Изх. № 08-Б-28
Дата: 19.11.2020 год.
ЗМДТ: чл. 54, ал. 1;
ЗДвП: чл. 144, ал. 1;
Наредба № І-45: чл. 3 ал. 4.
ОТНОСНО: прекратяване на данъчното облагане при отказ от право на собственост върху превозно средство
Във Вашe писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите и заведено с вх. №...........08.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
През 2012 г. лице подава декларация по чл. 54, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ относно облагане с данък върху превозните средства на лек автомобил марка и модел "Нисан Алмера".
За превозното средство има непогасени задължения за 2019 и 2020 години. С акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ са установени задължения за 2019 г., като същите са предадени за събиране на публичен изпълнител.
На 11.08.2020 г. в община А е постъпило заявление, с което лицето заявява, че се отказва от собственост върху посоченото МПС и изразява желанието си да не заплаща данък за него. Към заявлението е приложена нотариално заверена декларация за отказ от право на собственост върху посоченото МПС.
След извършена справка с предоставени записи от СОИ /МВР-КАТ/, няма данни за прекратяване на регистрацията на превозното средство. Съгласно удостоверение за сключен граждански брак, считано от 12.11.1982 г., лицето е със семейно положение - женен.
Предвид изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
В случай че партидата на превозното средство следва да бъде прекратена, считано от кой момент следва да се прекрати облагането?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Отказът от право на собственост е изрично волеизявление на носителя на това право, с което той недвусмислено изразява желанието си да прекрати владението, ползването и разпореждането с индивидуално определена вещ. Правната регламентация на този институт се съдържа в чл. 99-100 и чл. 112, б. "в" от Закона за собствеността.
Отказът от право на собственост върху движима вещ поначало е неформален акт. Липсата на изчерпателна законодателна регламентация в тази област е продиктувана от разнообразието на ситуации, които могат да възникнат на практика. Доколкото прехвърлянето на право на собственост върху моторни превозни средства изисква писмена форма /чл. 144, ал. 1 от Закона за движението по пътищата/, а на регистрирани автомобили - писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните, то отказът от право върху такива вещи също следва да бъде обективиран писмено, респективно в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
Отказ от право на собственост може да бъде извършен както върху регистрирано за движение превозно средство, така и върху нерегистрирано за движение.
Когато превозното средство е регистрирано за движение в "Пътна полиция" дерегистрацията не е елемент от фактическия състав на загубването на правото на собственост и няма отношение спрямо транслативния ефект и действителността на сделката, а е последица от този ефект. Поради тази причина в чл. 3, ал. 4 от Наредба№І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства/Наредба № I-45/ бившият вече собственик е длъжен да заяви промяната на собствеността в съответното звено "Пътна полиция" в 14-дневен срок от настъпването ѝ.
В общия случай когато регистрирано за движение превозно средство принадлежи на няколко съсобственици и единият от тях се е отказал от правото си на собственост върху идеалната си част, партидата на превозното средство не следва да се закрива и облагането следва да продължи за идеалните части, притежавани от другите съсобственици. Отказът от право на собственост не се извършва в чужда полза, поради което не увеличава частите на другите съсобственици.
Като всяко субективно право и отказът от право на собственост следва да се упражнява в съответствие с целите на закона и в публичен интерес. Поради тази причина законодателят е въвел редица случаи на ограничения в упражняването на това право, напр. случаите на "принудителна собственост".
В конкретният случай МПС е придобито в режим на съпружеска имуществена общност и не е снето от регистрация в КАТ - Пътна полиция. Разпореждането с вещи в режим на СИО се осъществява съвместно от двамата съпрузи /чл. 24, ал. 3 от Семейния кодекс/. Разпореждането с дела на единия съпруг е нищожно поради противоречие със закона, основание за нищожност, регламентирано в чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо обстоятелство. Неучаствалият в такава сделка съпруг може да оспори същата в 6 месечен срок от узнаването ѝ, но не по-късно от 3 години от нейното извършване. Ако не я оспори, сделката се валидира. Същото се отнася и до безвъзмездното разпореждане с обща движима вещ. Отказът от право на собственост е акт на разпореждане, в резултат на което казаното се отнася и до отказите от право на собственост върху обща вещ. В конкретния случай при условие, че другият съпруг не оспори сделката в 6 месечен срок от узнаването, се счита, че и двамата съпрузи са се отказали от собствеността върху притежаваното МПС. Данъчното облагане следва да се преустанови и на двамата съпрузи, като се уведоми Пътна полиция, че тези лица са направили отказ от собственост върху МПС и то следва да бъде дерегистрирано за движение.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
Изложена е следната фактическа обстановка: през 2012 г. лице подава декларация по чл. 54, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за облагане с данък върху превозните средства за лек автомобил марка и модел "Нисан Алмера". За превозното средство има непогасени задължения за 2019 г. и 2020 г. С акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) са установени задължения за 2019 г., като същите са предадени за събиране на публичен изпълнител.
