НАП: Данъчно и осигурително третиране на онлайн консултантски услуги и задължения за регистрация по ЗДДС

94-00-146/15.10.2024 г.

ЗДДС, чл. 3, ал. 1;

ЗДДС, чл. 12, ал. 1;

ЗДДС, чл. 21, ал. 1;

ЗДДС, чл. 21, ал. 2;

ЗДДС, чл. 46, ал. 1;

ЗДДС, чл. 82, ал. 2;

ЗДДС, чл. 86, ал. 3;

ЗДДС, чл. 94, ал. 3;

ЗДДС, чл. 96, ал. 1;

ЗДДС, чл. 97а;

ЗДДС, чл. 113, ал. 1;

ЗДДС, чл. 117;

ППЗДДС, чл. 79, ал. 2;

ЗДДФЛ, чл. 9, ал. 2;

ЗДДФЛ, чл. 10, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 11, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 12, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 16, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 29, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 30;

ЗДДФЛ, чл. 43;

ЗДДФЛ, чл. 50;

ЗДДФЛ, чл. 55;

ЗДДФЛ, чл. 67, ал. 1;

КСО, чл. 3;

КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1;

КСО, чл. 6, ал. 9;

КСО, чл. 127, ал. 1;

КСО, чл. 157, ал. 6;

ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2;

ДОПК, чл. 102, ал. 1;

ЗАПСП, чл. 3;

НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 1;

НООСЛБГРЧМЛ, чл. 2, ал. 4;

Наредба №Н-13/17.12.2019 г., чл. 4, ал. 1, т. 2;

Наредба №Н-13/17.12.2019 г., чл. 4, ал. 3, т. 2;

Наредба№Н-18/ 2006 г., чл. 3, ал. 1;

Наредба№Н-18/ 2006 г., чл. 3, ал. 1;

Наредба№Н-18/ 2006 г., чл. 52м, ал. 1.

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... e постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №............... г., относно прилагането на разпоредбите наЗакона за данък върху добавената стойност(ЗДДС), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Кодекса за социално осигуряване(КСО), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), Наредба №Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-13/17.12.2019 г.) иНаредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин(Наредба№Н-18/ 2006 г.).

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

Вие имате висше икономическо образование и над 30 годишна практика на висши ръководни позиции в сферата на международната спедиция, включително 22 години като управляващ съдружник в спедиторско предприятие. Професионалната Ви експертиза е в следните области: структуриране, ревизия и оптимизация на процесите по продажби и изпълнение на поръчки в международната спедиция, функционален дизайн на софтуерни приложения за управление на товарни превози, управление на финансовия риск в товарния транспорт, включително защита на транспортни предприятия от кражби на превозвани от тях товари, осъществявани чрез онлайн измама, тестване за устойчивост срещу онлайн измами на спедиторски предприятия, превенция на риска от измами при т.нар. "карго застраховане".

Регистриран сте в регистър Булстат като физическо лице, упражняващо основна икономическа дейност (КИД 2008) - "Консултантска дейност по стопанско и друго управление", състояние - развиващ дейност, упражняващ дейности/професии - икономист. В момента не осъществявате (прекъснал сте) дейност като самоосигуряващо се лице. На база така описаната професионална експертиза, възнамерявате да предоставяте възмездно свои констатации и препоръки относно оптимизация на бизнес-процеса в транспортни предприятия за намаляване уязвимостта им от кражби на превозвани от тях пратки, осъществявани чрез измама.

Дейността ще осъществявате изцяло в Интернет - през Ваш уебсайт, базиран на домейн - Ваша лична собственост, както следва:

• Заинтересованият потребител ще поръчва Вашите услуги онлайн - като при това ще Ви предоставя определена информация за съответното предприятие, попълвайки разработен от Вас универсален въпросник със сложна логическа структура, включваща предварително дефинирани отговори и специфични зависимости и връзки между въпросите и отговорите;
• Като доставчик на услугите, Вие ще анализирате предоставената в попълнения въпросник специфична информация и посредством динамичен модел за съответствие,проектиран от Вас, ще идентифицирате и дефинирате за потребителя:

• елементите и факторите в организацията на бизнес процеса в съответното предприятие, предопределящи негови уязвимости от гореописаната измама;
• управленските мероприятия и мерки, необходими за намаляване на така установените уязвимости.

• Услугите, ще предоставяте на заплатилия ги потребител изцяло онлайн:

• писмено - под формата на електронен файл, изпращан на клиента по имейл или като предоставен за download; Файлът представлява изготвен от Вас доклад, съобразно констатациите Ви за конкретното транспортно предприятие;

• устно - като изложение и консултация на онлайн среща, осъществена чрез специализирана безплатна платформа за видеоконференции.

• Уебсайтът ще съдържа информация за цената на услугите, като няма да предлага пазаруване с потребителска кошница и възможност за плащане в самия сайт;
• Потребителят ще заплаща услугите онлайн, като плащанията ще се извършват единствено чрез PayPal:

• последователно чрез избор на съответната услуга и натискане на бутон "Плащане";
• след което потребителят бива пренасочен към системата на PayPal, за да извърши плащането, като там купувачът процедира като неин регистриран потребител, чрез услугата "гост" или ползва друга опция, предлагана от PayPal;

• авансово - за цялата дължима сума;
• еднократно - за цялата дължима сума.

