Задължително здравно осигуряване на гражданин на трета държава – член на семейство на български гражданин

ОТНОСНО:Прилагане на осигурителното законодателство

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше запитване с вх. № 59-0001-24/12.05.2025 г.

Желаете да бъдете информиран защо съпругата Ви ............... от Филипини, която е член на семейството на български гражданин, работейки по трудов договор в България и осигурявана на пълно работно време от месец ноември 2022 г. до 12.05.2025 г. след справка в НАП се установява, че тя е извън системата за здравно осигуряване в България.

Поставяте следния въпрос:

Защо от когато е започнала работа до настоящия момент й се удържат здравни осигуровки, а в същото време няма здравноосигурителни права?

Съгласно изложената фактическа обстановка изразявам следното становище:

На основание чл. 129 от Кодекса на труда (КТ), работодателят е длъжен да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

В КСО не е направено разграничение при осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство - българско или чуждо. Носител на задължението за удържане и внасяне на задължителните осигурителни вноски, когато е сключен трудов договор по КТ, е работодателят.

Достатъчно основание за възникване на задължение за внасяне на осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, както и за подаване на декларации обр. № 1 и 6 по чл. 5, ал. 4 от КСО, е да са налице условията на чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 10 от КСО, а именно: да е налице полагане на труд по възникнало трудово правоотношение.

Между България и Филипините не е налице договор за социална сигурност, поради което е приложим общият ред за осигуряване на чуждите граждани в България.

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). На основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.

Съгласно чл. 23 от Закона за чужденците в Република България, чужденците пребивават в Република България:

1. краткосрочно - до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната;

2. продължително - с разрешен срок до една година, освен в случаите, предвидени в този закон;

3. дългосрочно - с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;

4. постоянно - с разрешен неопределен срок.

Разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО указва, че задължението за здравно осигуряване на чуждите граждани възниква от датата на получаване на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване. Това означава, че осигурени в НЗОК лица са само чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в страната.

Следователно, за чуждите граждани, които краткосрочно или продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. На основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО, те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна.

От цитираните разпоредби следва, че Вашата съпруга, която е гражданин на Филипини, ще попадне в обхвата на задължителното здравно осигуряване, когато получи разрешение за дългосрочно илипостоянно пребиваване в Република България, независимо дали полага труд по трудово правоотношение или не. Задължението й за осигуряване ще възникне от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. От този момент нататък здравноосигурителните й права ще се определят по реда на чл. 109 от ЗЗО.

В запитването посочвате също, че госпожа ........... е Ваша съпруга (съпруга на европейски гражданин), поради което Ви обръщам внимание и на следното:

След присъединяването на Република България към Европейския съюз се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите членки.

В тази връзка, в сила от 01.01.2007 г., в ЗЗО са направени допълнения, с които в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени лицата, за които се прилага законодателството на Република България, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, съответно изключени са лицата, които съгласно тези правила подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка (чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЗО).

За да се установи дали е налице основание за здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство.

От 01 януари 2011 г. е в сила Регламент (ЕС) №1231/2010 на Европейския Парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) №883/2004 и на Регламент (ЕО) №987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство (Регламент (ЕС) №1231/2010). Съгласно чл. 1 от този регламент по отношение на граждани на трети държави (граждани на държави, извън ЕС), както и членовете на техните семейства и наследниците, при условие че същите пребивават законно на територията на дадена държава членка и не се намират в ситуация, която се ограничава във всяко едно отношение само в рамките на една единствена държава членка, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).

По смисъла на Регламент (ЕС) №1231/2010 правата и задълженията за социална сигурност на граждани на трети страни, както и членовете на техните семейства, пребиваващи законно на територията на държава членка и упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се уреждат изцяло от правилата на Регламент (ЕО) №883/2004. Същият се прилага спрямо гражданите на трети държави, ако по отношение на тях са изпълнени кумулативно следните условия:

1. пребивават законно (независимо от продължителността на разрешеното пребиваване) и са обхванати от системата за социална сигурност (в някои или всички от клоновете на социалната сигурност, определени от чл. 3 от Регламент (ЕО) №883/2004) в дадена държава членка и

2. при наличие на трансгранична ситуация между държави членки на ЕС, независимо дали трансграничният елемент касае икономическа активност или не. Трансгранична ситуация е пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват.

Важно е да се отбележи, че Регламент (ЕС) №1231/10 и Регламент (ЕО) №883/2004 ще се прилагат и по отношение на гражданин на трета страна, който пребивава законно на територията на ЕС, ако той е член на семейство на гражданин на ЕС, упражнил правото си на свободно движение и намиращ се в трансгранична ситуация. За да е приложим Регламент (ЕО) №883/2004 чрез Регламент (ЕС) №1231/10 и към гражданин на трета страна, който не е в трансгранична ситуация, е необходимо гражданинът на третата страна да е член на семейство на гражданин на ЕС, който се намира в ситуация с трансграничен елемент. Трансграничният елемент може да не е свързан пряко с гражданина на трета страна, а само с члена на неговото семейство - гражданин на ЕС. Ирелевантно е гражданството на лицето от третата страна. От значение е, че един от членовете на семейството е гражданин на ЕС и в рамките на семейството има преместване между държави членки на ЕС (без значение кой от членовете на семейството е извършил това преместване).

С оглед гореизложеното, ако отговаря на цитираните условия, за Вашата съпруга, независимо че е филипинска гражданка, е приложим Регламент (ЕО) №883/2004 чрез Регламент (ЕС) №1231/10 и тя попада в обхвата на чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО. В случай че не отговаря на тези условия, разпоредбата е неприложима спрямо нея.

Задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски по реда на ЗЗО за лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, възниква от датата на възникването на основанието за осигуряване (датата, от която лицата попадат в кръга на задължително осигурените в НЗОК на основание член 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО). От този момент нататък здравноосигурителните й права ще се определят по реда на чл. 109 от ЗЗО.

В тази връзка с цел изясняване/коригиране на здравноосигурителния статус на Вашата съпруга е необходимо да представите документи, удостоверяващи посочените обстоятелства съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, в обслужващ офис на НАП.

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 39, ал. 7 от ЗЗО здравноосигурителният статус, необходим за упражняване на здравноосигурителните права на лицата, се формира въз основа на данните за здравно осигуряване от заявления и декларации по този закон, вписвания в официални публични регистри, писмени доказателства, предоставени от лицата, и внесените или дължимите здравноосигурителни вноски.

В случай, че филипинската гражданка не отговаря на условията на горецитираните разпоредби на чл. 33, ал. 1, т. 3 и т. 6 от ЗЗО, здравноосигурителни вноски за нея не се дължат и не следва да бъдат удържани и внасяни от работодателя, независимо че тя упражнява трудова дейност по трудов договор.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.