Изх. № 33-00-330
Дата: 28. 07. 2023 год.
КСО, чл. 4, ал. 7;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б";
Спогодба между Република България и Република Сърбия
за социална сигурност, чл. 2;
Спогодба между Република България и Република Сърбия
за социална сигурност, чл. 3;
Спогодба между Република България и Република Сърбия
за социална сигурност, чл. 9, ал. 1;
Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, чл. 17а.
ОТНОСНО: Прилагане на Спогодба между Република България и Република Сърбия за социална сигурност
Във Ваше писмено запитване с вх. №33-00-330 от 14.07.2023 г. по описа на Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) е изложена следната фактическа обстановка:
Предстои Ви заминаване за Република Сърбия за период от 4 години на основание чл. 77 от Закона за дипломатическата служба (ЗДС), като втори член семейство. Вие сте държавен служител и за този период ще сте в неплатен отпуск.
Поставяте следните въпроси:
1. Как можете да си внасяте здравноосигурителните вноски?
2. Как и кой внася вноските за социално осигуряване?
3. Предвид, че ще отдавате имот под наем, отразява ли се това на задължителното Ви осигуряване в България?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:
На 19 септември 2011 г. е подписана Спогодба между Република България и Република Сърбия за социална сигурност (Спогодбата), в сила от 1 февруари 2013 г. Процедурните правила за прилагане на Спогодбата са въведени с административно споразумение между двете Договарящи страни (Административно споразумение за прилагане на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност).
Спогодбата се прилага на територията на Република България и Република Сърбия само по отношение на законодателството, което е посочено в чл. 2 от нея. Спогодбата регулира социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата, за които се прилага или се е прилагало законодателството на едната или и на двете Договарящи държави както и за други лица, чиито права произтичат от правата на първите (чл. 3 от Спогодбата).
Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Част II от Спогодбата (чл. 7 - чл. 10). Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя Договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на Спогодбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Спогодбата, по отношение на членовете на дипломатическите представителства и консулства, на членовете на техните семейства, както и по отношение на частните домашни работници при членовете на тези представителства и консулства, които са изпратени на територията на другата Договаряща държава, се прилага законодателството на Договарящата държава, която ги изпраща.
В конкретния случай Вие попадате в персоналния обхват на Спогодбата. Също така от фактическата обстановка е видно, че ще пребивавате на територията на Република Сърбия на основание чл. 77 от ЗДС за период от 4 години.
В тази връзка, на основание чл. 9, ал. 1 от Спогодбата, спрямо Вас се прилага българското осигурително законодателство за посочения период на пребиваване в Сърбия.
По отношение на задължителното социално осигуряване за този период следва да имате предвид:
Съгласно чл. 4, ал. 7 от КСО съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба за времето, през което е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат, може да се осигурява по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, ако не е осигурен/осигурена на друго основание или по законодателството на приемащата държава съгласно действащ международен договор, по който Република България е страна или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
Във връзка с цитираната правна норма е и разпоредбата на чл. 17а от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), в която е определен реда за осигуряване на съпрузите на дългосрочно командированите служители в дипломатическа служба.
На основание ал. 2 на чл. 17а от НООСЛБГРЧМЛ съпругите/съпрузите на дългосрочно командированите служители в дипломатическа служба, които са пожелали да се осигуряват за своя сметка по време на задграничния им мандат, декларират пред изпращащото ведомство започването и прекратяването на осигуряването. Осигуряването възниква от датата, която е посочена в декларацията, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена. Следва да имате предвид, че в случай че съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба, не е подал декларация в изпращащото ведомство, с която да декларира желанието си за осигуряване или е подал такава след изтичане на задграничния им мандат, се пропуска възможността за осигуряване по тяхно желание, тъй като осигуряването не може да започне по-рано от първо число на месеца, през който фактически е подадена декларацията.
Задължителното осигуряване на тези лица се извършва чрез изпращащото ведомство на дългосрочно командирования служител в дипломатическа служба, което има и задължение за подаване на данни за осигуряването им по установения за това ред в Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на и съхранение на данните от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица(Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г.).
