3_1578/24.11.2021 г.
КСО, чл. 9, ал. 3, т. 1
ОТНОСНО: задължителни осигурителни вноски за периода на незаконно недопускане на държавен служител на работа
Според изложеното в запитването, с Решение на Административен съд, държавна агенция е осъдена и е изплатила на свой служител съответното присъдено обезщетение. Изплатената сума представлява неизплатено основно трудово възнаграждение за периода от 23.08.2018 г. до 15.10.2018 г., която е датата на възстановяването му на работа.
Постановеното от съда обезщетение е изплатено в срок на лицето. Не са внасяни осигурителни вноски, тъй като дължимите от работодателя суми са изрично упоменати в съдебното решение и агенцията го е изпълнила дословно и точно. Към настоящия момент, с докладна записка, служителят е поискал да му бъдат внесени осигуровки (с изключение на тези за здравно осигуряване) за периода от 23.08.2018 г. до 15.10.2018 г., но по счетоводни данни не са внесени осигуровки за периода от 27.08.2018 г. до 14.10.2018 г., включително.
Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
1. Дължими ли са от страна на работодателя осигурителни вноски в случаите по чл.122, ал. 3 във връзка с чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл)?
2. Ако да, какъв е размерът на осигурителните вноски (с изключение на тези за здравно осигуряване), които следва работодателят да заплати при основна заплата на служителя за периода от 27.08.2018 г. до 14.10.2018 г. в размер на 830 лв.?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 77/2021 г.), Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВД, обн. ДВ бр. 6/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 16/2021 г.) и Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13/2019 г., обн. ДВ бр. 1/2000г., посл. изм. ДВ бр. 10/2021 г.) е изразено следното становище:
Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. В случаите, когато възстановен по реда на ал. 1 държавен служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право и на обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения(чл. 122, ал. 3 от ЗДСл).
Според изложеното в запитването и приложеното към него решение на Административен съд става ясно, че е налице недопускане на служител да изпълнява съответната длъжност за времето от 23.08.2018 г., когато същият се е явил в законоустановения срок и е подал заявление за възстановяване на заеманата длъжност, до датата на фактическото му възстановяване на работа, която е 15.10.2018 г. За този период служителят не е упражнявал трудова дейност по действащото служебно правоотношение поради недопускане на работа и със съдебното решение е присъдено обезщетение по реда на чл. 122, ал. 3 от ЗДСл, което е изплатено.
На основание чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ.В този смисъл, за да възникне основание за осигуряване на едно лице за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО), следва да са налице упражняване на трудова дейност и нормативно основание за неговото осигуряване.
Следва да се има предвид обаче, че в КСО съществува изричната разпоредба на чл.9, ал. 3, т. 1 от КСО, която указва, че за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, или когато са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 от КСО - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Осигурителните вноски, които се дължат за този период са за сметка на осигурителя, в размерите за фонд "Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" на ДОО, а ако лицето е родено след 31 декември 1959 г. - и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) в универсален пенсионен фонд (УПФ), съгласно чл. 9, ал. 5 от КСО.
Осигурителните вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 3 от КСО, които осигурителят дължи следва да се внесат върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа, незаконното уволнение или отстраняването и възстановяването на работа по реда, определен в специални закони, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец (чл. 1а, ал. 1 от НЕВД). Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 3 от КСО, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната за съответния период (чл. 1а, ал. 2 от НЕВД).
Предвид изложеното, за периода, през който служителят не е работил поради незаконно недопускане на работа, са дължими осигурителни вноски по реда на чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО в размера за фонд "Пенсии" на ДОО, изчислени върху определения по реда на чл. 1а, ал. 1 от НЕВД осигурителен доход.
Осигурителните вноски за периода по чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО се внасят от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът за установяване на незаконното недопускане или отстраняване от работа на лицето (чл. 7, ал.12, т. 1 от КСО).
Необходимо е да се има предвид, че на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО следва да се подадат и осигурителни данни за лицето с декларация образец № 1 (приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13/2019 г.) в съответната компетентна териториална дирекция на НАП, съдържаща данни за осигурителен стаж, зачетен по реда на чл. 9, ал. 3 от КСО, като в т. 12 "Вид осигурен" на декларацията се попълва код 18.