На 11.08.2020 г. в община А е постъпило заявление, с което лицето заявява, че се отказва от собственост върху посоченото МПС и изразява желание да не заплаща данък за него. Към заявлението е приложена нотариално заверена декларация за отказ от право на собственост върху посоченото МПС. След справка с предоставени записи от СОИ (МВР - КАТ) няма данни за прекратяване на регистрацията на превозното средство. Съгласно удостоверение за сключен граждански брак, считано от 12.11.1982 г., лицето е със семейно положение "женен".
Въпрос: В случай че партидата на превозното средство следва да бъде прекратена, считано от кой момент следва да се прекрати облагането?
Отказът от право на собственост е изрично волеизявление на носителя на това право, с което той недвусмислено изразява желанието си да прекрати владението, ползването и разпореждането с индивидуално определена вещ. Правната регламентация на този институт се съдържа в чл. 99 - 100 и чл. 112, б. "в" от Закона за собствеността.
Отказът от право на собственост върху движима вещ поначало е неформален акт. Липсата на изчерпателна законодателна регламентация в тази област е продиктувана от разнообразието на ситуации, които могат да възникнат на практика.
Доколкото прехвърлянето на право на собственост върху моторни превозни средства изисква писмена форма съгласно чл. 144, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а за регистрирани автомобили - писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните, то отказът от право на собственост върху такива вещи също следва да бъде обективиран писмено, респективно в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
Отказ от право на собственост може да бъде извършен както върху регистрирано за движение превозно средство, така и върху нерегистрирано за движение. Когато превозното средство е регистрирано за движение в "Пътна полиция", дерегистрацията не е елемент от фактическия състав на загубването на правото на собственост и няма отношение към транслативния ефект и действителността на сделката, а е последица от този ефект.
Поради тази причина в чл. 3, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45) е предвидено, че бившият вече собственик е длъжен да заяви промяната на собствеността в съответното звено "Пътна полиция" в 14-дневен срок от настъпването ѝ.
В общия случай, когато регистрирано за движение превозно средство принадлежи на няколко съсобственици и единият от тях се е отказал от правото си на собственост върху идеалната си част, партидата на превозното средство не следва да се закрива и облагането следва да продължи за идеалните части, притежавани от другите съсобственици. Отказът от право на собственост не се извършва в чужда полза, поради което не увеличава частите на другите съсобственици.
Като всяко субективно право и отказът от право на собственост следва да се упражнява в съответствие с целите на закона и в публичен интерес. Поради тази причина законодателят е въвел редица случаи на ограничения в упражняването на това право, например случаите на "принудителна собственост".
В конкретния случай МПС е придобито в режим на съпружеска имуществена общност и не е снето от регистрация в КАТ - Пътна полиция. Разпореждането с вещи в режим на съпружеска имуществена общност се осъществява съвместно от двамата съпрузи съгласно чл. 24, ал. 3 от Семейния кодекс. Разпореждането с дела на единия съпруг е нищожно поради противоречие със закона, като основание за нищожност, регламентирано в чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо обстоятелство. Неучаствалият в такава сделка съпруг може да оспори същата в 6-месечен срок от узнаването ѝ, но не по-късно от 3 години от нейното извършване. Ако не я оспори, сделката се валидира. Същото се отнася и до безвъзмездното разпореждане с обща движима вещ.
Отказът от право на собственост е акт на разпореждане, поради което казаното се отнася и до отказите от право на собственост върху обща вещ.
В конкретния случай, при условие че другият съпруг не оспори сделката в 6-месечен срок от узнаването, се счита, че и двамата съпрузи са се отказали от собствеността върху притежаваното МПС. Данъчното облагане следва да се преустанови и за двамата съпрузи, като се уведоми "Пътна полиция", че тези лица са направили отказ от собственост върху МПС и то следва да бъде дерегистрирано за движение.
Извод: При неоспорване на отказа от право на собственост от другия съпруг в 6-месечен срок от узнаването му се приема, че и двамата съпрузи са се отказали от собствеността върху МПС, поради което данъчното облагане се прекратява и за двамата, като следва да се уведоми "Пътна полиция" за дерегистрация на превозното средство.
