НАП: Данъчно третиране по ЗДДС на възстановени митни сборове при косвено митническо представителство

В запитването не е изложена конкретна фактическа обстановка. Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: "При упражняване на основната си дейност по митническо представителство и заплатени от името на дружеството митни сборове при внос на стоки, за сметка на вносителя, при какви условия и какъв документ следва да бъде издаден на клиента (вносител), за да възстанови сумата?"

Въпрос 2: "Тази сума следва ли да бъде обложена с ДДС при издаване на документа?"

Поради липса на конкретна фактическа обстановка и яснота относно договореностите между страните, становището е изготвено при следните предположения:

• Дружеството действа като косвен митнически представител, който действа от свое име, но за сметка на друго лице - вносител.
• Дружеството получава възнаграждение от клиента - вносител за предоставените услуги по митническо представителство.
• Получените суми за възникнали митнически задължения не представляват елемент на възнаграждението за предоставените услуги.
• Възстановяването на направените разходи, платени от името на дружеството, но за сметка на вносителя, е независимо от възнаграждението, което се получава или ще се получи и не е част от него.
• Направените от дружеството плащания за възникнали митнически задължения са плащания, извършени от свое име, но за сметка на клиента - вносител, съгласно правилата за косвено митническо представителство и Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС).

Предвид тези предположения, поставените въпроси и относимата нормативна уредба се излага следното правно становище.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС обект на облагане с данък върху добавената стойност е всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга.

Дефиниция за възмездност на доставката се извежда по аргумент от определението за безвъзмездна доставка в § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС, според което "безвъзмездна е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото".

Според постоянната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) доставката на услуги е извършена "възмездно" и следователно подлежи на данъчно облагане само ако между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се разменят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя. В тази връзка се посочват решенията по дела Tolsma, C-16/93, точка 14, Kennemer Golf, C-174/00, точка 39 и RCI Europe, C-37/08, точка 24.

Насрещната престация (плащане) по осъществената от митническия представител услуга се изразява в представляване на вносители на стоки пред митническите органи.

Доколкото вносителите избират да бъдат представлявани пред митническите органи от косвен представител, дължимите митни сборове по вноса се заплащат от митническия представител от свое име, но за сметка на вносителя.

Възстановяването от вносителя на митническия представител на заплатените от последния митни сборове представлява паричен поток и не представлява конкретна насрещна престация в пряка и непосредствена връзка с извършена възмездна доставка.

Тъй като в случая възстановяването на митните сборове не представлява плащане по доставка, извършена от митническия представител, а е налице само паричен поток, се приема, че за тези суми не възниква задължение за облагане с данък върху добавената стойност и за документирането им чрез издаване на фактура по чл. 113 от ЗДДС.

В този случай е допустимо документирането на сумите за митните сборове да се извърши с издаване на първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч). Сумите следва да са посочени изрично в счетоводството на митническия агент, който трябва да разполага с доказателства за действителния им размер.

Извод: Възстановяваните от вносителя на митническия представител суми за заплатени митни сборове при внос, платени от представителя от свое име, но за сметка на вносителя, не представляват възнаграждение по доставка на услуга, не подлежат на облагане с ДДС и не се документират с фактура по чл. 113 от ЗДДС, а с първичен счетоводен документ по ЗСч при наличие на доказателства за действителния им размер.