1_ИТ-00-23 /11.03.2016
КСО чл.4, ал.3, т.2
НООСЛБГРЧМЛ чл.1, ал.3 и 4
Относно: Подаване на декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП-гр.........вх.№ /2016 г. сте описали следната фактическа обстановка:
В дружеството е сключен безсрочен трудов договор с лице от 23.09.2013 г. От 14.11.2015 г. лицето е във временна неработоспособност поради бременност и раждане. По време на третия болничен след раждане лицето придобива дружеството в което е по трудово правоотношение и става негов собственик. Следствие на това е прекратен трудовия договор от 12.02.2016 г. и е подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице.
В тази връзка са поставени въпросите:
1. Следва ли трудовия договор да бъде прекратен от дата 12.02.2016 г.?
2. С каква дата трябва да бъде подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице и следва ли в нея да се впише, че единствено ще се упраж-нява дейност от 12.02.2016 г. или да се заяви допълнително, че лицето ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси изразяваме следното принципно становище:
По първи въпрос:
Следва да имате предвид, че въпросите, свързани с прекратяването на трудовите договори са извън компетентността на Националната агенция за приходите /НАП/, тъй като тази материя се регулира от трудовото, а не от осигурителното законодателство. За отговор на поставения въпрос следва да се обърнете към Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика, на която е предоставен цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности (чл.399 от Кодекса на труда).
По втори въпрос:
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на осигурителното правоотношение за държавното обществено осигуряване (ДОО).
Съгласно чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
На основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Лицата, които упражняват трудова дейност като собственици на търговскидружества, са самоосигуряващи се по смисъла на КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Във връзка с чл.10 от КСО и чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване за лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самооси-гуряващото се лице - в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл.9, ал.2, т.5 от КСО.
Разпоредбата на чл.1, ал.3 и 4 от НООСЛБГРЧМЛ, регламентира реда и начина за определяне и промяна на вида осигуряване от самоосигуряващите се лица.
Видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на съответната календарна година.
Самоосигуряващите се лица внасят дължимите осигурителни вноски авансово и изцяло за своя сметка върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл.6, ал.8 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който лицата са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл.6, ал.9 от КСО).
Видно от изложеното, самоосигуряващото се лице има задължение да подава декларация за регистрация само в случай, че упражнява трудова дейност като собственик в търговското дружество, която е основание за осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО по гореописания ред и срок. При подаването на декларацията с която сте декларирали упражняване на трудова дейност, е необходимо в същата да заявите и вида за осигуряване. Следва да имате предвид, че лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2, 4-6 от КСО на които е отпусната пенсия се осигуряват по свое желание.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: В дружеството е сключен безсрочен трудов договор с лице от 23.09.2013 г. От 14.11.2015 г. лицето е във временна неработоспособност поради бременност и раждане. По време на третия болничен след раждане лицето придобива дружеството, в което е в трудово правоотношение, и става негов собственик. Вследствие на това трудовият договор е прекратен от 12.02.2016 г. и е подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли трудовият договор да бъде прекратен от дата 12.02.2016 г.?
Въпрос 2: С каква дата трябва да бъде подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице и следва ли в нея да се впише, че единствено ще се упражнява дейност от 12.02.2016 г. или да се заяви допълнително, че лицето ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт?
По първи въпрос
Въпросите, свързани с прекратяването на трудовите договори, са извън компетентността на Националната агенция за приходите, тъй като тази материя се регулира от трудовото, а не от осигурителното законодателство. За отговор на поставения въпрос следва да се обърнете към Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика, на която е предоставен цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, съгласно чл.399 от Кодекса на труда.
Извод: НАП не се произнася по това дали трудовият договор следва да бъде прекратен от 12.02.2016 г.; компетентен по този въпрос е контролният орган по трудовото законодателство - Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
По втори въпрос
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на осигурителното правоотношение за държавното обществено осигуряване. Съгласно чл.10 от Кодекса за социално осигуряване осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
На основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Лицата, които упражняват трудова дейност като собственици на търговски дружества, са самоосигуряващи се по смисъла на КСО и се осигуряват по реда, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.
Съгласно чл.10 от КСО и чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване за лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл.9, ал.2, т.5 от КСО.
Разпоредбата на чл.1, ал.3 и 4 от НООСЛБГРЧМЛ урежда реда и начина за определяне и промяна на вида осигуряване от самоосигуряващите се лица. Видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност.
При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година, самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на съответната календарна година.
Самоосигуряващите се лица внасят дължимите осигурителни вноски авансово и изцяло за своя сметка върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, съгласно чл.6, ал.8 от КСО. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който лицата са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, съгласно чл.6, ал.9 от КСО.
От изложеното следва, че самоосигуряващото се лице има задължение да подава декларация за регистрация само ако упражнява трудова дейност като собственик в търговското дружество, която е основание за осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО, при спазване на гореописания ред и срокове.
При подаването на декларацията, с която се декларира упражняване на трудова дейност, е необходимо в същата да се заяви и видът на осигуряването.
Извод: Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице се подава в 7-дневен срок от започване на трудовата дейност като собственик в дружеството, която е основание за осигуряване по чл.4, ал.3, т.2 от КСО, и в нея задължително се посочва избраният вид осигуряване; при неспазване на срока лицето се осигурява само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
