Изх. №20-00-174
26.04.2022 г.
чл. 3, ал. 1 от ЗДДС;
чл. 3, ал. 5 от ЗДДС;
чл. 3, ал. 6 от ЗДДС;
чл. 82, ал. 2 от ЗДДС;
чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС;
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Дружеството не е регистрирано за целите на ЗДДС и възнамерява да регистрира търговска марка в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Във връзка с регистрацията, от страна на дружеството ще бъде заплатена такса в полза на службата.
Дружеството излага мнение, предвид чл. 97а от ЗДДС, че таксата за регистрация на търговска марка не би следвало да се счита като услуга, защото е нематериален актив, като такова е и становището на представителите на EUIPO.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Следва ли дружеството да се регистрира по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, преди да направи плащането на таксата за регистрация на търговска марка в полза на EUIPO?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС.
Предвид цитираната правна норма и предвид чл. 82, ал. 2 от ЗДДС, за да възникне задължение за регистрация по реда на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС за дадено данъчно задължено лице, което е получател на доставка на услуга, същата следва:
- да е предоставена от доставчик, който е данъчно задължено лице и не е установено на територията на страната, независимо дали е лице от държава членка или от трета страна;
- да е с място на изпълнение на територията на страната;
- да е облагаема и данъкът да е изискуем от получателя по доставката.
Съгласно чл. 8 от ЗДДС услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Обстоятелството, че регистрацията на търговската марка се определя като дълготраен нематериален актив, не я изключва от обхвата на услугите по смисъла на чл. 8 от ЗДДС.
По смисъла на чл. 13, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО) държавите, регионалните и местни органи и други публичноправни субекти не се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, с които се ангажират като държавни органи, дори когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с тези дейности или сделки.
Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (European Union Intellectual Property Office /EUIPO/) е базирана в гр. Аликанте (Испания) и се занимава с регистрацията и администрирането на търговски марки на Европейския съюз (ЕС) и промишлени дизайни на ЕС, за територията на целия ЕС. EUIPO e орган на Съюза, който притежава правосубектност и упражнява правомощията, които са му предоставени с Регламент 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно марката на Европейския съюз(Регламент 2017/1001) (в сила от 01.10.2017г.), в рамките на правото на Съюза и без да се засягат правомощията, упражнявани от институциите на Съюза. Протоколът за привилегиите и имунитетите на Съюза се прилага по отношение на Службата и нейния персонал. EUIPO е децентрализирана агенция на ЕС и в това си качество събира такси, нормативно определени в Приложение №1 към Регламент 2017/1001. Таксите се определят в размер, който да гарантира, че: първо, приходите от тях по принцип са достатъчни, за да е балансиран бюджетът на Службата; второ, налице е съвместно съществуване и взаимно допълване на системата на марките на ЕС и националните системи на марките, като също така се вземат под внимание големината на пазара, обхванат от марката на ЕС и нуждите на малките и средни предприятия; и трето, правата на притежателите на марка на ЕС се прилагат ефективно в държавите членки.
Предвид изложеното за извършваната дейност, за която се събират такси от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, вследствие на упражняване на дадените й правомощия с Регламент 2017/1001, предназначени за дейността й, в качеството на орган на ЕС, службата няма статут на данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС. От това следва, че за дружеството няма да възникне задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС във връзка с таксата, която следва да бъде платена в полза на EUIPO, тъй като услугата ще бъде предоставена от доставчик, който не е данъчно задължено лице, респективно ДДС няма да е изискуем от получателя по доставката, тъй като не е изпълнено едно от условията на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС - доставчикът да има статут на данъчно задължено лице.
Фактическата обстановка е следната: дружеството не е регистрирано по ЗДДС и възнамерява да регистрира търговска марка в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). За регистрацията дружеството ще заплати такса в полза на службата. Дружеството счита, че предвид чл. 97а от ЗДДС таксата за регистрация на търговска марка не следва да се счита за услуга, тъй като представлява нематериален актив, като такова било и становището на представителите на EUIPO.
Въпрос: Следва ли дружеството да се регистрира по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, преди да направи плащането на таксата за регистрация на търговска марка в полза на EUIPO?
Съгласно чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС.
Предвид чл. 97а, ал. 1 и чл. 82, ал. 2 от ЗДДС, за да възникне задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС за данъчно задължено лице - получател на услуга, трябва кумулативно да са налице следните условия:
- услугата да е предоставена от доставчик, който е данъчно задължено лице и не е установено на територията на страната, независимо дали е лице от държава членка или от трета страна;
- услугата да е с място на изпълнение на територията на страната;
- услугата да е облагаема и данъкът да е изискуем от получателя по доставката.
Съгласно чл. 8 от ЗДДС услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Обстоятелството, че регистрацията на търговската марка се определя като дълготраен нематериален актив, не я изключва от обхвата на услугите по смисъла на чл. 8 от ЗДДС.
По смисъла на чл. 13, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност държавите, регионалните и местни органи и други публичноправни субекти не се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, с които се ангажират като държавни органи, дори когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с тези дейности или сделки.
Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (European Union Intellectual Property Office /EUIPO/) е базирана в гр. Аликанте, Испания, и се занимава с регистрацията и администрирането на търговски марки на Европейския съюз и промишлени дизайни на ЕС за територията на целия ЕС. EUIPO е орган на Съюза, който притежава правосубектност и упражнява правомощията, предоставени му с Регламент 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно марката на Европейския съюз, в сила от 01.10.2017 г., в рамките на правото на Съюза и без да се засягат правомощията на институциите на Съюза. Протоколът за привилегиите и имунитетите на Съюза се прилага по отношение на Службата и нейния персонал.
EUIPO е децентрализирана агенция на ЕС и в това си качество събира такси, нормативно определени в Приложение № 1 към Регламент 2017/1001. Таксите се определят в размер, който да гарантира, че:
- приходите от тях по принцип са достатъчни, за да е балансиран бюджетът на Службата;
- е налице съвместно съществуване и взаимно допълване на системата на марките на ЕС и националните системи на марките, като се вземат предвид големината на пазара, обхванат от марката на ЕС, и нуждите на малките и средни предприятия;
- правата на притежателите на марка на ЕС се прилагат ефективно в държавите членки.
Предвид изложеното за дейността, за която EUIPO събира такси вследствие на упражняване на правомощията, дадени с Регламент 2017/1001, и предназначени за дейността й в качеството на орган на ЕС, службата няма статут на данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС.
От това следва, че за дружеството няма да възникне задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС във връзка с таксата, която ще бъде платена в полза на EUIPO, тъй като услугата ще бъде предоставена от доставчик, който не е данъчно задължено лице, и следователно ДДС няма да е изискуем от получателя по доставката, понеже не е изпълнено едно от условията на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС - доставчикът да има статут на данъчно задължено лице.
Извод: Дружеството не следва да се регистрира по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС във връзка с плащането на таксата за регистрация на търговска марка в полза на EUIPO, тъй като EUIPO не е данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС и данъкът не е изискуем от получателя.
