3_941/17.04.2015 г.
КСО чл.4, ал.1, т.7
Относно: осигуряване на ликвидатор на неправителствена организация
Според изложеното в запитването и допълнително уточнение Фондация "ПППП" гр. Л е в процес на ликвидация и има вписан ликвидатор съгласно решение на Окръжен съд Х № 111 от 13.10.2014 г. На 28.10.2014 г. на основание чл.14, ал.4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/ е публикувана покана в "Държавен вестник", с която се канят кредиторите на неправителствената организация да предявят вземанията си в шестмесечен срок от обнародването на поканата.
Във връзка с горното се поставя въпросът до кога трябва да се внасят осигурителни вноски за ликвидатора - до 13 април на 2015 г. или до 28 април на 2015 г., ако договорът влиза в сила от датата на съдебното решение 13.10.2014 г. и периодът на ликвидация е шест месеца?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ, бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ, бр. 22/2015 г.) изразяваме следното становище:
Ликвидацията е прекратяване съществуването на ЮЛНЦ. В общия случай тя се извършва от управителния орган или от назначено за целта лице. Ако не е определен ликвидатор от управителния орган, такъв се назначава от окръжния съд по седалището на ЮЛНЦ. ЗЮЛНЦ препраща към разпоредбите на Търговския Закон /ТЗ/ за процедурата на ликвидация.
В случая с юридическите лица с нестопанска цел това включва преминаването през няколко етапа, първият от които е постановяване на решение за прекратяване на ЮЛНЦ, взето от органа, в чиято компетентност попада вземането на подобно решение (напр. настоятелството на фондацията). Решението трябва да определи също ликвидатор/и и срок за извършване на ликвидацията. Минималният възможен срок за извършване на ликвидацията е шест месеца, считано от постановяване на съдебното решение, с което се открива производството по ликвидация. Производството по ликвидация се открива със съдебно решение, с което се вписва ликвидаторът и срокът за извършване на ликвидацията. След постановяване на съдебното решение за откриване на производството, се обнародва покана в Държавен вестник до кредиторите на ЮЛНЦ за предявяване на вземанията им. По време на ликвидацията основна задача на ликвидатора е да удовлетвори кредиторите на ЮЛНЦ от неговото имуществото, както и да събере вземанията му. Последният етап е заличаване на ЮЛНЦ от регистъра към съответния съд. Когато юридическото лице с нестопанска цел е в производство по ликвидация, ликвидаторът е оправомощен да го представлява и съответно - да поиска заличаване на вписването на фондацията. Производството приключва с постановяването на съдебно решение, с което се заличава ЮЛНЦ от регистъра към съда.
Разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 6, 8 и 9 от ЗЮЛНЦ предвиждат, че на вписване в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел подлежат прекратяването на юридическото лице с нестопанска цел, имената, съответно наименованието, както и адресът на ликвидаторите и заличаването на юридическото лице с нестопанска цел.
Пряка последица от постановяването на решение за вписване вследствие на реализираното по реда на чл. 595 - 607 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) производство е, че веднага след издаването му определеното обстоятелство се отразява в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел. Вписването на обстоятелства относно сдруженията и фондациите в съдебния регистър има оповестително, доказателствено и конститутивно действие. Този регистър се води с цел да бъдат информирани заинтересуваните лица за определени факти относно конкретното юридическо лице с нестопанска цел, той е публичен и достъпен за всички.
Вписаните в регистъра по чл. 17 от ЗЮЛНЦ обстоятелства имат формална доказателствена сила - до доказване на противното, се считат за съществуващи и всяко добросъвестно лице може да се позове на тях, дори ако реално не съществуват. По силата на чл. 599, ал. 1 от ГПК вписаното обстоятелство се смята известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването и обратно - съгласно ал. 3 от същата разпоредба невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица и не могат да им бъдат противопоставени. Т. е. установена е необорима презумпция за знание на вписаните в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел обстоятелства. Конститутивното действие се изразява във факта, че промените настъпват по силата на съдебното решение, с което искането за вписване се уважава. По този начин се упражнява съдебен контрол върху промените в статута на фондациите.
Нормите на ТЗ уреждат, че ликвидаторите са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите. Те могат да сключват нови сделки само ако това се налага от ликвидацията /чл. 268, ал. 1 от ТЗ/. Ликвидаторите са длъжни да уведомят Националната агенция за приходите за започналата ликвидация /чл. 268, ал. 3 от ТЗ/. Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството /чл. 273, ал. 1 от ТЗ/.
От субсидиарно приложимите разпоредби на ТЗ следва, че за периода на ликвидацията- от прекратяване на дружеството до неговото заличаване, се извършват поредица от действия, чиято основна цел е да се довършат текущите сделки, да се съберат вземанията, да се превърне останалото имущество в пари и да се удовлетворят кредиторите на прекратения правен субект. Задължен да осъществи посочените действия е именно ликвидаторът на прекратеното дружество, който го представлява, има правата и задълженията на изпълнителния му орган и носи същата отговорност като управителя или другите изпълнителни органи. За тази си дейност ликвидаторът има право на възнаграждение, което се определя съгласно чл. 266, ал. 5 от ТЗ като законът не предвижда хипотеза, в която ликвидаторът да не получава възнаграждение.
На основание чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Ликвидаторите попадат в кръга на осигурените лица, които подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Съгласно цитираната правна норма задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите.