По отношение на задължителното здравно осигуряване следва да имате предвид:
Свързаните със здравното осигуряване обществени отношения са регламентирани със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е определен в чл. 33 от ЗЗО. В чл. 40 от ЗЗО са регламентирани доходите, сроковете и начинът за внасянето на здравноосигурителните вноски по видове осигурени лица, които са в кръга на лицата, подлежащи на задължително осигуряване в НЗОК.
Съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗДС по време на задграничния мандат на служителя, съпругът/съпругата има право на неплатен отпуск.
За времето на неплатения отпуск, когато лицето не подлежи на здравно осигуряване на друго основание приложима е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО. За лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой. Вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.
В разпоредбата на чл. 77, ал. 3 от ЗДС изрично е указано, че вноските за здравно осигуряване на съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител за времето, през което са в неплатен отпуск, са за тяхна сметка.
В съответствие с чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО задължение на осигуряващия е да внесе здравноосигурителните вноски за лицето. Служителят трябва да внесе при органа по назначаването дължимите за негова сметка здравноосигурителни вноски. Сумата може да бъде внесена авансово за избран период от време.
Също така, органът по назначаването, в качеството си на лице, което има задължение да внесе здравноосигурителните вноски, е длъжен да представи в компетентната териториална дирекция на НАП данни съгласно чл. 39, ал. 1 и 2 от ЗЗО. Данните се подават по реда на Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г.
Относно въпрос 3 от запитването Ви:
Във Вашия случай доходът, придобит от отдаване на имот под наем, не представлява доход от трудова дейност, поради което върху него не се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
При условие, че Вие подлежите на здравно осигуряване на основание чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО върху получения доход от наем на недвижимо имущество не дължите здравноосигурителни вноски.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ ДИМОВ/
В запитването е посочено, че Ви предстои заминаване за Република Сърбия за период от 4 години на основание чл. 77 от Закона за дипломатическата служба (ЗДС), като втори член семейство. Вие сте държавен служител и за този период ще сте в неплатен отпуск.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как можете да си внасяте здравноосигурителните вноски?
Въпрос 2: Как и кой внася вноските за социално осигуряване?
Въпрос 3: Предвид, че ще отдавате имот под наем, отразява ли се това на задължителното Ви осигуряване в България?
На 19 септември 2011 г. е подписана Спогодба между Република България и Република Сърбия за социална сигурност (Спогодбата), в сила от 1 февруари 2013 г. Процедурните правила за прилагане на Спогодбата са въведени с Административно споразумение за прилагане на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност.
Спогодбата се прилага на територията на Република България и Република Сърбия само по отношение на законодателството, посочено в чл. 2 от нея. Тя регулира социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата, за които се прилага или се е прилагало законодателството на едната или и на двете договарящи държави, както и на други лица, чиито права произтичат от правата на първите (чл. 3 от Спогодбата).
Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Част II от Спогодбата (чл. 7 - чл. 10). В резултат от определяне на приложимото законодателство се определя договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски според рисковете, попадащи в материалния обхват на Спогодбата.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Спогодбата, по отношение на членовете на дипломатическите представителства и консулства, на членовете на техните семейства, както и на частните домашни работници при членовете на тези представителства и консулства, които са изпратени на територията на другата договаряща държава, се прилага законодателството на договарящата държава, която ги изпраща.
В конкретния случай Вие попадате в персоналния обхват на Спогодбата. От фактическата обстановка е видно, че ще пребивавате на територията на Република Сърбия на основание чл. 77 от ЗДС за период от 4 години. На основание чл. 9, ал. 1 от Спогодбата спрямо Вас се прилага българското осигурително законодателство за посочения период на пребиваване в Сърбия.
Извод: За периода на пребиваването Ви в Република Сърбия като съпруг/съпруга на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба спрямо Вас е приложимо българското осигурително законодателство по силата на чл. 9, ал. 1 от Спогодбата.
