Относно:Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗДДС
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в дирекция ОДОП е изложена следната фактическа обстановка:
ЕТ е с предмет на дейност- добиване на инертни материали на кариера в с. Каменец, Община Стралджа, Област Ямбол. За целите на дейността се използва гориво. Уточнено е в запитването, че обектът, на който се работи / кариера за добив на инертни материали /, не разполага с покритие на мобилен оператор и връзка с такъв. Към запитването са приложени отговори на съответните мобилни оператори. Сочи се в запитването също, че зареждането на собствената техника с гориво ще се осъществява от модул за съхранение на гориво под наем- модел ДЖАН № 25/2014, с вместимост 9 кубични метра / 9000 литра /. Горивото ще се използва единствено за собствени нужди и няма да се осъществяват продажби. Собствените машини са верижни и тежкотоварни и технически е трудно придвижването им до бензиностанция или обект за зареждане на гориво.
В тази връзка и предвид измененията в Наредба № Н-18/ 2006г. /ДВ, бр. 84/2015г., в сила от 30.10.2015г. / се поставят следните въпроси:
1.Възможно ли е лицето да извършва зареждане на гориво за собствени нужди без да има монтирана нивомерна измервателна система, при положение, че гореописаната кариера няма покритие на мобилен оператор?
2.Попада ли лицето в хипотезата на чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г. и съответно- възниква ли необходимостта от инсталиране на измервателно устройство на съда, от който се извършва зареждането на гориво?
3. В случай, че лицето попада в хипотезата на чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г., по какъв начин следва да се осъществява отчетността на зареденото от машините гориво?
Предвид недостатъчно изяснена фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси изразяваме следното принципно становище:
Чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, в сила от 01.01.2015г., регламентира задължението на данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал.4 / Наредба № Н-18/2006г./.
Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС,данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
В случая е важно да се отбележи, че разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006г. регламентира задължението на лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра да регистрират и отчитат зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.
Следва да се обърне внимание, че горната разпоредба не се прилага от лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от съд/съдове с обща вместимост до 1000литра включително, като общото заредено количество гориво за календарната година не трябва да превишава 2000 литра. Алинея 12 не се прилага също от лице, регистрирано като земеделски производител, което извършва зареждане за собствени нужди с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, от резервоари, които не са стационарни подземни резервоари /чл.3, ал. 13, изречение второ / доп.- ДВ, бр. 84/2015г., в сила от 30.10.2015г. /.
Съгласно ал. 14 на горната разпоредба, лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от подвижни резервоари (мобилни автоцистерни), както и на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление, както и в случаите по ал. 13, подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3.
Видно от изложената фактическата обстановка, ЕТ разполага с модул за съхранение на гориво с вместимост над 1000 литра, от който се извършва зареждане на собствени верижни и тежкотоварни машини. В случая дружеството не попада в изключенията на на чл.3, ал. 14 от Наредбата, в които лицата са задължени да подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3.
Предвид гореизложеното, за ЕТ е налице задължение да регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и 3 на чл. 3 от Наредбата, а именно- чрез ЕСФП, както и задължение за инсталиране на нивомерна измервателна система / чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006г. /.
Разпоредбата на §59, ал. 9 от ПЗР на Наредба № Н-18/2006г. (ДВ, бр. 83 от 2015 г., в сила от 27.10.2015г.) регламентира, че при постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на мобилния оператор поради липса на покритие лицата по чл.3 прилагат досегашния ред за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти, включително по отношение изискванията към ФУ, въвеждането във и извеждането им от експлоатация, до осигуряване на покритие.
Прилагането на разпоредбата на § 59, ал. 9 от ПЗР на Наредбата е допустимо единствено в обекти, за които е налице постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на всички мобилни оператори поради липса на покритие. В конкретния случай постоянната неосигуреност на дистанционна връзка от страна на всички мобилни оператори поради липса на покритие се доказва с писма от всички мобилни оператори, че в района на обекта няма покритие.
До осигуряване на покритие и установяване на дистанционна връзка с НАП следва да се се прилага редът на Наредбата до въвеждане на изискването за дистанционна връзка, а именно- при зареждането на течни горива от собствена колонка за нуждите на дружеството следва да се идава фискална касова бележка от ЕСФП от модел, одобрен преди изменеието на Наредбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 6 от наредбата (ДВ, бр. 77/2009 г.) лицата по чл. 3, ал. 2 от наредбата представят данни от дневния отчет на всяка фискална памет от ЕСФП за всеки ден, за който лицето е длъжно да състави дневен отчет на обекта, до края на следващия ден в ТД на НАП по регистрация на лицето. Данните се подават по електронен път при използване на квалифициран електронен подпис чрез попълване на данни или изпращане на файл чрез WEB-базирано приложение на интернет страницата на НАП. Форматът на файла и изискванията към съдържащите се данни са уредени в приложение № 16 (ДВ, бр. 77/2009 г.). Подаването на данните се извършва чрез електронна услуга "Подаване на данни от ЕСФП за дневен отчет", публикувана в Електронни услуги на НАП "Е - услуги с електронен подпис".
