НАП: Осигуряване на управител на ЕООД, регистрирано като земеделски стопанин, по реда на КСО

Относно: задължително осигуряване на управител на еднолично търговско дружество, регистрирано в регистъра на земеделските стопани.

Изложена фактическа обстановка:

Еднолично търговско дружество е регистрирано в регистъра на земеделските стопани съгласно Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Дружеството се управлява от управител по договор за управление и контрол, който не е едноличният собственик на капитала. Осигуряването на управителя се провежда на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Поставени въпроси:

Въпрос 1: Как следва да се осигурява управителя на ЕООД, регистрирано в регистъра на земеделските стопани?

Въпрос 2: Счита ли се управителят за регистриран земеделски стопанин и следва ли да подаде в 7-дневен срок декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице?

При така изложената фактическа обстановка се изразява следното становище:

Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване за държавното обществено осигуряване (ДОО. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.

На основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО управителите на търговските дружества подлежат на задължително осигуряване за всички рискове по кодекса - общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.

Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Осигурителните вноски се разпределят между осигурителите и осигурените в съотношението по чл. 6, ал. 3, т. 7, 8, 9 и 10 от КСО.

Условията и редът за регистриране на земеделските стопани, съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, се определят с Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Съгласно чл. 5, ал. 1 от тази наредба всеки земеделски стопанин - физическо лице или едноличен търговец - се вписва в регистъра с регистрационен номер, съответстващ на единния граждански номер (ЕГН), а юридическото лице - с единния идентификационен код (ЕИК) по БУЛСТАТ.

Регистрирани земеделски стопани по смисъла на КСО са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред (§ 1, ал. 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на КСО).

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО регистрираните земеделски производители са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (за фонд "Пенсии"). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Тези лица са самоосигуряващи се. Осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 6, ал. 8 от КСО).

Регистрираните земеделски стопани, произвеждащи преработена растителна и/или животинска продукция и придобили доходи за съответната година, определят окончателен размер на осигурителния си доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност.

Съгласно § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на КСО непреработена растителна и животинска продукция е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка и преработка, в резултат на която да са настъпили физикохимични изменения в състава.

Предвид гореизложеното, независимо че "..." ЕООД е регистрирано в регистъра на земеделските стопани, управителят на дружеството не се счита за регистриран земеделски стопанин, съответно не се счита за самоосигуряващо се лице, тъй като не отговаря на дефиницията за регистриран земеделски стопанин в § 1, ал. 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на КСО. В качеството си на управител на търговското дружество той следва да се осигурява като лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.

Извод: Управителят на ЕООД, регистрирано в регистъра на земеделските стопани, се осигурява задължително като лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО върху възнаграждението по договора за управление и контрол и не се счита за регистриран земеделски стопанин, поради което не възниква задължение да подава декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице на това основание.