Социално осигуряване
Съгласно чл. 4, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба за времето, през което е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат, може да се осигурява по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, ако не е осигурен/осигурена на друго основание или по законодателството на приемащата държава съгласно действащ международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
Във връзка с тази норма е разпоредбата на чл. 17а от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), която определя реда за осигуряване на съпрузите на дългосрочно командированите служители в дипломатическа служба.
Съгласно чл. 17а, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ съпругите/съпрузите на дългосрочно командированите служители в дипломатическа служба, които са пожелали да се осигуряват за своя сметка по време на задграничния им мандат, декларират пред изпращащото ведомство започването и прекратяването на осигуряването. Осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията, но не по-рано от първо число на месеца, през който е подадена.
Посочено е, че ако съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба не е подал декларация в изпращащото ведомство, с която да декларира желанието си за осигуряване, или е подал такава след изтичане на задграничния мандат, се пропуска възможността за осигуряване по тяхно желание, тъй като осигуряването не може да започне по-рано от първо число на месеца, през който фактически е подадена декларацията.
Задължителното осигуряване на тези лица се извършва чрез изпращащото ведомство на дългосрочно командирования служител в дипломатическа служба, което има и задължение за подаване на данни за осигуряването им по установения ред в Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данните от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Извод: За социалното осигуряване по чл. 4, ал. 7 от КСО Вие можете по свое желание и за своя сметка да се осигурявате чрез изпращащото ведомство, след подаване на декларация по чл. 17а от НООСЛБГРЧМЛ, като осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията, но не по-рано от първо число на месеца на подаването, и при неподаване или късно подаване се губи възможността за това осигуряване.
Здравно осигуряване
Относно задължителното здравно осигуряване е посочено, че обществените отношения, свързани със здравното осигуряване, са регламентирани със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. В чл. 40 от ЗЗО са регламентирани доходите, сроковете и начинът за внасяне на здравноосигурителните вноски по видове осигурени лица, които са в кръга на лицата, подлежащи на задължително осигуряване в НЗОК.
Съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗДС по време на задграничния мандат на служителя съпругът/съпругата има право на неплатен отпуск. За времето на неплатения отпуск, когато лицето не подлежи на здравно осигуряване на друго основание, приложима е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой. Вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.
В чл. 77, ал. 3 от ЗДС изрично е указано, че вноските за здравно осигуряване на съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител за времето, през което са в неплатен отпуск, са за тяхна сметка.
В съответствие с чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО задължение на осигуряващия е да внесе здравноосигурителните вноски за лицето. Служителят трябва да внесе при органа по назначаването дължимите за негова сметка здравноосигурителни вноски. Сумата може да бъде внесена авансово за избран период от време. Органът по назначаването, в качеството си на лице, което има задължение да внесе здравноосигурителните вноски, е длъжен да представи в компетентната териториална дирекция на НАП данните за здравноосигурителните вноски по реда на Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г.
Извод: За времето на неплатения отпуск по чл. 77 от ЗДС здравноосигурителните вноски са за Ваша сметка, определят се върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО, внасят се чрез органа по назначаването, като Вие му предоставяте сумите, които могат да бъдат внесени и авансово.
Относно отдаването на имот под наем
В запитването е посочено, че ще отдавате имот под наем и се пита дали това се отразява на задължителното Ви осигуряване в България. В становището се разглежда приложимото осигурително законодателство спрямо Вас като съпруг/съпруга на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба и възможността за осигуряване по чл. 4, ал. 7 от КСО, както и задължението за здравно осигуряване по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО за времето на неплатения отпуск. В контекста на изложените разпоредби не се въвежда допълнително основание за задължително осигуряване, свързано с отдаването на имот под наем, извън вече посочените хипотези.
Извод: Отдаването на имот под наем, както е посочено във фактическата обстановка, не променя изложените по-горе правила относно приложимото спрямо Вас осигурително законодателство и реда за социално и здравно осигуряване по чл. 4, ал. 7 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО.