С оглед изложеното задължението за осигуряване на ликвидаторите се прекратява с прекратяване на дейността им, която е била основание за осигуряване. След вписване на обстоятелството за заличаване на ликвидатора в това му качество, лицето излиза от обхвата на КСО, поради което следва да се прекрати и неговото осигуряване.
Фондация "ПППП" гр. Л е в процес на ликвидация. С решение на Окръжен съд Х № 111 от 13.10.2014 г. е вписан ликвидатор. На 28.10.2014 г. на основание чл. 14, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) е публикувана покана в "Държавен вестник", с която кредиторите на неправителствената организация се канят да предявят вземанията си в шестмесечен срок от обнародването.
Въпрос: До кога трябва да се внасят осигурителни вноски за ликвидатора - до 13 април 2015 г. или до 28 април 2015 г., ако договорът влиза в сила от датата на съдебното решение 13.10.2014 г. и периодът на ликвидация е шест месеца?
Ликвидацията представлява прекратяване съществуването на юридическо лице с нестопанска цел (ЮЛНЦ). Обичайно тя се извършва от управителния орган или от назначено за целта лице. Ако управителният орган не е определил ликвидатор, такъв се назначава от окръжния съд по седалището на ЮЛНЦ. ЗЮЛНЦ препраща към разпоредбите на Търговския закон (ТЗ) относно процедурата по ликвидация.
При ЮЛНЦ ликвидацията преминава през няколко етапа. Първият е постановяване на решение за прекратяване на ЮЛНЦ от компетентния орган (например настоятелството на фондацията). В решението се определят ликвидатор/и и срок за извършване на ликвидацията. Минималният възможен срок за ликвидация е шест месеца, считано от постановяване на съдебното решение, с което се открива производството по ликвидация. Производството се открива със съдебно решение, с което се вписват ликвидаторът и срокът за ликвидацията.
След постановяване на съдебното решение за откриване на производството се обнародва покана в "Държавен вестник" до кредиторите на ЮЛНЦ за предявяване на вземанията им. По време на ликвидацията основната задача на ликвидатора е да удовлетвори кредиторите на ЮЛНЦ от неговото имущество и да събере вземанията му. Последният етап е заличаване на ЮЛНЦ от регистъра към съответния съд. Когато ЮЛНЦ е в производство по ликвидация, ликвидаторът е оправомощен да го представлява и да поиска заличаване на вписването на фондацията. Производството приключва с постановяване на съдебно решение, с което ЮЛНЦ се заличава от регистъра към съда.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 6, 8 и 9 от ЗЮЛНЦ на вписване в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел подлежат: прекратяването на юридическото лице с нестопанска цел; имената, съответно наименованието и адресът на ликвидаторите; заличаването на юридическото лице с нестопанска цел.
В резултат на постановяване на решение за вписване по реда на чл. 595 - 607 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) определеното обстоятелство се отразява в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел веднага след издаването му. Вписването на обстоятелства относно сдруженията и фондациите в съдебния регистър има оповестително, доказателствено и конститутивно действие. Регистърът се води с цел да информира заинтересуваните лица за определени факти относно конкретното ЮЛНЦ, публичен е и достъпен за всички.
Вписаните в регистъра по чл. 17 от ЗЮЛНЦ обстоятелства имат формална доказателствена сила - до доказване на противното се считат за съществуващи и всяко добросъвестно лице може да се позове на тях, дори ако реално не съществуват. Съгласно чл. 599, ал. 1 от ГПК вписаното обстоятелство се смята известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица и не могат да им бъдат противопоставени. Установена е необорима презумпция за знание на вписаните в регистъра за ЮЛНЦ обстоятелства. Конститутивното действие се изразява в това, че промените настъпват по силата на съдебното решение, с което искането за вписване се уважава, като по този начин се упражнява съдебен контрол върху промените в статута на фондациите.
Нормите на ТЗ уреждат, че ликвидаторите са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите. Те могат да сключват нови сделки само ако това се налага от ликвидацията (чл. 268, ал. 1 от ТЗ). Ликвидаторите са длъжни да уведомят Националната агенция за приходите за започналата ликвидация (чл. 268, ал. 3 от ТЗ). Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството (чл. 273, ал. 1 от ТЗ).
От субсидиарно приложимите разпоредби на ТЗ следва, че за периода на ликвидацията - от прекратяване на дружеството до неговото заличаване - се извършват поредица от действия с основна цел да се довършат текущите сделки, да се съберат вземанията, да се превърне останалото имущество в пари и да се удовлетворят кредиторите на прекратения правен субект. Задължен да осъществи тези действия е ликвидаторът на прекратеното дружество, който го представлява, има правата и задълженията на изпълнителния му орган и носи същата отговорност като управителя или другите изпълнителни органи.
За тази дейност ликвидаторът има право на възнаграждение, което се определя съгласно чл. 266, ал. 5 от ТЗ. Законът не предвижда хипотеза, при която ликвидаторът да не получава възнаграждение.
На основание чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
Ликвидаторите попадат в кръга на осигурените лица, подлежащи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Съгласно тази разпоредба задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите.
С оглед изложеното задължението за осигуряване на ликвидаторите се прекратява с прекратяване на дейността им, която е основание за осигуряване. След вписване на обстоятелството за заличаване на ликвидатора в това му качество лицето излиза от обхвата на КСО и следва да се прекрати неговото осигуряване.
Извод: Осигурителните вноски за ликвидатора се дължат до прекратяване на дейността му като ликвидатор, което настъпва с вписване на обстоятелството за заличаването му в това качество в регистъра; от този момент лицето излиза от обхвата на КСО и осигуряването му се прекратява.