Обръщаме внимание, че работата с ЕСФП от модел, одобрен преди изменението на Наредба № Н-18/2006г., е разрешенасамо до осигуряване на покритие от мобилните оператори / чл. 59, ал. 3 от ПЗР на Наредбата /.
Изложена е следната фактическа обстановка: ЕТ осъществява дейност по добиване на инертни материали на кариера в с. Каменец, община Стралджа, област Ямбол. За дейността се използва гориво. Обектът (кариерата) няма покритие на мобилен оператор и връзка с такъв, като към запитването са приложени отговори от съответните мобилни оператори. Зареждането на собствената техника с гориво ще се извършва от модул за съхранение на гориво под наем - модел ДЖАН № 25/2014, с вместимост 9 кубични метра (9000 литра). Горивото ще се използва единствено за собствени нужди, без да се осъществяват продажби. Собствените машини са верижни и тежкотоварни и технически е трудно придвижването им до бензиностанция или друг обект за зареждане на гориво.
Във връзка с това и с оглед измененията в Наредба № Н-18/2006 г. (ДВ, бр. 84/2015 г., в сила от 30.10.2015 г.) са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Възможно ли е лицето да извършва зареждане на гориво за собствени нужди без да има монтирана нивомерна измервателна система, при положение, че гореописаната кариера няма покритие на мобилен оператор?
Въпрос 2: Попада ли лицето в хипотезата на чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. и съответно - възниква ли необходимостта от инсталиране на измервателно устройство на съда, от който се извършва зареждането на гориво?
Въпрос 3: В случай, че лицето попада в хипотезата на чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., по какъв начин следва да се осъществява отчетността на зареденото от машините гориво?
Предвид недостатъчно изяснената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, се изразява следното принципно становище.
Относима нормативна уредба
Съгласно чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, в сила от 01.01.2015 г., данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4 (Наредба № Н-18/2006 г.).
Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
Съгласно чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г., лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра, са длъжни да регистрират и отчитат зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение на зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.
Посочено е, че тази разпоредба не се прилага за лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от съд/съдове с обща вместимост до 1000 литра включително, при условие че общото заредено количество гориво за календарната година не превишава 2000 литра.
Съгласно чл. 3, ал. 13, изречение второ от Наредба № Н-18/2006 г. (доп. - ДВ, бр. 84/2015 г., в сила от 30.10.2015 г.), ал. 12 не се прилага и за лице, регистрирано като земеделски производител, което извършва зареждане за собствени нужди с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, от резервоари, които не са стационарни подземни резервоари.
Съгласно чл. 3, ал. 14 от Наредба № Н-18/2006 г., лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от подвижни резервоари (мобилни автоцистерни), както и на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление, както и в случаите по ал. 13, подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3.
Съгласно § 59, ал. 9 от ПЗР на Наредба № Н-18/2006 г. (ДВ, бр. 83 от 2015 г., в сила от 27.10.2015 г.), при постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на мобилния оператор поради липса на покритие лицата по чл. 3 прилагат досегашния ред за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти, включително по отношение изискванията към фискалните устройства, въвеждането им във и извеждането им от експлоатация, до осигуряване на покритие.
Посочено е, че прилагането на § 59, ал. 9 от ПЗР на Наредбата е допустимо единствено в обекти, за които е налице постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на всички мобилни оператори поради липса на покритие. В конкретния случай постоянната неосигуреност на дистанционна връзка от страна на всички мобилни оператори поради липса на покритие се доказва с писма от всички мобилни оператори, че в района на обекта няма покритие.
Съгласно чл. 39, ал. 6 от Наредба № Н-18/2006 г. (ДВ, бр. 77/2009 г.), лицата по чл. 3, ал. 2 от наредбата представят данни от дневния отчет на всяка фискална памет от ЕСФП за всеки ден, за който лицето е длъжно да състави дневен отчет на обекта, до края на следващия ден в ТД на НАП по регистрация на лицето. Данните се подават по електронен път при използване на квалифициран електронен подпис чрез попълване на данни или изпращане на файл чрез WEB-базирано приложение на интернет страницата на НАП. Форматът на файла и изискванията към съдържащите се данни са уредени в приложение № 16 (ДВ, бр. 77/2009 г.). Подаването на данните се извършва чрез електронна услуга "Подаване на данни от ЕСФП за дневен отчет", публикувана в Електронни услуги на НАП "Е - услуги с електронен подпис".
Посочено е също, че съгласно чл. 59, ал. 3 от ПЗР на Наредба № Н-18/2006 г. работата с ЕСФП от модел, одобрен преди изменението на Наредба № Н-18/2006 г., е разрешена само до осигуряване на покритие от мобилните оператори.
