Изх. № М-20-40-72
Дата: 04. 12. 2024 год.
КСО, чл. 4;
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 1;
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 5;
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7;
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 8;
КСО, чл. 4а, ал. 1;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 3;
КСО, чл. 10;
КСО, § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО;
ЗМСМА, чл. 18;
ЗМСМА, чл. 34, ал. 1;
Наредбата за елементите на възнаграждението и
доходите, върху които се дължат осигурителни вноски,
чл. 1, ал. 6.
ОТНОСНО:провеждане на задължителното осигуряване на общинските съветници
В Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) е постъпило Ваше писмено запитване с рег. №М-20-40-72 от 02.12.2024, в което e поставен следният въпрос:
Какъв е редът за задължително осигуряване на общински съветникв Общински съвет - ........, койтоне е осигурен на друго основание- само за времето на участие в постоянни комисии и сесии или за цял месец?
Предвид поставения въпрос и с оглед функционалната компетентност на НАП, в съответствие с относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите Ви уведомявам следното:
Упражняването на съответната трудова дейност е основополагащо за възникване на основанието за държавно обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), където е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Легална дефиниция на "осигурено лице" за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е въведена с § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване (в разглеждания случай по чл. 4 от кодекса), и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
От дефиницията е видно, че в основата за възникване на осигуряването е осъществяване на трудова дейностпо КСО, срещу която лицата получават доходи за положения труд.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО).
Съгласно текста на чл. 18 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) правоотношенията на общинските съветници възникват в резултат на избор. В тази връзка по отношение на задължителното обществено осигуряване лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (аргумент чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО).
Осигурителният доход за лицата, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, се определя в съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО. Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 1, ал. 6 от Наредбата заелементите на възнаграждението и доходите, върху които се дължат осигурителнивноски,осигурителните вноски за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от КСО, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, се внасят върху полученото или начисленото, но неизплатено брутно възнаграждение, или неначислено възнаграждение,но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване(ЗБДОО) за съответната година. Когато лицето не е работило през целия месец, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца. Следва да се отбележи, че на основание т. 4 от забележките към таблицата на Приложение №1 към чл. 9, т. 1 от ЗБДОО за 2024 г. минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи професии не се прилагат за общинските съветници. За тях минималният месечен осигурителен доход е минималната месечна работна заплата за страната.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой съветници, т.е. определянето на възнаграждението на общинските съветници е от компетентността и оперативната самостоятелност на съответния общински съвет. В ал. 2 от същата разпоредба е указано, че общият размер на възнаграждението на общинския съветник за един месец не може да бъде повече от 70 на сто от:
1. брутната работна заплата на председателя на общинския съвет за съответния месец - в общините с население над 100 000 души;
2. средната брутна работна заплата на общинската администрация за съответния месец - в общините с население до 100 000 души.
Следва да се има предвид и разпоредбата на ал. 8 на чл. 34 от ЗМСМА, съгласно която общинските съветници могат да получават и възнаграждение за участието си в специализирани органи на общинския съвет.
Предвид разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и 2 от ЗМСМА и чл. 10 от КСО общинските съветници подлежат на задължително осигуряване за периода, в който се считат за осигурени лица по смисъла на КСО, т.е. за времето, през което са упражнявали трудова дейност, за която е дължимо съответното възнаграждение.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
Въпрос: Какъв е редът за задължително осигуряване на общински съветник в Общински съвет - ........, който не е осигурен на друго основание - само за времето на участие в постоянни комисии и сесии или за цял месец?
Упражняването на съответната трудова дейност е основополагащо за възникване на основанието за държавно обществено осигуряване. Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
По силата на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване (в разглеждания случай по чл. 4 от КСО), и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От тази дефиниция следва, че в основата за възникване на осигуряването е осъществяване на трудова дейност по КСО, срещу която лицата получават доходи за положения труд.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.
Съгласно чл. 18 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) правоотношенията на общинските съветници възникват в резултат на избор.
По отношение на задължителното обществено осигуряване лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО.
Осигурителният доход за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО се определя съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО. Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 1, ал. 6 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, осигурителните вноски за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от КСО, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, се внасят върху:
- полученото или начисленото, но неизплатено брутно възнаграждение, или
- неначислено възнаграждение,
но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година.
Когато лицето не е работило през целия месец, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца.
На основание т. 4 от забележките към таблицата на Приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от ЗБДОО за 2024 г. минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи професии не се прилагат за общинските съветници. За тях минималният месечен осигурителен доход е минималната месечна работна заплата за страната.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой съветници, т.е. определянето на възнаграждението на общинските съветници е от компетентността и оперативната самостоятелност на съответния общински съвет.
Съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗМСМА общият размер на възнаграждението на общинския съветник за един месец не може да бъде повече от 70 на сто от:
- брутната работна заплата на председателя на общинския съвет за съответния месец - в общините с население над 100 000 души;
- средната брутна работна заплата на общинската администрация за съответния месец - в общините с население до 100 000 души.
Съгласно чл. 34, ал. 8 от ЗМСМА общинските съветници могат да получават и възнаграждение за участието си в специализирани органи на общинския съвет.
Предвид разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА и чл. 10 от КСО общинските съветници подлежат на задължително осигуряване за периода, в който се считат за осигурени лица по смисъла на КСО, т.е. за времето, през което са упражнявали трудова дейност, за която е дължимо съответното възнаграждение.
Извод: Общинските съветници, които не са осигурени на друго основание, подлежат на задължително осигуряване за времето, през което упражняват трудова дейност като общински съветници и за което им се дължи възнаграждение, като осигурителните вноски се дължат върху полученото/начисленото възнаграждение, но не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната, при съобразяване на отработените дни през месеца.
