5_23-29-113/23.12.2015 г.
КСО,чл. 7, ал. 1,чл. 4, ал. 1, т. 1,чл.5, ал. 1;
ЗЗО,чл. 40, ал. 1, т. 1,чл. 33, ал. 1, т. 3;
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
На основание на сключено споразумение за предоставяне на персонал през ревизирания период 14.07.2011 г.-31.12.2014 г. задълженото лице "а" ЕООД ползва командировани специалисти от "а" Южна Африка. За целия проверяван период командированите лица остават служители на компанията в Южна Африка. За сумите, представляващи трудови възнаграждения на лицата са издавани фактури от "а" Южна Африка с получател "а" ЕООД. Възнагражденията се превеждат по банкова сметка на Южноафриканското дружество, като обща сума, а то от своя страна изплаща възнагражденията на отделните служители.
За ревизирания период е констатирано, че за командированите специалисти не са подавани декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" (приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица(Наредба №Н-8/2005 г.) и декларации образец № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ" (приложение № 4 към чл. 2, ал. 2 от Наредба №Н-8/2005 г.).
Във връзка с описаната фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Дължими ли са осигурителни вноски за чуждите граждани, служители на "а" ЮАР и упражняващи трудова дейност на територията на България?
Предвид изложената фактическата обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
На основание чл. 4, ал. 1, т. 1, изречение първо от КСО, работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на морските лица са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Съгласно текста на чл. 5., ал. 1, изречение първо от КСО, осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
"Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от кодекса, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски (аргумент §1, т. 3 , изречение първо от ДР на КСО).
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за работниците и служителите се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът (основание чл. 7, ал. 1 от КСО).
Предвид обстоятелството, че чуждите граждани, командировани в българско дружество са сключили трудови договори и получават трудови възнаграждения от "а"Южна Африка, считам, че "а" България не е осигурителпо смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, респективно лицата не са осигурени лица по смисъла на кодекса и няма основание за внасяне на осигурителни вноски върху изплатените възнаграждения от "а"Южна Африка.
Съгласно текста на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, здравноосигурителната вноска за лицата по чл. 4, ал. 1 и 10 от кодекса се взима предвид доходът, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО.
На основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Предвид гореизложеното, за чуждите граждани, командировани в "а България" ЕООД не се дължат и здравноосигурителни вноски.
.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
На основание сключено споразумение за предоставяне на персонал през ревизирания период 14.07.2011 г. - 31.12.2014 г. задълженото лице "а" ЕООД ползва командировани специалисти от "а" Южна Африка. За целия проверяван период командированите лица остават служители на компанията в Южна Африка.
За сумите, представляващи трудови възнаграждения на лицата, са издавани фактури от "а" Южна Африка с получател "а" ЕООД. Възнагражденията се превеждат по банкова сметка на южноафриканското дружество като обща сума, а то от своя страна изплаща възнагражденията на отделните служители.
За ревизирания период е констатирано, че за командированите специалисти не са подавани декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" (приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица) и декларации образец № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ" (приложение № 4 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8/2005 г.).
Във връзка с описаната фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Въпрос: Дължими ли са осигурителни вноски за чуждите граждани, служители на "а" ЮАР и упражняващи трудова дейност на територията на България?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба е изразено следното становище:
На основание чл. 4, ал. 1, т. 1, изречение първо от КСО работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на морските лица, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Съгласно чл. 5, ал. 1, изречение първо от КСО осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
"Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от кодекса, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски (аргумент от § 1, т. 3, изречение първо от ДР на КСО).
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за работниците и служителите се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът (основание чл. 7, ал. 1 от КСО).
Предвид обстоятелството, че чуждите граждани, командировани в българското дружество, са сключили трудови договори и получават трудови възнаграждения от "а" Южна Африка, се приема, че "а" България не е осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО. Съответно лицата не са осигурени лица по смисъла на кодекса и няма основание за внасяне на осигурителни вноски върху изплатените възнаграждения от "а" Южна Африка.
Извод: За възнагражденията, изплатени от "а" Южна Африка на командированите чужди граждани, "а" България не дължи осигурителни вноски по КСО.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО здравноосигурителната вноска за лицата по чл. 4, ал. 1 и 10 от кодекса се определя върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО.
На основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Предвид гореизложеното е прието, че за чуждите граждани, командировани в "а България" ЕООД, не се дължат здравноосигурителни вноски.
Извод: За командированите в "а България" ЕООД чужди граждани не се дължат здравноосигурителни вноски по ЗЗО.