В запитването е посочено, че с решение на Административен съд държавна агенция е осъдена и е изплатила на свой служител присъдено обезщетение. Изплатената сума представлява неизплатено основно трудово възнаграждение за периода от 23.08.2018 г. до 15.10.2018 г., като 15.10.2018 г. е датата на възстановяването му на работа. Обезщетението, постановено от съда, е изплатено в срок. Не са внасяни осигурителни вноски, тъй като дължимите от работодателя суми са изрично посочени в съдебното решение и агенцията го е изпълнила дословно и точно.
Към настоящия момент, с докладна записка, служителят е поискал да му бъдат внесени осигуровки (с изключение на тези за здравно осигуряване) за периода от 23.08.2018 г. до 15.10.2018 г., но по счетоводни данни не са внесени осигуровки за периода от 27.08.2018 г. до 14.10.2018 г., включително.
Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Дължими ли са от страна на работодателя осигурителни вноски в случаите по чл. 122, ал. 3 във връзка с чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл)?
Въпрос 2: Ако да, какъв е размерът на осигурителните вноски (с изключение на тези за здравно осигуряване), които следва работодателят да заплати при основна заплата на служителя за периода от 27.08.2018 г. до 14.10.2018 г. в размер на 830 лв.?
При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 77/2021 г.), Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВД, обн. ДВ бр. 6/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 16/2021 г.) и Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13/2019 г., обн. ДВ бр. 1/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 10/2021 г.), е изразено следното становище:
Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение.
Съгласно чл. 122, ал. 3 от ЗДСл, когато възстановен по реда на ал. 1 държавен служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право и на обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения.
От изложеното в запитването и приложеното решение на Административен съд се установява, че е налице недопускане на служител да изпълнява съответната длъжност за времето от 23.08.2018 г., когато се е явил в законоустановения срок и е подал заявление за възстановяване на заеманата длъжност, до датата на фактическото му възстановяване на работа - 15.10.2018 г. За този период служителят не е упражнявал трудова дейност по действащото служебно правоотношение поради недопускане на работа и със съдебното решение е присъдено обезщетение по реда на чл. 122, ал. 3 от ЗДСл, което е изплатено.
На основание чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ. За да възникне основание за осигуряване за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО), следва да са налице упражняване на трудова дейност и нормативно основание за осигуряване.
В КСО обаче съществува изричната разпоредба на чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, или когато са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 от КСО - от работодателя им, върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Осигурителните вноски, които се дължат за този период, са за сметка на осигурителя, в размерите за фонд "Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" на ДОО, а ако лицето е родено след 31 декември 1959 г. - и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) в универсален пенсионен фонд (УПФ), съгласно чл. 9, ал. 5 от КСО.
Осигурителните вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 3 от КСО, които осигурителят дължи, следва да се внесат върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа, незаконното уволнение или отстраняването и възстановяването на работа по реда, определен в специални закони, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец (чл. 1а, ал. 1 от НЕВД).
Съгласно чл. 1а, ал. 2 от НЕВД, възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 3 от КСО, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната за съответния период.
Предвид изложеното, за периода, през който служителят не е работил поради незаконно недопускане на работа, са дължими осигурителни вноски по реда на чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО в размера за фонд "Пенсии" на ДОО, изчислени върху определения по реда на чл. 1а, ал. 1 от НЕВД осигурителен доход.
Осигурителните вноски за периода по чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО се внасят от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът за установяване на незаконното недопускане или отстраняване от работа на лицето (чл. 7, ал. 12, т. 1 от КСО).
На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО следва да се подадат и осигурителни данни за лицето с декларация образец № 1 (приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13/2019 г.) в съответната компетентна териториална дирекция на НАП, съдържаща данни за осигурителен стаж, зачетен по реда на чл. 9, ал. 3 от КСО, като в т. 12 "Вид осигурен" на декларацията се попълва код 18.
Извод: За периода на незаконно недопускане на държавния служител на работа са дължими от осигурителя осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО за фонд "Пенсии" (и при условията на чл. 9, ал. 5 от КСО - и за ДЗПО в УПФ), върху осигурителен доход, определен по чл. 1а, ал. 1 от НЕВД, не по-нисък от минималния по чл. 1а, ал. 2 от НЕВД, като вноските се внасят в срока по чл. 7, ал. 12, т. 1 от КСО и се подава декларация образец № 1 с код за вид осигурен 18.
