Изх. № 94-Е-171
Дата: 30.03.2020 год.
Наредба №Н-18/2006 г., чл. 52м;
Наредба №Н-18/2006 г. - Приложение № 33.
ОТНОСНО: прилагане на разпоредби от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 94-Е-171/05.09.2019 г., не е изложена фактическа обстановка, а само е поставен въпрос относно това, дали лице, извършващо продажби чрез електронен магазин, при който плащанията по продажбите са само чрез пощенски паричен превод, кредитен превод, директен дебит, или наличен паричен превод, банкови парични преводи, извършени чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ), се счита за лице по чл. 3, във връзка с чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. и задължено ли е да подава информация съгласно Приложение № 33.
В допълнение е посочено, че намирате противоречие в отговор на въпрос, публикуван на интернет страницата на НАП, в който е изразено становище, че ".... тъй като и двата метода на заплащане на стоките, предлагани на сайта (посочени методи на плащане: чрез наложен платеж или чрез банкова дебитна или кредитна карта) изискват издаване на фискален бон, то Вие, в качеството си на лице, опериращо чрез сайта, се явявате лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. и съгласно чл. 52м, ал. 1 от наредбата следва да подадете информация за електронния си магазин съгласно Приложение № 33".
Предвид липсата на фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по поставения въпрос изразявам следното принципно становище:
За целите на чл. 52м от Наредба № Н-18/2006 г. и по-специално за задължението на лицата, които извършват продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин за подаване на информация по електронен път с квалифициран електронен подпис съгласно Приложение № 33, следва да се определи дали едно лице осъществява продажби чрез електронен магазин и дали същото е задължено лице по чл. 3 на Наредба Н-18/2006 г.
От поставения въпрос става ясно, че продажбите се извършват чрез електронен магазин, поради което следва да се разгледа дали при посочените във въпроса начини на плащане, а именно: чрез пощенски паричен превод, кредитен превод, директен дебит, или наличен паричен превод, банкови парични преводи извършени чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ, лицето, извършващо продажби, е задължено по чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г.
В съответствие с разпоредбата на чл. 3 от наредбата за лице, което приема плащания, които се извършват чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ, не е налице задължение за издаване на фискален бон, поради което това лице не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение №33 на Наредба №Н-18/2006 г. В този случай лицето може да бъде включено в публичния електронен списък на електронните магазини, който НАП поддържа и е достъпен на интернет страницата на агенцията, след подаване на информацията посочена в Приложение №33 на Наредба №Н-18/2006 г., по свое желание.
Следва да се обърне внимание на посочения начин на плащане, а именно "чрез банкови парични преводи, извършени чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ" и да се има предвид, че Наредба № Н-18/2006 г. не борави с това понятие.
От друга страна, от направения паралел с отговора, касаещ двата метода на плащане, може да се направи извод, че под посоченото понятие се визира като начин на плащане "наложен платеж". По смисъла на § 1, т. 12 от ЗПУ, "наложен платеж" е допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума (стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката). Куриерът събира определената от подателя сума и след това, в зависимост от договореностите им, куриерът я превежда по банков път или я изплаща в брой на подателя. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, няма значение, тъй като определящ при съобразяване с изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка е начинът, по който се заплаща за стоката от получателя й, най-често в брой или с банкова дебитна/кредитна карта.
Плащането с "наложен платеж" не е сред изброените като освободени от издаване на фискална касова бележка начини на плащане, и при доставка на стока с наложен платеж, т.е. когато плащането се извършва при получаването на стоката, е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбата с фискална касова бележка, поради което това лице попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение №33 на Наредба №Н-18/2006 г.
По отношение на направеното допълнение към поставения въпрос и предвид гореизложеното считам, че не е налице противоречие в отговора, публикуван на интернет страницата на НАП.
Необходимо е да имате предвид, че съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) лицата следва да посочват идентификацията и адреса си за кореспонденция в кореспонденцията си с Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 84, ал. 1 идентификацията включва името/наименованието, адреса по чл. 8 от ДОПК и ЕИК/ЕГН. Идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код (ЕИК) БУЛСТАТ, а на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър - чрез единен идентификационен код (ЕИК), определен от Агенцията по вписванията. Едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер (ЕГН), съответно личен номер на чужденец (ЛНЧ), и чрез единен идентификационен код (ЕИК), определен по реда на Закона за търговския регистър.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
В запитването не е изложена фактическа обстановка, а е поставен следният въпрос:
Въпрос: Дали лице, извършващо продажби чрез електронен магазин, при който плащанията по продажбите са само чрез пощенски паричен превод, кредитен превод, директен дебит, или наличен паричен превод, банкови парични преводи, извършени чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ), се счита за лице по чл. 3, във връзка с чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. и задължено ли е да подава информация съгласно Приложение № 33?
Допълнително е посочено, че се установява противоречие с отговор на въпрос, публикуван на интернет страницата на НАП, в който е изразено становище, че ".... тъй като и двата метода на заплащане на стоките, предлагани на сайта (посочени методи на плащане: чрез наложен платеж или чрез банкова дебитна или кредитна карта) изискват издаване на фискален бон, то Вие, в качеството си на лице, опериращо чрез сайта, се явявате лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. и съгласно чл. 52м, ал. 1 от наредбата следва да подадете информация за електронния си магазин съгласно Приложение № 33".
