НАП: Данък при придобиване на право на строеж и делба на недвижим имот по ЗМДТ

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

Съгласно нотариален акт за взаимно учредяване и доброволна делба на вещни права върху съсобствен поземлен имот № 149/07.05.2020 г., Н. В. К. и съпругата му Н. А. К. придобиват, в режим на съпружеска имуществена общност, право на строеж на обект, представляващ първи етап от предвидените за построяване в поземлен имот с адрес: гр. П., район ..., местност "......", с площ по скица 3503 кв.м., три еднофамилни жилищни сгради, а именно: жилищна сграда № 1 с разгъната застроена площ 608,00 кв.м., предвидена за изграждане съгласно одобрен инвестиционен проект от 19.07.2019 г. на главния архитект на община П - район "..." и разрешение за строеж № 178/19.07.2019 г., издадено от главния архитект на община П - район ".....", влязло в сила на 10.08.2019 г. Сградата е разположена свободно в централната част на поземления имот между предвидените за изграждане сграда № 2 и сграда № 3, с главен вход откъм северозападната страна.

Данъчната оценка на правото на строеж на описания обект е общо 59 777,90 лв. По сметката на община П е внесен данък при придобиване на имущество по дарение и по възмезден начин в размер на 597,93 лв. с платежен документ № ..../07.05.2020 г. на името на Н. В. К.

Съгласно декларация по чл. 14 от ЗМДТ е деклариран имот, находящ се в гр. П., район "...", местност ".....", с идентификатор ......, представляващ незастроен имот от 3503 кв.м., със следните собственици и квоти: Н. В. К. - 2/10 ид.ч.; А. Г. Д. - 2/10 ид.ч.; Х. А. Д. - 1/10 ид.ч.; Н. А. К. - 2/10 ид.ч.; И. Х. Д. - 2/10 ид.ч.; С. Н. Д. - 1/10 ид.ч.

Посочено е, че собственикът на земята може да учреди право на строеж само с такъв обем, какъвто е обемът на неговото правомощие за застрояване на имота. При възможност за извършване на делба, тя следва да бъде между правото на собственост върху земята, и по-конкретно съдържащото се в него правомощие за застрояване, от една страна, и правото на строеж, от друга.

Във връзка с подадено искане за прихващане и възстановяване по реда на чл. 129 от ДОПК за възстановяване на данък при придобиване на имущество по дарение и по възмезден начин, са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: Как следва да се определи обемът на правото на строеж за Н. В. К. и съпругата му Н. А. К., които са собственици на идеални части от земята?

Въпрос 2: Как следва да се определи данък при придобиване на имущество по дарение и по възмезден начин на Н. В. К., относно извършена сделка с нотариален акт № 149 от 07.05.2020 г.?

Въпрос 3: Следва ли да се възстанови претендираната от лицето сума за данък при придобиване на имущество по дарение и по възмезден начин в размер на 597,93 лв.?

По първи въпрос

Съгласно чл. 4, ал. 6 от ЗМДТ, в компетентността на изпълнителния директор на НАП е издаването на методически указания по прилагането на ЗМДТ, с цел уеднаквяване практиката на администриращите органи при прилагането на определени разпоредби на закона, които създават неяснота или противоречивост. В конкретния случай такива неясни или противоречиви разпоредби на ЗМДТ не се установяват.

Поставеният въпрос за определяне на обема на правото на строеж за лицата Н. В. К. и Н. А. К., като собственици на идеални части от земя, засяга прилагането на разпоредби от Закона за собствеността, уреждащи съсобствеността, правото на строеж, делбата и др. Следователно не е налице въпрос по прилагане на ЗМДТ, а по прилагане на нормативни актове извън компетентността на НАП.

Извод: НАП не се произнася по определяне обема на правото на строеж за Н. В. К. и Н. А. К., тъй като въпросът е свързан с прилагане на Закона за собствеността и е извън компетентността по чл. 4, ал. 6 от ЗМДТ.

По втори и трети въпрос

По втори и трети въпрос е изразено становище с писмо изх. № 08-00-6#1/17.06.2020 г., както следва:

Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ, обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. Данъчнозадължено лице е приобретателят на имуществото по чл. 44, а при замяна - лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго.

В приложения към запитването нотариален акт е вписано, че "учредителите ....... заявяват, че са съгласни и прекратяват съсобствеността върху вещните права за жилищните сгради, .........., при условията на настоящия договор, като не си дължат суми за уравнение на дяловете."

На основание чл. 47, ал. 3 от ЗМДТ, при делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.

Допълнително се посочва, че превишение по смисъла на чл. 47, ал. 3 от ЗМДТ, върху което се дължи и начислява местен данък, е налице, когато стойността на получения при делбата от всеки от съделителите имот надвишава стойностното изражение на квотата му в съсобствеността от всички имоти, включени в делбената маса. В този смисъл е и Определение № 2051/11.07.2014 г. по въззивно частно гр. д. № 1856/2014 г. на Окръжен съд - ......

Органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно и при изпълнение на правомощията си по чл. 12, ал. 1 от ДОПК са независими и действат само въз основа на закона (чл. 4 от ДОПК). Доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ (чл. 37, ал. 1 от ДОПК).

При условие, че в производство по ДОПК, след извършена обективна преценка и анализ на събраните доказателства, се установи, че данък при придобиване на имущество по дарение и по възмезден начин по реда на ЗМДТ е недължимо внесен, този данък подлежи на възстановяване.

Извод: Определянето на дължимия данък по сделката с нотариален акт № 149/07.05.2020 г. и евентуалното възстановяване на сумата 597,93 лв. зависи от установяването в производство по ДОПК дали е налице превишение по чл. 47, ал. 3 от ЗМДТ и дали данъкът е недължимо внесен; при доказано недължимо внасяне данъкът подлежи на възстановяване.