|
Изх. № М-26-Д-840 Дата: 03.12.2020 год. |
КТ, чл. 10, ал. 2; КТ, чл. 10, ал. 3; КТ, чл. 62, ал. 3; КТ, чл. 399, ал. 1; Наредба № 5, чл. 5, т. 2; Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 11(3)(а); Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 21 (1). |
ОТНОСНО:командироване награждани на Европейския съюз
С Ваше писмо, получено в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) и заведено с вх. №М-26-Д-840 от 2.10.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Търговско дружество планира да сключи трудови договори с граждани на Европейския съюз (ЕС), с гражданство, различно от българското. Наетите лица няма да бъдат командировани от България, а ще полагат труд в държавата-членка, където се намират. Посочвате, че във връзка с дейността си по трудовите правоотношения, за лицата ще се прилага осигурителното законодателство на същата държава-членка и доходите им съгласно СИДДО, подлежат на облагане в тази държава.
Във връзка с гореизложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Следва ли за лицата, граждани на ЕС, с които дружеството ще сключи трудови договори да бъде издаден личен номер на чужденец. При това условие следва ли за сключените трудови договори да бъде подадено в НАП уведомление, съгласно на чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ)?
2. Дружеството задължено ли е за въпросните лица да подава ежемесечно декларация обр. № 1 по реда на Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица(Наредба № Н-13)?
Предвид така изложената фактическа обстановка, поставените въпроси и относимите нормативни разпоредби, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Разпоредбите на КТ се прилагат за трудовите правоотношения и на граждани на държави - членки на ЕС, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, изпратени от български работодател на работа в друга държава в чуждо или смесено предприятие, както и на чужди граждани на работа в България, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България (чл. 10 ал. 2 от КТ). Съгласно ал. 3 от същата разпоредба, кодексът не се прилагат за трудови правоотношения с международен елемент, ако страните са избрали трудовото им правоотношение да се урежда от законодателството на друга държава. В случай че трудовите правоотношения с гражданите на ЕС се уреждат на основание КТ, съгласно чл. 62, ал. 3 от същия кодекс работодателят е длъжен да изпрати уведомление за сключения трудов договор. Уведомлението се изпраща в тридневен срок от сключването на трудовия договор. Данните, които се съдържат в уведомлението и редът за неговото изпращане се определят с Наредба №5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.
Съгласно чл. 5, т. 2 от наредбата в уведомлението се попълват данни за единен граждански номер (личен номер, личен номер на чужденец), служебен номер, издаден от НАП на работника или служителя. Когато на гражданите на ЕС не е издаден личен номер лицето получава служебен номер, издаден от НАП.
Съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ цялостният контрол по спазване на трудовото законодателство се осъществява от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
По втори въпрос:
От 01.05.2010 г. се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО)№ 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета) за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Европейския съюз (ЕС). Предназначението на координационните регламенти е да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на държавите-членки, така както е предвидено с първичните източници на правото на ЕС. Регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите-членки.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял ІІ от Регламент (ЕО) 883/2004 (чл. 11 - 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват). Както е посочено в писмото Ви, гражданите на ЕС ще осъществяват трудова дейност само на територията на държавата-членка, където се намират, но предвид обстоятелството, че работодателят е установен на територията на Република България ще бъде налице специфичен случай на трансгранична ситуация.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Съгласно чл. 11(1) от общите правила на Регламент (ЕО) 883/2004 лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството само на една държава-членка. Спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка, се прилага законодателството на тази държава-членка (чл. 11(3)(а) от Регламент 883/2004).
Задължителните осигурителни вноски за лицето се превеждат според приложимото законодателство на държавата-членка, която за съответния период е единствено и изцяло компетентна за социалната сигурност. В този случай работодателят със седалище или място на дейност извън държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо наетото лице, изпълнява всички задължения, произтичащи от въпросното законодателство, включително по отношение превеждане на задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, така както ако седалището или мястото на дейност се намира в държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо (основание чл. 21 (1) от Регламент 987/2004).
