Във връзка с постъпило запитване в Дирекция ОДОП ......, вх.№....../04.10.2016г., относно ползване на отстъпка 5% върху данъка за довнасяне по годишна данъчна декларация изразявам следното становище :
В запитването посочвате, че сте подали ГДД на 23.04.2016 г. по електронен път. Ползвали сте 5% отстъпка върху данъка за довнасяне съгласно нормата на чл.53, ал.2 на ЗДДФЛ. Установили сте, че отстъпката не е призната и сте поискали корекция на ГДД с молба от 03.08.2016 г., след което сте уведомена, че не сте спазили условието да нямате подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията.
Задавате въпроса: Имате ли право на отстъпка, при условие, че според Вас нямате задължения, които подлежат на разпределение от публичен изпълнител. Приложили сте копие на справка за задълженията си към 27.03.2016 г.
След като се взе предвид изложеното от Вас и приложимата нормативна уредба, трябва да имате предвид следното:
Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ, лицата, които подадат годишна данъчна декларация до 31 март на следващата година по електронен път, ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация, при условие че нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и данъкът за довнасяне е внесен в срока по чл. 67, ал. 4 от същия закон. Видно от цитираната разпоредба, правото на отстъпка от 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г. се ползва, когато едновременно са изпълнени следните условия:
- годишната данъчна декларация е подадена по електронен път в срок до 31 март 2016 г.;
- към момента на подаване на декларацията физическото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; и
- данъкът за довнасяне по годишната данъчна декларация е внесен до 30 април 2016 г.
Във връзка с условието, към момента на подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ физическото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, е необходимо да се има предвид указаното в писмо изх. № 20-00-80 от 21.04.2015 г. и по-конкретно това, че характеристиката на едно вземане като подлежащо на принудително изпълнение се извлича, на основание чл. 209, ал. 2 от Данъчно-осигурителният процесуален кодекс (ДОПК), от акта, с който това изискуемо и ликвидно вземане е установено, а не от фазата, в която се намира изпълнителния процес и в частност предприети ли са действия по принудително събиране или не.
Съгласно чл. 209, ал. 1 от ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на изпълнително основание. Изпълнителните основания за предприемане на принудително изпълнение на публични вземания са посочените в чл. 209, ал. 2 от ДОПК, а именно: ревизионен акт, независимо дали е обжалван; декларация, подадена от задължено лице с изчислени от негозадължения за данъци или задължителни осигурителни вноски; влязло в сила наказателно постановление и други актове, изчерпателно изброени в точки от 1 до 8 на посочената алинея. Съгласно чл. 167, ал. 1 от ДОПК принудително изпълнение на публичните вземания се осъществява от публичния изпълнител по реда, определен в кодекса. Подлежащи на принудително изпълнение са всички публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК.
Задълженията се квалифицират като подлежащи на принудително изпълнение публични вземания, независимо че не са налице данни за предприети действия по чл. 182 и сл. от ДОПК. Вземанията, определени от закона като публични, чийто срок за доброволно изпълнение, съгласно съответния материален данъчен закон, е изтекъл, подлежат на принудително изпълнение, стига да е налице изпълнително основание, включително декларация за самоизчисляване на задължението. На основание чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК горното касае и задълженията за лихви върху тези вземания, тъй като общата норма на чл. 175, ал. 1 от ДОПК изисква за неплатените в законовия срок публични задължения да се дължи лихва в размера, определен в съответния закон. Лихвата е акцесорно вземане, което следва главното и за нея се прилагат същите правила, които са приложими към главното задължение - главницата. Когато е налице изпълнително основание за главницата, не е необходимо издаване на отделно такова за лихвата, още повече че лихвата е променлива величина.
Цитираната норма на чл. 182 от ДОПК предвижда, че ако задължението не бъде платено в срок, преди да бъдат предприети действия по принудителното му събиране, органът, установил вземането, съответно орган на НАП, може да предприеме действия за доброволно изпълнение, подробно посочени в т.1 и т.2 на ал.2 на същата разпоредба. Това не означава, че преди предприемане на действията задължението няма характеристика "подлежащо на принудително изпълнение". Напротив, действията по чл. 182 от ДОПК се предприемат само за неплатените, подлежащи на принудително изпълнение вземания.
Видно от приложената справка за задължения към 27.04.2016 г., Вие имате такива по ГДД за 2014 г. в размер на 17,80 лв. главница и 1,64 лв. лихва, както и 0,01 лв. лихви по декларация обр.1, подадена на 20.07.2015 г.
