Изх. № М-26-Е-406
Дата: 02.09.2020 год.
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 26, ал. 2а
ОТНОСНО: прилагане на чл. 26, ал. 2а от Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин(Наредба №Н-18/2006 г.)
В Централно управление на Национална агенция за приходите е получено по електронен път Ваше писмо, което е заведено в общия деловоден регистър с вх. №М-26-Е-406/26.06.2020 г. В писмото е изложена следната фактическа обстановка:
"..................." АД е с предмет на дейност - товарен автомобилен транспорт, във връзка с което притежава ведомствена цистерна за гориво, от която зареждат единствено собствените камиони на фирмата. Не се продава гориво на външни потребители. Цистерната е свързана с НАП и се отчитат доставените (получените) количества горива.
В тази връзка поставяте следния въпрос:
Задължено ли е дружеството да прилага чл. 26, ал. 2а от Наредба № Н-18/2006 г., т.е. да изпраща по електронен път до 20-то число на месеца информация на НАП за покупна цена на горивата, въпреки че продажби на горива не се извършват от дружеството?
Предвид информацията във Вашето писмо и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното принципно становище:
Задължение за подаване на информация за покупната цена на горивата, реализирани за календарния месец, се отнася до лицата, които извършват продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход (лицата по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18).
Предвид изложеното от Вас, в случай че не се извършват продажби на течни горива, а се извършва единствено зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди, за дружествата не е налице задължение за подаване на информация по чл. 26, ал. 2а от Наредбата. В случай че се извършват освен зареждания за собствени нужди и продажби на течни горива, за дружеството ще е налице задължение за подаване на информация за покупната цена на горивата.
В допълнение, доколкото не става ясно дали зарежданията на собствени камиони от т.нар. "ведомствена цистерна за гориво" се извършва чрез електронна система с фискална памет (ЕСФП), следва да се има предвид, че съгласно чл. 118, ал. 8 от Закона за данък върху добавената стойност всяко лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на Наредба №Н-18/2006 г.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба №Н-18/2006 г. въвежда задължение за лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята или стоящи на собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000 литра да регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и 3, т.е. чрез ЕСФП, с изключение на зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.
Нормативно определеният ред в чл. 3, ал. 12 не се прилага от:
- лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди от съд/съдове/подвижни резервоари/цистерни с обща вместимост до 1000 литра включително, като общото заредено количество гориво за календарната година не трябва да превишава 2000 литра.
- лице, регистрирано като земеделски производител, което извършва зареждане за собствени нужди с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, от резервоари, които не са стационарни подземни резервоари.
Лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди от автоцистерни, както и на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление, както и в случаите, посочени в чл. 3, ал. 13, подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3 от Наредба №Н-18/2006 г.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
В Централно управление на Национална агенция за приходите е постъпило по електронен път писмо от "..................." АД, заведено с вх. № М-26-Е-406/26.06.2020 г.
Изложена е следната фактическа обстановка: "..................." АД осъществява дейност "товарен автомобилен транспорт". Във връзка с тази дейност дружеството притежава ведомствена цистерна за гориво, от която се зареждат единствено собствените камиони на фирмата. Не се продава гориво на външни потребители. Цистерната е свързана с НАП и се отчитат доставените (получените) количества горива.
В тази връзка е поставен следният въпрос:
Въпрос: Задължено ли е дружеството да прилага чл. 26, ал. 2а от Наредба № Н-18/2006 г., т.е. да изпраща по електронен път до 20-то число на месеца информация на НАП за покупна цена на горивата, въпреки че продажби на горива не се извършват от дружеството?
Предвид изложената фактическа обстановка и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите е изразено следното принципно становище.
Задължението за подаване на информация за покупната цена на горивата, реализирани за календарния месец, по чл. 26, ал. 2а от Наредба № Н-18/2006 г. се отнася до лицата, които извършват продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, т.е. до лицата по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г.
С оглед изложеното във запитването, когато не се извършват продажби на течни горива, а единствено зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за собствени нужди, за дружествата не възниква задължение за подаване на информация по чл. 26, ал. 2а от Наредба № Н-18/2006 г.
В случай че, освен зареждания за собствени нужди, се извършват и продажби на течни горива, за дружеството възниква задължение за подаване на информация за покупната цена на горивата по чл. 26, ал. 2а от Наредбата.
Извод: Ако дружеството извършва единствено зареждане за собствени нужди по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС и не продава течни горива, не е задължено да подава информация по чл. 26, ал. 2а от Наредба № Н-18/2006 г.; при наличие и на продажби на течни горива такова задължение възниква.
Допълнително е посочено, че от запитването не става ясно дали зарежданията на собствените камиони от ведомствената цистерна за гориво се извършват чрез електронна система с фискална памет (ЕСФП).
В тази връзка се напомня, че съгласно чл. 118, ал. 8 от ЗДДС всяко лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на Наредба № Н-18/2006 г.
Съгласно чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г. лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди от:
- стационарни подземни резервоари за съхранение на горива, или
- неподвижно прикрепени към земята или стоящи на собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000 литра,
е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и 3 на чл. 3 от Наредбата, т.е. чрез ЕСФП, с изключение на зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.
Нормативно определеният ред по чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г. не се прилага от:
- лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди от съд/съдове/подвижни резервоари/цистерни с обща вместимост до 1000 литра включително, при условие че общото заредено количество гориво за календарната година не превишава 2000 литра;
- лице, регистрирано като земеделски производител, което извършва зареждане за собствени нужди с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, от резервоари, които не са стационарни подземни резервоари.
Лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди от автоцистерни, както и зареждане на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление, както и в случаите, посочени в чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-18/2006 г., подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.
Извод: Лицата, зареждащи за собствени нужди течни горива, са длъжни да регистрират и отчитат зарежданията по реда на Наредба № Н-18/2006 г., включително чрез ЕСФП при условията на чл. 3, ал. 12, освен в изрично предвидените в Наредбата изключения, като в определените случаи подават данни за получените количества горива по чл. 59а, ал. 3 от Наредбата.
