Относно:Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗДДС
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция " ОДОП "-, с което е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество , регистрирано като земеделски производител, притежава непидвижно прикрепен към земята резервоар за гориво с вместимост 15 000 литра. Същото използва горивото за собствени нужди, а именно- за зареждане на превозни средства, машини и съоръжения, регистрирани по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
В тази връзка и предвид измененията в Наредба № Н-18/ 2006г. /ДВ, бр. 84/2015г., в сила от 30.10.2015г. / се поставя следният въпрос:
Следва ли да се оборудва горепосоченият резервоар с нивомерна измервателна система и ЕСФП, съгласно чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006г.?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададеният от Вас въпрос изразяваме следното становище:
Чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, в сила от 01.01.2015г., регламентира задължението на данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал.4 / Наредба № Н-18/2006г./.
Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС,данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
В случая е важно да се отбележи, че разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006г. регламентира задължението на лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра да регистрират и отчитат зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.
Ал.12 на чл. 3 от Наредбата не се прилага от лице, регистрирано като земеделски производител, което извършва зареждане за собствени нужди с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, от резервоари, които не са стационарни подземни резервоари /чл.3, ал. 13, изречение второ / доп.- ДВ, бр. 84/2015г., в сила от 30.10.2015г. /.
Съгласно ал. 14 на горната разпоредба, лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от подвижни резервоари (мобилни автоцистерни), както и на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление, както и в случаите по ал. 13, подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3.
Видно от изложената фактическата обстановка, дружеството притежава неподвижно прикрепен към земята резервоар за гориво, от който се извършва зареждане на превозни средства, машини и съоръжения, регистрирани по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. Предвид на това и само в случай, че посоченият резервоар не е стационарен подземен резрвоар, дружеството попада в хипотезата на чл. 3, ал. 14 от Наредба № Н-18/2006г. и за същото ще е налице единствено задължение да подава данни за получените количества горива като получател по доставка по реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС и чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г.
Съгласно чл. 3, ал. 11 от Наредба № Н-18/2006г., коментираният резервоар следва да бъде деклариран в НАП по реда на глава девета " б " от наредбата.
Изложена е следната фактическа обстановка: дружество, регистрирано като земеделски производител, притежава неподвижно прикрепен към земята резервоар за гориво с вместимост 15 000 литра. Горивото се използва за собствени нужди - за зареждане на превозни средства, машини и съоръжения, регистрирани по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
Във връзка с измененията в Наредба № Н-18/2006 г. (ДВ, бр. 84/2015 г., в сила от 30.10.2015 г.) е поставен следният въпрос:
Въпрос: Следва ли да се оборудва горепосоченият резервоар с нивомерна измервателна система и ЕСФП, съгласно чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г.?
Съгласно чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, в сила от 01.01.2015 г., данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4 - Наредба № Н-18/2006 г.
Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г. урежда задължението на лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или от неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра, да регистрират и отчитат зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение на зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.
Съгласно чл. 3, ал. 13, изречение второ от Наредба № Н-18/2006 г. (доп. - ДВ, бр. 84/2015 г., в сила от 30.10.2015 г.), ал. 12 на чл. 3 не се прилага за лице, регистрирано като земеделски производител, което извършва зареждане за собствени нужди с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, от резервоари, които не са стационарни подземни резервоари.
Съгласно чл. 3, ал. 14 от Наредба № Н-18/2006 г., лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди от подвижни резервоари (мобилни автоцистерни), както и на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление, както и в случаите по ал. 13, подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3.
От фактическата обстановка е видно, че дружеството притежава неподвижно прикрепен към земята резервоар за гориво, от който се извършва зареждане на превозни средства, машини и съоръжения, регистрирани по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
Предвид това, и само в случай че посоченият резервоар не е стационарен подземен резервоар, дружеството попада в хипотезата на чл. 3, ал. 14 от Наредба № Н-18/2006 г. и за него ще е налице единствено задължение да подава данни за получените количества горива като получател по доставка по реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС и чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.
Съгласно чл. 3, ал. 11 от Наредба № Н-18/2006 г., разглежданият резервоар следва да бъде деклариран в НАП по реда на глава девета "б" от наредбата.
Извод: Ако резервоарът на дружеството не е стационарен подземен резервоар, не възниква задължение за оборудването му с нивомерна измервателна система и ЕСФП по чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г., а само задължение за подаване на данни за получените количества горива по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС и чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., както и задължение резервоарът да бъде деклариран в НАП по чл. 3, ал. 11 от Наредбата.