Предвид на така изложеното и съществуващи данъчни задължения по подадена от Вас ГДД и лихви, подлежащи на принудително изпълнение не може да ползвате отстъпка по чл.53, ал.2 от ЗДДФЛ.
В запитването е посочено, че годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г. е подадена по електронен път на 23.04.2016 г. Ползвана е отстъпка 5% върху данъка за довнасяне на основание чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ. Установено е, че отстъпката не е призната. Подадена е молба от 03.08.2016 г. за корекция на ГДД, след което подателят е уведомен, че не е спазено условието да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията. Приложено е копие на справка за задълженията към 27.03.2016 г.
Въпрос: Имате ли право на отстъпка, при условие, че според Вас нямате задължения, които подлежат на разпределение от публичен изпълнител?
Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ, лицата, които подадат годишна данъчна декларация до 31 март на следващата година по електронен път, ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация, при условие че:
- нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията, и
- данъкът за довнасяне е внесен в срока по чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ.
От тази разпоредба следва, че правото на отстъпка от 5% върху данъка за довнасяне по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г. възниква само при едновременно изпълнение на следните условия:
- годишната данъчна декларация е подадена по електронен път в срок до 31 март 2016 г.;
- към момента на подаване на декларацията физическото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения;
- данъкът за довнасяне по годишната данъчна декларация е внесен до 30 април 2016 г.
Във връзка с условието към момента на подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ физическото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, се прилага указанието в писмо изх. № 20-00-80 от 21.04.2015 г. В него е посочено, че характеристиката на едно вземане като подлежащо на принудително изпълнение се извлича, на основание чл. 209, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), от акта, с който това изискуемо и ликвидно вземане е установено, а не от фазата, в която се намира изпълнителният процес, включително дали са предприети действия по принудително събиране или не.
Съгласно чл. 209, ал. 1 от ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на изпълнително основание. Изпълнителните основания за предприемане на принудително изпълнение на публични вземания са изброени в чл. 209, ал. 2 от ДОПК, а именно:
- ревизионен акт, независимо дали е обжалван;
- декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски;
- влязло в сила наказателно постановление;
- и други актове, изчерпателно изброени в точки от 1 до 8 на посочената алинея.
Съгласно чл. 167, ал. 1 от ДОПК принудително изпълнение на публичните вземания се осъществява от публичния изпълнител по реда, определен в кодекса. Подлежащи на принудително изпълнение са всички публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК.
Задълженията се квалифицират като подлежащи на принудително изпълнение публични вземания, независимо че няма данни за предприети действия по чл. 182 и сл. от ДОПК. Вземанията, определени от закона като публични, за които срокът за доброволно изпълнение, съгласно съответния материален данъчен закон, е изтекъл, подлежат на принудително изпълнение, при наличие на изпълнително основание, включително декларация за самоизчисляване на задължението.
На основание чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК това се отнася и за задълженията за лихви върху тези вземания, тъй като общата норма на чл. 175, ал. 1 от ДОПК предвижда, че за неплатените в законовия срок публични задължения се дължи лихва в размера, определен в съответния закон. Лихвата е акцесорно вземане, което следва главното и за нея се прилагат същите правила, приложими към главното задължение - главницата. Когато е налице изпълнително основание за главницата, не е необходимо издаване на отделно изпълнително основание за лихвата, като се отчита, че лихвата е променлива величина.
Съгласно чл. 182 от ДОПК, ако задължението не бъде платено в срок, преди да бъдат предприети действия по принудителното му събиране, органът, установил вземането, съответно орган на НАП, може да предприеме действия за доброволно изпълнение, подробно посочени в т. 1 и т. 2 на ал. 2 на същата разпоредба. Това не означава, че преди предприемане на тези действия задължението няма характеристика "подлежащо на принудително изпълнение". Напротив, действията по чл. 182 от ДОПК се предприемат само за неплатените, подлежащи на принудително изпълнение вземания.
От приложената справка за задължения към 27.04.2016 г. е видно, че са налице следните задължения:
- по ГДД за 2014 г. - 17,80 лв. главница и 1,64 лв. лихва;
- 0,01 лв. лихви по декларация образец 1, подадена на 20.07.2015 г.
Извод: Поради наличието на данъчни задължения по подадена ГДД и лихви, които са подлежащи на принудително изпълнение към релевантния момент, не може да се ползва отстъпка по чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ.