С оглед посоченото, когато за въпросните лица не е приложимо българското данъчно и осигурително законодателство не е налице и основание за подаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/МИЛЕНА КРЪСТАНОВА/
Съгласно заповед №ЗЦУ-1707 от 23.11.2020 г.
на изпълнителния директор на НАП
ОТНОСНО: командироване на граждани на Европейския съюз
Изложена е следната фактическа обстановка:
Търговско дружество планира да сключи трудови договори с граждани на Европейския съюз, които не са български граждани. Наетите лица няма да бъдат командировани от България, а ще полагат труд в държавата-членка, в която се намират. Посочено е, че по отношение на дейността им по трудовите правоотношения ще се прилага осигурителното законодателство на съответната държава-членка и че доходите им, съгласно СИДДО, подлежат на облагане в тази държава.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли за лицата, граждани на ЕС, с които дружеството ще сключи трудови договори, да бъде издаден личен номер на чужденец? При това условие следва ли за сключените трудови договори да бъде подадено в НАП уведомление, съгласно чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда?
Въпрос 2: Дружеството задължено ли е за въпросните лица да подава ежемесечно декларация обр. № 1 по реда на Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите се изразява следното становище:
По първи въпрос
Съгласно чл. 10, ал. 2 от Кодекса на труда разпоредбите на кодекса се прилагат за трудовите правоотношения и на граждани на държави - членки на ЕС, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, изпратени от български работодател на работа в друга държава в чуждо или смесено предприятие, както и на чужди граждани на работа в България, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от КТ кодексът не се прилага за трудови правоотношения с международен елемент, ако страните са избрали трудовото им правоотношение да се урежда от законодателството на друга държава.
В случай че трудовите правоотношения с гражданите на ЕС се уреждат на основание КТ, съгласно чл. 62, ал. 3 от КТ работодателят е длъжен да изпрати уведомление за сключения трудов договор. Уведомлението се изпраща в тридневен срок от сключването на трудовия договор.
Данните, които се съдържат в уведомлението, и редът за неговото изпращане се определят с Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 5, т. 2 от наредбата в уведомлението се попълват данни за единен граждански номер (личен номер, личен номер на чужденец), служебен номер, издаден от НАП на работника или служителя. Когато на гражданите на ЕС не е издаден личен номер, лицето получава служебен номер, издаден от НАП.
Съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ цялостният контрол по спазване на трудовото законодателство се осъществява от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
Извод: Ако трудовите правоотношения с гражданите на ЕС се уреждат по КТ, работодателят е длъжен да подаде уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ за сключените трудови договори в тридневен срок, като при липса на личен номер на чужденец за лицата НАП издава служебен номер, който се вписва в уведомлението.
По втори въпрос
От 01.05.2010 г. се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на ЕС. Предназначението на координационните регламенти е да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на държавите-членки, така както е предвидено с първичните източници на правото на ЕС. Регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите-членки.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 - 16), при условие че е налице трансгранична ситуация - пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
Посочено е, че гражданите на ЕС ще осъществяват трудова дейност само на територията на държавата-членка, където се намират, но предвид обстоятелството, че работодателят е установен на територията на Република България, ще бъде налице специфичен случай на трансгранична ситуация.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Съгласно чл. 11(1) от общите правила на Регламент (ЕО) № 883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава-членка. Спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка, се прилага законодателството на тази държава-членка (чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Задължителните осигурителни вноски за лицето се превеждат според приложимото законодателство на държавата-членка, която за съответния период е единствено и изцяло компетентна за социалната сигурност. В този случай работодателят със седалище или място на дейност извън държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо наетото лице, изпълнява всички задължения, произтичащи от въпросното законодателство, включително по отношение превеждане на задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, така както ако седалището или мястото на дейност се намира в държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо (чл. 21(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009).
С оглед посоченото, когато за въпросните лица не е приложимо българското данъчно и осигурително законодателство, не е налице основание за подаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Извод: Когато спрямо наетите граждани на ЕС е приложимо законодателството на друга държава-членка и не се прилага българското данъчно и осигурително законодателство, дружеството няма основание да подава за тях данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване, включително декларация обр. № 1 по Наредба № Н-13.