Предвид липсата на фактическа обстановка и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, е изложено принципно становище.
1. Определяне на задължените лица по чл. 52м от Наредба № Н-18/2006 г.
За целите на чл. 52м от Наредба № Н-18/2006 г. и по-специално за задължението на лицата, които извършват продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, да подават информация по електронен път с квалифициран електронен подпис съгласно Приложение № 33, следва да се определи:
- дали едно лице осъществява продажби чрез електронен магазин, и
- дали това лице е задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.
От поставения въпрос е ясно, че продажбите се извършват чрез електронен магазин. Поради това следва да се разгледа дали при посочените начини на плащане - пощенски паричен превод, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод, банкови парични преводи, извършени чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ - лицето, извършващо продажби, е задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.
Съгласно чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., за лице, което приема плащания, извършвани чрез:
- внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
- кредитен превод,
- директен дебит, или
- наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или
- пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ,
не е налице задължение за издаване на фискален бон. Поради това това лице не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица и съответно за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006 г.
В този случай лицето може да бъде включено в публичния електронен списък на електронните магазини, който НАП поддържа и който е достъпен на интернет страницата на агенцията, след подаване на информацията по Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006 г., по свое желание.
Извод: Когато плащанията по продажбите чрез електронен магазин се извършват само по начини, изброени в чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. като освободени от издаване на фискален бон (внасяне по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод чрез доставчик на платежна услуга, пощенски паричен превод чрез лицензиран пощенски оператор), лицето не е задължено по чл. 3 и не дължи подаване на информация по чл. 52м и Приложение № 33, но може да подаде такава информация доброволно за включване в публичния списък.
2. Относно понятието "банкови парични преводи, извършени чрез лицензиран пощенски оператор" и "наложен платеж"
Посочено е, че следва да се обърне внимание на начина на плащане "чрез банкови парични преводи, извършени чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ" и да се има предвид, че Наредба № Н-18/2006 г. не борави с това понятие.
От направения паралел с отговора, касаещ двата метода на плащане (наложен платеж и плащане с банкова дебитна или кредитна карта), може да се направи извод, че под посоченото понятие се визира като начин на плащане "наложен платеж".
По смисъла на § 1, т. 12 от ЗПУ, "наложен платеж" е допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума.
При тази услуга:
- доставчикът на стоката я предава на куриера,
- куриерът доставя стоката на получателя срещу заплащане на определената от подателя сума (стойността на стоката с или без таксата за услугата "наложен платеж", в зависимост от договореното между страните по доставката),
- куриерът събира определената от подателя сума и след това, в зависимост от договореностите им, я превежда по банков път или я изплаща в брой на подателя.
Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя (по банков път или в брой), няма значение. Определящ при съобразяване с изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка е начинът, по който се заплаща стоката от получателя, най-често в брой или с банкова дебитна/кредитна карта.
Плащането с "наложен платеж" не е сред изброените в Наредба № Н-18/2006 г. начини на плащане, за които не се изисква издаване на фискална касова бележка. При доставка на стока с наложен платеж, т.е. когато плащането се извършва при получаването на стоката, е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбата с фискална касова бележка.
Поради това лицето, което извършва продажби с плащане чрез наложен платеж, попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица и за него е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006 г.
Извод: Плащането чрез "наложен платеж" не е освободен от издаване на фискална касова бележка начин на плащане; при продажби с наложен платеж лицето е задължено по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. и има задължение по чл. 52м да подава информация по Приложение № 33.
3. Относно твърдяното противоречие с публикуван отговор на НАП
С оглед на гореизложеното се приема, че не е налице противоречие с отговора, публикуван на интернет страницата на НАП, в който е посочено, че при методи на плащане чрез наложен платеж или чрез банкова дебитна или кредитна карта е налице задължение за издаване на фискален бон и съответно лицето, опериращо чрез сайта, е лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. и следва да подаде информация за електронния си магазин съгласно чл. 52м, ал. 1 и Приложение № 33.
Извод: Не се установява противоречие между принципното становище и публикувания на сайта на НАП отговор относно задълженията при плащане с наложен платеж и с банкова карта.
4. Относно изискванията за идентификация при кореспонденция с НАП
Посочва се, че съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) лицата следва да посочват идентификацията и адреса си за кореспонденция в кореспонденцията си с Националната агенция за приходите.
Съгласно чл. 84, ал. 1 от ДОПК идентификацията включва:
- име/наименование,
- адрес по чл. 8 от ДОПК,
- ЕИК/ЕГН.
Идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код (ЕИК) БУЛСТАТ, а на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър - чрез единен идентификационен код (ЕИК), определен от Агенцията по вписванията.
Едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер (ЕГН), съответно личен номер на чужденец (ЛНЧ), и чрез единен идентификационен код (ЕИК), определен по реда на Закона за търговския регистър.
Извод: При кореспонденция с НАП лицата са длъжни да посочват пълната си идентификация и адрес за кореспонденция съгласно чл. 84 и чл. 85 от ДОПК, включително съответния ЕИК/ЕГН/ЛНЧ според вида на лицето.
