата на сключен договор за "Миниджоб" и в хипотезата на сключен трудов договор, както следва:

1. Трябва ли "ХХХ" ЕООДда декларира пред НАП, че наема чуждестранни служители, които се намират на територията на ЕС, в частност Германия, и работят на база "Миниджоб" или на трудов договор? Ако да, какъв е конкретният процес и какви документи са необходими, освен предоставянето на договора? По кое законодателство трябва да е изготвен договора?

2. В какви случаи дружеството е задължено да подава информация за своите чуждестранни служители към българските данъчни органи? Необходимо ли с да се подават регулярни отчети, при условие че служителите са осигурени в друга държава от ЕС?

3. Как се отразяват осигурителните вноски за тези служители? Необходимо ли е "ХХХ" ЕООД да извършва осигуритeлни вноски в България за тези служители, или те ще се осигуряват само по немското законодателство?

4. Как се прилагаСпогодбатамеждуРепубликаБългария иФедерална републикаГермания за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото -СИДДО? Какъв е процесът за прилагане на спогодбата в този случай и какво трябва да направи дружеството, за да гарантира, че доходите на служителя ще бъдат правилно декларирани както в България, така и в Германия?

5. Какви документи са необходими за доказване на платени данъци и осигуровки в Германия?

6. Разходите за заплати на служители се разглеждат като разходи на дружеството, по какъв начин следва те да бъдат декларирани и осчетоводени?

7. Ако "ХХХ" ЕООД наеме недвижим имот в Германия и го преотдава краткосрочно през платформи като Airbnb, къде трябва да декларира приходите - в България или в Германия?

8. Подлежат ли тези приходи на данъчно облагане в Германия, и ако да, какъв е процесът за деклариране на тези приходи пред германските данъчни органи?

9. Трябва ли "ХХХ" ЕООД да регистрира място на стопанска дейност или постоянно представителство в Германия, ако отдава имот под наем там?

10. Какви са изискванията за ДДС регистрация при краткосрочно отдаване на имоти в Германия и кога дружеството трябва да се регистрира в Германия?

11. Трябва ли "ХХХ" ЕООД да начислява ДДС на приходите от краткосрочно отдаване на имоти в Германия?

В случай, че има други специфични изисквания или процедури, свързани с наемането на служители, които работят дистанционно от друга държава в ЕС, отправяте искане да бъдете информирана, с цел да се съобразите с всички изисквания на българското законодателство.

Предвид изложената фактическа обстановка, съдържаща бъдещи намерения и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразявам следното принципно становище:

По прилагане на ЗДДФЛ:

Относно въпросът за наемане по трудов договор на чуждестранно физическо лице (немски гражданин), което ще полага труд в Германия, следва да имате предвид, чесъгласно чл. 2 от ЗДДФЛ, обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица, като облагането зависи от източника на придобиването на тези доходи, както и от обстоятелството дали физическото лице се счита за местно или за чуждестранно лице за Република България. По силата на чл. 7 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи само от източници в Република България.

Правилата за класифицирането на доходи, като доходи от източници в Република България са регламентирани с разпоредбите на чл. 8 от ЗДДФЛ и ако даден доход на чуждестранно физическо лице не попада в обхвата на тази разпоредба, то този доход няма да бъде от източник в страната и съответно няма да подлежи на облагане в Република България.

Съгласно нормата на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ, доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.

Предвид горното, в хипотезата при която "ХХХ" ЕООД наема чуждестранно физическо лице (т.е. лице което не е местно по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ), което не полага труд на територията на България, то доходите от трудови правоотношения за положен труд на територията на друга страна няма да попадат в обхвата на чл. 8 от ЗДДФЛ, т.е. няма да бъдат доходи от източник в Република България и няма да подлежат на облагане в Република България.

Трябва да имате предвид, че на основание чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ работодателите предоставят на Националната агенция за приходите информация за доходите по трудови правоотношения, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава - членка на Европейския съюз (в конкретния случай Германия). Информацията се предоставя само по електронен път в срок до 30 април на годината, следваща годината на начисляване и/или изплащане на доходите, по ред, начин и във формат, определени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се обнародва в "Държавен вестник".

По прилагане на осигурителното законодателство:

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), същият се прилага и за трудовото правоотношение между български работодател и работник или служител с място на работа извън Република България, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България.

Съгласно становище на Министерство на труда и социалната политика (МТСП) с изх. №26-00-259 от 14.04.2022, условията за извършване на работата от разстояние са регламентирани в глава пета, раздел VІІІ "б" от КТ. Разпоредбата на чл. 107и, ал. 1 от кодекса предоставя възможност на страните по трудовия договор да определят конкретното работно място, когато постигнат съгласие, че работата ще се извършва от разстояние.

В случай, че с немския гражданин сключите трудов договор по българското трудово законодателство, в уведомлението по Наредба №5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ (Наредба №5/29 декември 2002 г.), следва да впишете служебен номер на лицето, издаден от НАП на основание чл. 84, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

В случай, че възникнат въпроси по прилагане на КТ следва да имате предвид, че компетентни институции са МТСП и Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИА ГИТ).

