НАП: Задължително обществено осигуряване на общинските съветници по КСО

Вх.№ М204072 ЦУ на НАП 57 Коментирай
Определя се режимът за задължително осигуряване на общински съветници, избрани по ЗМСМА и получаващи възнаграждение по чл. 34. НАП приема, че те са осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО за периода, през който упражняват трудова дейност, за която се дължи възнаграждение, като осигурителният доход е не по-малък от минималната месечна работна заплата за страната.

Изх. № М-20-40-72

Дата: 04. 12. 2024 год.

КСО, чл. 4;

КСО, чл. 4, ал. 1, т. 1;

КСО, чл. 4, ал. 1, т. 5;

КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7;

КСО, чл. 4, ал. 1, т. 8;

КСО, чл. 4а, ал. 1;

КСО, чл. 6, ал. 2;

КСО, чл. 6, ал. 3;

КСО, чл. 10;

КСО, § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО;

ЗМСМА, чл. 18;

ЗМСМА, чл. 34, ал. 1;

Наредбата за елементите на възнаграждението и

доходите, върху които се дължат осигурителни вноски,

чл. 1, ал. 6.

ОТНОСНО:провеждане на задължителното осигуряване на общинските съветници

В Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) е постъпило Ваше писмено запитване с рег. №М-20-40-72 от 02.12.2024, в което e поставен следният въпрос:

Какъв е редът за задължително осигуряване на общински съветникв Общински съвет - ........, койтоне е осигурен на друго основание- само за времето на участие в постоянни комисии и сесии или за цял месец?

Предвид поставения въпрос и с оглед функционалната компетентност на НАП, в съответствие с относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите Ви уведомявам следното:

Упражняването на съответната трудова дейност е основополагащо за възникване на основанието за държавно обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), където е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Легална дефиниция на "осигурено лице" за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е въведена с § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване (в разглеждания случай по чл. 4 от кодекса), и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

От дефиницията е видно, че в основата за възникване на осигуряването е осъществяване на трудова дейностпо КСО, срещу която лицата получават доходи за положения труд.

Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО).

Съгласно текста на чл. 18 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) правоотношенията на общинските съветници възникват в резултат на избор. В тази връзка по отношение на задължителното обществено осигуряване лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (аргумент чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО).

Осигурителният доход за лицата, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, се определя в съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО. Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 1, ал. 6 от Наредбата заелементите на възнаграждението и доходите, върху които се дължат осигурителнивноски,осигурителните вноски за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от КСО, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, се внасят върху полученото или начисленото, но неизплатено брутно възнаграждение, или неначислено възнаграждение,но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване(ЗБДОО) за съответната година. Когато лицето не е работило през целия месец, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца. Следва да се отбележи, че на основание т. 4 от забележките към таблицата на Приложение №1 към чл. 9, т. 1 от ЗБДОО за 2024 г. минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи професии не се прилагат за общинските съветници. За тях минималният месечен осигурителен доход е минималната месечна работна заплата за страната.

Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой съветници, т.е. определянето на възнаграждението на общинските съветници е от компетентността и оперативната самостоятелност на съответния общински съвет. В ал. 2 от същата разпоредба е указано, че общият размер на възнаграждението на общинския съветник за един месец не може да бъде повече от 70 на сто от:

1. брутната работна заплата на председателя на общинския съвет за съответния месец - в общините с население над 100 000 души;

2. средната брутна работна заплата на общинската администрация за съответния месец - в общините с население до 100 000 души.

Следва да се има предвид и разпоредбата на ал. 8 на чл. 34 от ЗМСМА, съгласно която общинските съветници могат да получават и възнаграждение за участието си в специализирани органи на общинския съвет.

Предвид разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и 2 от ЗМСМА и чл. 10 от КСО общинските съветници подлежат на задължително осигуряване за периода, в който се считат за осигурени лица по смисъла на КСО, т.е. за времето, през което са упражнявали трудова дейност, за която е дължимо съответното възнаграждение.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/

Въпрос: Какъв е редът за задължително осигуряване на общински съветник в Общински съвет - ........, който не е осигурен на друго основание - само за времето на участие в постоянни комисии и сесии или за цял месец?

Упражняването на съответната трудова дейност е основополагащо за възникване на основанието за държавно обществено осигуряване. Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.

По силата на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване (в разглеждания случай по чл. 4 от КСО), и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От тази дефиниция следва, че в основата за възникване на осигуряването е осъществяване на трудова дейност по КСО, срещу която лицата получават доходи за положения труд.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.

Съгласно чл. 18 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) правоотношенията на общинските съветници възникват в резултат на избор.

По отношение на задължителното обществено осигуряване лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО.

Осигурителният доход за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО се определя съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО. Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 1, ал. 6 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, осигурителните вноски за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от КСО, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, се внасят върху:

  • полученото или начисленото, но неизплатено брутно възнаграждение, или
  • неначислено възнаграждение,

но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година.

Когато лицето не е работило през целия месец, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца.

На основание т. 4 от забележките към таблицата на Приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от ЗБДОО за 2024 г. минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи професии не се прилагат за общинските съветници. За тях минималният месечен осигурителен доход е минималната месечна работна заплата за страната.

Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой съветници, т.е. определянето на възнаграждението на общинските съветници е от компетентността и оперативната самостоятелност на съответния общински съвет.

Съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗМСМА общият размер на възнаграждението на общинския съветник за един месец не може да бъде повече от 70 на сто от:

  • брутната работна заплата на председателя на общинския съвет за съответния месец - в общините с население над 100 000 души;
  • средната брутна работна заплата на общинската администрация за съответния месец - в общините с население до 100 000 души.

Съгласно чл. 34, ал. 8 от ЗМСМА общинските съветници могат да получават и възнаграждение за участието си в специализирани органи на общинския съвет.

Предвид разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА и чл. 10 от КСО общинските съветници подлежат на задължително осигуряване за периода, в който се считат за осигурени лица по смисъла на КСО, т.е. за времето, през което са упражнявали трудова дейност, за която е дължимо съответното възнаграждение.

Извод: Общинските съветници, които не са осигурени на друго основание, подлежат на задължително осигуряване за времето, през което упражняват трудова дейност като общински съветници и за което им се дължи възнаграждение, като осигурителните вноски се дължат върху полученото/начисленото възнаграждение, но не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната, при съобразяване на отработените дни през месеца.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

Надпреведени суми Д6

128
Погледнете "Справка за извършени плащания, преведени по сметки на НАП и погасени задължения с тях №974" В колона "Остатък от пла...

Корекция на Д6 СОЛ м.13

95
 Мисля, че ще стане първо с нули (заличаване) и след това редовна с точните суми.

Регистрация по ДДС на физическо лице с граждански договор

145
от българска фирма за компютърни услуги

Дивидент

207
Защо
Още от форума