Правен анализ и отговори по въпросите
1. Задължение за нивомерна измервателна система и начин на отчитане
От фактическата обстановка е видно, че ЕТ разполага с модул за съхранение на гориво с вместимост 9000 литра, от който се извършва зареждане на собствени верижни и тежкотоварни машини. Този съд е с вместимост над 1000 литра.
Посочено е, че в случая дружеството не попада в изключенията по чл. 3, ал. 14 от Наредба № Н-18/2006 г., при които лицата са задължени да подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3. Поради това за ЕТ е налице задължение да регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и 3 на чл. 3 от Наредбата, а именно - чрез ЕСФП, както и задължение за инсталиране на нивомерна измервателна система съгласно чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г.
Същевременно, поради липсата на покритие на мобилен оператор в района на обекта, при наличие на постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на всички мобилни оператори, доказана с писма от всички оператори, се прилага § 59, ал. 9 от ПЗР на Наредбата. В този случай до осигуряване на покритие и установяване на дистанционна връзка с НАП следва да се прилага редът на Наредбата в редакцията преди въвеждане на изискването за дистанционна връзка. Това означава, че при зареждането на течни горива от собствена колонка за нуждите на дружеството следва да се издава фискална касова бележка от ЕСФП от модел, одобрен преди изменението на Наредбата.
Извод: Лицето има задължение да регистрира и отчита зареждането на гориво за собствени нужди чрез ЕСФП и да инсталира нивомерна измервателна система по чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от липсата на покритие на мобилен оператор. Поради постоянната неосигуреност на дистанционна връзка се прилага досегашният ред по § 59, ал. 9 от ПЗР на Наредбата, като се използва ЕСФП от модел, одобрен преди изменението, до осигуряване на покритие.
2. Приложимост на чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.
Съгласно чл. 3, ал. 14 от Наредба № Н-18/2006 г. лицата, които зареждат за собствени нужди от подвижни резервоари (мобилни автоцистерни), както и на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление, както и в случаите по ал. 13, подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3.
В разглеждания случай ЕТ използва модул за съхранение на гориво с вместимост 9000 литра, от който зарежда собствени машини, като не попада в изброените в чл. 3, ал. 14 хипотези (подвижни резервоари, съоръжения/инсталации за производство/отопление или случаите по ал. 13). Поради това дружеството не е сред лицата, които подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3.
Извод: Лицето не попада в хипотезата на чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. и за него не възниква задължение за инсталиране на измервателно устройство на съда по реда на тази разпоредба, а задължението му е по чл. 3, ал. 12 - за нивомерна измервателна система и отчитане чрез ЕСФП.
3. Отчетност на зареденото гориво при липса на покритие
При наличие на постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на всички мобилни оператори поради липса на покритие, доказана с писма от всички мобилни оператори, се прилага § 59, ал. 9 от ПЗР на Наредба № Н-18/2006 г. В този случай до осигуряване на покритие лицата по чл. 3 прилагат досегашния ред за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти, включително по отношение изискванията към фискалните устройства, въвеждането им във и извеждането им от експлоатация.
За конкретния обект това означава, че до осигуряване на покритие и установяване на дистанционна връзка с НАП при зареждането на течни горива от собствена колонка за нуждите на дружеството следва да се издава фискална касова бележка от ЕСФП от модел, одобрен преди изменението на Наредбата.
Съгласно чл. 39, ал. 6 от Наредба № Н-18/2006 г. лицата по чл. 3, ал. 2 представят данни от дневния отчет на всяка фискална памет от ЕСФП за всеки ден, за който са длъжни да съставят дневен отчет, до края на следващия ден в ТД на НАП по регистрация на лицето. Данните се подават по електронен път с квалифициран електронен подпис чрез WEB-базирано приложение на интернет страницата на НАП, като форматът и съдържанието са уредени в приложение № 16. Подаването се извършва чрез електронната услуга "Подаване на данни от ЕСФП за дневен отчет" в "Е - услуги с електронен подпис" на НАП.
Посочено е, че работата с ЕСФП от модел, одобрен преди изменението на Наредба № Н-18/2006 г., е разрешена само до осигуряване на покритие от мобилните оператори (чл. 59, ал. 3 от ПЗР на Наредбата).
Извод: До осигуряване на покритие от мобилните оператори отчетността на зареденото гориво се осъществява по досегашния ред: при всяко зареждане се издава фискална касова бележка от ЕСФП от модел, одобрен преди изменението на Наредбата, а данните от дневните отчети на ЕСФП се подават по реда на чл. 39, ал. 6 от Наредба № Н-18/2006 г. чрез електронната услуга на НАП. Работата с този модел ЕСФП е допустима само до момента на осигуряване на покритие.
