НАП: Приложимост на Наредба № 4 от 8 август 2003 г. и ЗОПБ към сделки с биткойн и други виртуални валути

Видно от запитването, Вашият доверител има интерес да започне дейност по придобиване, търгуване и разплащане с "биткойни" срещу български лева и други чуждестранни валути. Според изложеното от Вас, планираните сделки наподобяват дейността на лицата, извършващи дейност като обменно бюро по Наредба № 4 от 8 август 2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра.

Поставените въпроси са:

Въпрос 1: Ще възникне ли за Вашия доверител задължение да се регистрира в публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро, по смисъла на чл. 1 от Наредба № 4 от 8 август 2003 г.?

Въпрос 2: Приложима ли е Наредба № 4 от 8 август 2003 г. към дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с "биткойни"?

Въпрос 3: Влиза ли в противоречие с действащото законодателство дейността по придобиване, търгуване и разплащане с "биткойни", ако при упражняването на тази дейност се прилага Наредба № 4 от 8 август 2003 г., с оглед липсата на каквато и да е друга регулация?

Въпрос 4: Съществува ли ограничение сделките с "биткойни" да бъдат рекламирани, с оглед забраната по чл. 15, ал. 10 от Наредба № 4 от 8 август 2003 г., както и други ограничения извън тази разпоредба?

Въпрос 5: В случай, че дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с "биткойни" не попадат под разпоредбите на Наредба № 4 от 8 август 2003 г., как следва да се извършва покупката, съответно продажбата на "биткойни" от клиенти?

Въпрос 5.1: Какъв документ следва да бъде издаден, когато дружеството купува "биткойни" срещу лева в брой от клиент - физическо лице, и обратно?

Въпрос 5.2: Какви данни за клиента следва да се снемат при покупка от клиента на "биткойни" от него и обратно - при продажба от клиента на "биткойни"? Въпросът е относим за сделки под 10 000 лева, тъй като над тази сума клиентът следва да се идентифицира по Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Въпрос 5.3: Възниква ли задължение за доверителя Ви да подава справка по чл. 73 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) с оглед разглежданата дейност?

Въпрос 6: Попадат ли сделките с "биткойни" към изключенията по чл. 2, т. 3 от Закона за ограничаване плащанията в брой (ЗОПБ), и ако да, към кое от тях?

Въпрос 7: Може ли клиент да плати за покупка на "биткойни" по банков път?

Въпрос 8: Можем ли за целите на търговията да разглеждаме дигиталните валути "етериум", "лайткойн", "монеро" и други като идентични с "биткойн"?

1. По първия, втория, третия и четвърти въпроси

В резюме на Европейския банков орган (ЕБО) - EBA/WRG/2013/01 от 12 декември 2013 г. е посочено, че понастоящем се извършва "оценка на всички спорни въпроси, свързани с виртуалните валути, с цел да се установи дали те могат и следва да бъдат регламентирани и надзиравани". Според ЕБО виртуалната валута е вид нерегламентирани цифрови пари, които не се издават и гарантират от централна банка и които могат да действат като средство за разплащане.

Виртуалните валути съществуват в много форми - от валути в онлайн компютърни игри и социални мрежи до средства за разплащане, приемани "офлайн" или в "реалния живот". Виртуалната валута "биткойн" може да се купува в платформа за обмен, като се използва конвенционална валута, след което се превежда в персонализирана сметка за биткойн, наричана "цифров портфейл". Чрез този портфейл потребителите могат да изпращат биткойни онлайн на всеки, който е готов да ги приеме, или да ги конвертират обратно в конвенционални валути. Освен това "биткойн" може да се използва като средство за заплащане на стоки и услуги.

В писмо с изх. № БНБ - 108809 от 19.09.2014 г. на подуправителя на Българска народна банка, изготвено по повод изискано от Софийски градски съд становище, е посочено, че виртуалната валута "биткойн" не представлява законно платежно средство.

Дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с "биткойн" не са регулирани от действащото национално и европейско законодателство и не подлежат на лицензиране или регистрация. Покупко-продажбата на виртуални валути и разплащанията с тях, включително "биткойн", не попадат в обхвата на Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и на Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007 г. относно платежните услуги на вътрешния пазар. Съответно тези дейности не попадат и в обхвата на Закона за платежните услуги и платежните системи, в който посочените директиви са транспонирани в българското законодателство. Разпоредбите на тези актове не са приложими по отношение на покупко-продажбата на "биткойн" и извършването на операции по разплащане с "биткойн" и други подобни виртуални валути.

Съгласно чл. 2 от Наредба № 4 от 8 август 2003 г. сделки с валута в наличност по занятие като обменно бюро могат да извършват лицата, регистрирани по Търговския закон, както и лица, регистрирани като търговци по законодателството на държава - членка на Европейския съюз или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, вписани в публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро.

Съгласно чл. 3 от същата наредба, при обмяна на чуждестранна валута в наличност обменните бюра извършват финансова услуга, като стойността на сделката е равна на получените левове.

С оглед на изложеното, дейността по обмен на "биткойн" и други подобни виртуални валути не подлежи на регулиране по реда на Наредба № 4 от 8 август 2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра.

Извод: За дейността по придобиване, търгуване и разплащане с "биткойни" не възниква задължение за регистрация като обменно бюро, Наредба № 4 от 8 август 2003 г. не е приложима към тази дейност, прилагането й по аналогия не се основава на действаща правна регулация и ограниченията по чл. 15, ал. 10 от наредбата относно рекламата не се отнасят до сделките с "биткойни".

2. По петия въпрос (вкл. 5.1, 5.2 и 5.3)

С оглед липсата на правна уредба в действащото законодателство по отношение на "биткойн" и други подобни виртуални валути и предвид обстоятелството, че в запитването не са посочени подробности относно договорните правоотношения, техническите аспекти или начина на осъществяване на стопанските операции, свързани с придобиването и покупко-продажбата на "биткойн" от и на физически лица чрез заплащане в брой, приходната администрация не може да се ангажира с конкретно становище относно:

• данъчното третиране на тези операции;
• счетоводното им отчитане;
• документирането им;
• както и относно това дали същите са технически осъществими.

Поради това не се дава конкретен отговор и по подвъпросите относно вида на документа при покупка/продажба на "биткойни" срещу левове в брой, необходимите данни за клиента при сделки под 10 000 лева и евентуалното задължение за подаване на справка по чл. 73 от ЗДДФЛ.

Извод: Поради липса на правна уредба и на конкретна фактическа информация приходната администрация не дава конкретно становище относно начина на извършване, документиране, данъчно третиране и счетоводно отчитане на покупко-продажбата на "биткойни" от и на физически лица, включително по въпросите 5.1, 5.2 и 5.3.

3. По шестия, седмия и осмия въпроси

С оглед поставените въпроси следва да се има предвид, че операциите, чрез които се извършват разплащания посредством "биткойн" или други подобни виртуални валути на територията на страната, не попадат в обхвата на Закона за ограничаване плащанията в брой (ЗОПБ), тъй като не могат да бъдат квалифицирани като "плащания в брой" по смисъла на този закон.

Необходимо е изрично да се отбележи, че всички плащания в български лева или чуждестранна валута на територията на страната, извършени в брой и свързани със сделки или престации по покупко-продажба на "биткойн" или други подобни виртуални валути, попадат в обхвата на ограниченията при плащанията в брой, регламентирани в ЗОПБ.

В края на становището се посочва, че при липсата на изрична регламентация в българското законодателство по отношение на "биткойн" и други подобни виртуални валути ("етериум" и др.), следва да се има предвид изложеното относно неприложимостта на ЗОПБ към самите разплащания с виртуални валути и приложимостта му към плащанията в брой в лева или чуждестранна валута, свързани с тези сделки.

Извод: Разплащанията, извършвани чрез "биткойн" и други подобни виртуални валути, не са "плащания в брой" по смисъла на ЗОПБ и не попадат в неговия обхват, поради което не се прилагат изключенията по чл. 2, т. 3 ЗОПБ към самите виртуални валути; всички плащания в брой в лева или чуждестранна валута, свързани със сделки с "биткойн" и други подобни валути, подлежат на ограниченията на ЗОПБ, а по отношение на дигитални валути като "етериум", "лайткойн", "монеро" и други подобни следва да се прилага същият подход като към "биткойн".