Относно дължимостта на осигурителни вноски за немския гражданин следва да имате предвид, че по отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009.

Координационните регламенти се прилагат на територията на всички държави-членки на ЕС, на държавите от Европейското икономическо пространство (ЕИП) - Норвегия, Исландия, Лихтенщайн, както и Конфедерация Швейцария. В най-общия случай регламентите се прилагат към граждани на държава членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки (основание чл. 2(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството на само една държава членка (основание чл. 11, параграф 1 от Регламент № 883/2004).

Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 (чл. 11 - 16) при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).

Независимо, че немският гражданин ще извършва трудова дейност единствено на територията на Германия, за него ще е налице трансгранична ситуация, предвид факта, че извършва дейност за български работодател.

Основното правило при определяне на приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (основание чл. 11, параграф 3, точка "а" от Регламент (ЕО) №883/2004).

Разпоредбата се прилага, независимо от вида на сключения договор.

На основание чл. 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) №987/2009 приложимото законодателство се удостоверява чрез издаване на формуляр (Удостоверение А1) от институцията на държавата членка, чието законодателство е приложимо по силата на дял II Регламент (ЕО) №883/2004. Формулярът удостоверява, че съответното лице е подчинено на законодателството на определена държава членка и съответно е освободено от прилагане на законодателствата на други държави-членки на ЕС.

В конкретния случай, в хипотезата на чл. 11, параграф 3, точка "а" от Регламент (ЕО) 883/2004 удостоверение А1 за наетото от Вас лице следва да бъде издадено при поискване от него от компетентната институция на Германия - държавата членка, на чиято територия извършва трудова дейност и съгласно чието законодателство се дължат осигурителни вноски. При проверка от Националната агенция за приходите (НАП) копие от формуляра ще удостовери, че за лицето не се дължат осигурителни вноски по българското законодателство.

На основание текста на чл. 21 от Регламент (ЕО) №987/2009 работодател, чието седалище или място на стопанска дейност се намира извън компетентната държава членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това лице, по-специално задължението за плащане на социално-осигурителните вноски, предвидени в това законодателство, така, както ако седалището или мястото му на дейност се намираха в компетентната държава членка.

С оглед на гореизложеното, "ХХХ " ЕООД, в качеството му на осигурител следва да се информира за задълженията, които възникват за него по немското осигурително законодателство.

Следва да имате предвид, че работодателите, установени на територията на Република България, които по силата на регламента следва да изпълняват задължения по законодателството на друга държава членка, могат да се договорят с лицето, за което е определено въпросното законодателство, то да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски без да се засягат основните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държавата членка (основание чл. 21(2) от Регламент №987/2009). Важно е да се отбележи, че тази договореност не освобождава работодателя от отговорност, в случай че лицето, с което се е договорил, не изпълнява въпросните задължения.

Доколкото за визираното в запитването лице дружеството не дължи осигурителни вноски по българското законодателство, няма правно основание да подава декларации образец №1 "Данни за осигуреното лице" (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица(Наредба №Н-13/2019 г.) с декларирани задължения за осигурителни вноски.

По прилагане на ЗДДС:

Облагаема доставка по смисъла на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е смясто на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Изключение от тези правила е регламентирано в нормата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, в която е указано, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато същата е свързана с недвижим имот, е там където се намира този имот.

За целите на данъка върху добавената стойност, доставката се счита за свързана с конкретен недвижим имот, ако е налице пряка връзка между услугата и недвижимия имот, към който тя има отношение.

В случая мястото на изпълнение на услугите ще се определи по реда на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и ще е извън територията на страната, тъй като дружеството Ви възнамерява да отдава имоти под наем в Германия. Поради това на основание на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се дължи данък върху добавената стойност в България. Доколкото посочените доставки са с място на изпълнение на територията на Германия по отношение на данъчното третиране на услугите и регистрацията за целите на данък върху добавената стойност ще е приложимо немското данъчно законодателство.

Доколкото в запитването сочите, че ще ползвате услугите на платформи като Airbnb във връзка с краткосрочното отдаване под наем на имотите, следва да имате предвид, че ако в Германия не формирате постоянен обект по смисъла на чл. 11 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент за изпълнение № 282/2011), то във връзка с получените услуги от тези платформи следва да се регистрирате по реда на чл. 97а от ЗДДС, тъй като седалището и адреса на управление на дружеството е в България. Съгласно ал. 1 от същата разпоредба, на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС.

По прилагане на ЗКПО:

По отношение на поставените от Вас въпроси касаещи прилагането на ЗКПО, предвид промяната на СИДДО с Германия считано от 01.01.2024 г., Ви информирам, че запитването е препратено по компетентност в дирекция "Данъчно-осигурителна методология" при ЦУ на НАП, откъдето ще получите отговор.