2_529/10.07.2017г.
ЗДДС; чл.3, ал.1
ЗДДС; чл.21, ал.2
ЗДДС; чл.97а, ал.2
ОТНОСНО:приложението наЗДДС при получен авторски хонорар по договор за издаване на книга с издателство от ЕС
В Дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, заведено в регистъра на дирекцията с вх. № ............, в което е изложена следната фактическа обстановка:
Българско физическо лице, нерегистрирано по ЗДДС, сключва договор с издателство, регистрирано за целите на ДДС във Великобритания за издаване на книга. За целта се сключва издателски договор, по силата на който българското физическо лице получава авторски хонорар, изчисляван като процент от продажбите на книгата.
В тази връзка поставяте следните въпроси:
1. Задължено ли е българското физическо лице да се регистрира по ЗДДС и на какво основание от ЗДДС възниква това задължение?
2. Ако физическото лице е длъжно да се регистрира по ЗДДС, следва ли да отпадне основанието за задължителна регистрация във връзка със започналата процедура по БРЕКЗИТ във Великобритания?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
Независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Предвид гореизложеното физическото лице, ще извършва независима икономическа дейност в качеството си на данъчно задължено лице за целите на ЗДДС.
По силата на чл.9, ал.2, т.1 от ЗДДС прехвърлянето на права върху нематериално имущество се смята за доставка на услуга.
Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставка с услуга, по която получател е данъчно задължено лице е там, където е установен получателят. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е там, където се намира този обект.
В действащия ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документи, необходими за доказване статута на получателя - данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност /Обн. L OB. Бр.77 от 23 март 2011г. Съгласно чл.18, пар.1 от Регламента, доставчикът на услуги може да счита, че получател установен в Общността има статут на данъчнозадължено лице, когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с чл.31 от Регламент /ЕО/ № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност.
Тъй като посочвате, че британското дружество притежава идентификационен номер по ДДС и следователно е данъчно задължено лице, следва да се приеме, че извършвате услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
В Глава девета от ЗДДС е предвидена специална регистрация за доставки на услуги.
На основание чл.97а, ал.2 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което извършва услуги по чл.21, ал.2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
За доставките на услуги с мястото на изпълнение във Великобритания, за физическото лице ще възникне задължение за регистрация по реда на чл.97а, ал.2 от ЗДДС.
Регистрацията е специална и е единствено за целите на деклариране на доставките на услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка. Поради тази причина в ал.5 на чл.97а е предвидено, че регистрирано по този ред лице, за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл.96, 97, 98 и 99 или регистрация по избор по чл.100, следва да се регистрира по съответния ред и в законоустановените срокове.
По силата на ал.4 от чл.97а от ЗДДС възниква задължение за подаване на заявление за регистрация не по - късно от 7 дни преди датата, на която данъка за доставката става изискуем (датата на извършване на услугата или датата на авансовото плащане).
Следва да имате предвид, че съгласно чл.70, ал.4 от ЗДДС, лице регистрирано на основани чл.97а от закона няма право на данъчен кредит.
По втори въпрос:
Ако получателят на услуги по чл.21, ал.2 е установен на територията на трета страна или територия, за доставчика на услугите не възниква задължение за регистрация по реда на чл.97а от ЗДДС.
Когато основанията за задължителна регистрация по чл.97а от ЗДДС отпаднат, за регистрираното по този ред лице е налице основание за дерегистрация по избор.
На основание чл.108, ал.1, т.4 от ЗДДС регистрирано по чл.97а лице може да подаде заявление за дерегистрация, когато към датата на подаване на заявлението не е налице основание за задължителна регистрация.
В конкретния случай основание за дерегистрация по избор по реда на чл.108, ал.1, т.4 от ЗДДС за доставчика ще възникне, когато Великобритания напусне ЕС и получателят не е установен на територията на държава членка. До този момент доставчикът ще извършва доставки по чл.21, ал.2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на държава членка с всички произтичащи от това задължения по ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: българско физическо лице, нерегистрирано по ЗДДС, сключва издателски договор с издателство, регистрирано за целите на ДДС във Великобритания, за издаване на книга. По силата на договора българското физическо лице получава авторски хонорар, изчисляван като процент от продажбите на книгата.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Задължено ли е българското физическо лице да се регистрира по ЗДДС и на какво основание от ЗДДС възниква това задължение?
Въпрос 2: Ако физическото лице е длъжно да се регистрира по ЗДДС, следва ли да отпадне основанието за задължителна регистрация във връзка със започналата процедура по БРЕКЗИТ във Великобритания?
По първи въпрос
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
По смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Предвид това физическото лице ще извършва независима икономическа дейност и ще има качеството на данъчно задължено лице за целите на ЗДДС.
Съгласно чл.9, ал.2, т.1 от ЗДДС прехвърлянето на права върху нематериално имущество се смята за доставка на услуга.
Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на услуга, по която получател е данъчно задължено лице, е там, където е установен получателят. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е там, където се намира този обект.
В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документи, необходими за доказване статута на получателя като данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Съгласно чл.18, пар.1 от Регламент (ЕС) № 282/2011 доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно задължено лице, когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с чл.31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС.
В запитването е посочено, че британското дружество притежава идентификационен номер по ДДС и следователно е данъчно задължено лице. Поради това се приема, че физическото лице извършва услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
В глава девета от ЗДДС е предвидена специална регистрация за доставки на услуги. На основание чл.97а, ал.2 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което извършва услуги по чл.21, ал.2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
За доставките на услуги с място на изпълнение във Великобритания за физическото лице възниква задължение за регистрация по реда на чл.97а, ал.2 от ЗДДС. Тази регистрация е специална и е единствено за целите на деклариране на доставките на услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
Поради това в чл.97а, ал.5 от ЗДДС е предвидено, че регистрирано по този ред лице, за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл.96, 97, 98 и 99 или регистрация по избор по чл.100, следва да се регистрира по съответния ред и в законоустановените срокове.
Съгласно чл.97а, ал.4 от ЗДДС възниква задължение за подаване на заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (датата на извършване на услугата или датата на авансовото плащане).
Следва да се има предвид, че съгласно чл.70, ал.4 от ЗДДС лице, регистрирано на основание чл.97а от закона, няма право на данъчен кредит.
Извод: Българското физическо лице е данъчно задължено лице, извършващо услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС с място на изпълнение в друга държава членка, поради което за него възниква задължение за специална регистрация по чл.97а, ал.2 от ЗДДС, без право на данъчен кредит.
По втори въпрос
Ако получателят на услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС е установен на територията на трета страна или територия, за доставчика на услугите не възниква задължение за регистрация по реда на чл.97а от ЗДДС.
Когато основанията за задължителна регистрация по чл.97а от ЗДДС отпаднат, за регистрираното по този ред лице е налице основание за дерегистрация по избор. На основание чл.108, ал.1, т.4 от ЗДДС регистрирано по чл.97а лице може да подаде заявление за дерегистрация, когато към датата на подаване на заявлението не е налице основание за задължителна регистрация.
В конкретния случай основание за дерегистрация по избор по реда на чл.108, ал.1, т.4 от ЗДДС за доставчика ще възникне, когато Великобритания напусне ЕС и получателят не е установен на територията на държава членка.
До този момент доставчикът ще извършва доставки по чл.21, ал.2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на държава членка с всички произтичащи от това задължения по ЗДДС.
Извод: Основанието за задължителна регистрация по чл.97а от ЗДДС не отпада до напускането на Великобритания от ЕС; след напускането, при положение че получателят вече не е установен в държава членка, възниква основание за дерегистрация по избор по чл.108, ал.1, т.4 от ЗДДС.