• PayPal-акаунтът, през който ще получавате плащанията, е регистриран на Вас като физическо лице и е асоцииран с Ваша лична банкова сметка в България като физическо лице.
• За извършените трансакции през нейната платежна платформа организацията PayPal ще удържа от получените плащания комисиони и такси.

• Ползватели на така предоставяните услуги могат да бъдат физически и юридически лица, регистрирани или не за целите на облагането с ДДС от:

• страни от Европейски съюз;
• страни извън Европейски съюз;
• България.

• Предвид спецификата на услугите, а именно предоставяне на чувствителна информация относно уязвимостите на проучваното предприятие от измама, потребителят ще е обективно заинтересован от максимално допустима негова анонимност и вероятно в някои случаи ще действа като частно/физическо лице, предоставяйки на уебсайта минимално изискуемата в него информация за потребителя, която е само имейл адрес. Съответно в такива случаи Вие няма да разполагам с данни за документиране на предоставената услуга: име/наименование на клиента, данни за държавата, чиито данъчен субект е той, негов идентификационен номер и др.

Във връзка с непредвидимите развитие и бъдещ мащаб на дейността, желаете да осъществявате описаните услуги като физическо лице, без задължение за водене на счетоводство, при максимален процент нормативно признати разходи и при възможно най-опростен формат на данъчна отчетностпред НАП.

Във връзка с изложеното, отправяте следните въпроси:

1. Подлежите ли на регистрация по ЗДДС за извършваните от Вас услуги и за начисляваните Ви комисиони и такси от PayPal,на какво основание,в какъв срок, и на каква отчетност подлежите пред НАП, включително с отчитане и на обстоятелството, че за някои получатели на Ваши услуги, известните Ви данни за тяхна идентификация може да са сведени единствено до имейл адрес?

2. В случай на задължителна регистрация по ЗДДС, следвали да начислявате ДДС на услугите си, какво основание се посочва във фактурите и каква ставка би била приложима в различните случаи?

3. Има ли специален, облекчен режим по ЗДДС, по който може да работите?

4. Какво е третирането по реда на ЗДДФЛ на доходи от описаните услуги, могат ли всички Ваши доходи или част от тях, съответно - кои, да бъдат определени като "авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори" (по-долу авторски възнаграждения)?

5.Облагайки доходите си по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ - като лице, упражняващо свободна професия "Консултант", с какъв процента разходи за дейността ще намалите дохода си - 25% или 40%, какви декларации и в какви срокове следва да подавате към НАП?

6. Кой е моментът на придобиване на дохода от дейността - при постъпване на плащането в системата на PayPal или при заверка на банковата Ви сметка в България?

7. Трябва ли да издавате някакъв вид касови бележки за получаваните от Вас онлайн плащания?

8. Уебсайтът, с така описаните му функционалности, следва ли да бъде регистриран при държавни органи и ако да - при кои, съгласно кой регламент, под каква форма, в какъв срок, и на каква допълнителна отчетност подлежите пред НАП по този повод?

Националната агенция за приходите(НАП) е компетентна да предоставя становища само по прилагане на данъчното и осигурително законодателство, но не и по въпроси, свързани с тълкуване и коментиране на разпоредби от други нормативни актове. В този смисъл, въпроса относно регистрирането на уебсайта при други държавни органи, съгласно кой регламент, под каква форма и в какъв срок е извън компетентността на НАП. Също така запитванията не следва да са насочени към проучването становището на НАП, тъй като тогава биха имали характеристиките на искане за правна консултация, с каквито правомощия НАП не разполага.Следва да имате предвид, че разясняването на законодателството представлява принципен отговор на поставени въпроси, свързани с неясноти по разбиране и тълкуване на законови текстове от задължените лица за изпълнение на техните задължения.

Предвид това изразеното становище е принципно:

І. По отношение ЗДДС:

По първи въпрос:

По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Дефиниция на понятието "независима икономическа дейност" е дадено в ал. 2 на чл. 3 от закона - независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

При условие, че в качеството си на физическо лице, извършвате нееднократно описаните в запитването услуги и получавате редовен доход от тях, то Вие се явявате данъчно задължено лице по смисъла на закона и за Вас ще възникне задължение за регистрация по ЗДДС, ако отговаряте на условията за задължителна регистрация по ЗДДС.

В глава девета (регистрация) от ЗДДС са разписани различни хипотези за регистрация по ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДДС, регистрацията по този закон е два вида - задължителна и по избор.

Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 100 000,00 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

Следва да се има предвид, че по отношение определянето на облагаемия оборот за целите на задължителната регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС се взема предвид сумата на данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите със ставка нула, съгласно чл. 96, ал. 2, т. 1 от ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

Други две хипотези на закона, задължаващи данъчно задължените лица да се регистрират за целите на ЗДДС, е при доставки на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя, съдържащи се в чл. 97а от ЗДДС. Предвид ал. 1 от цитираната правна норма на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2. от с.з. в тази връзка, предвид чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от същия закон.

Съгласно чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка, за която се дължи данък по доставката от получателя - данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка.

По силата на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, за лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.

В случая в качеството си на данъчно задължено лице по отношение на описаните в запитването услуги и следва ли да се регистрирате на някое от изложените по-горе основания, от съществено значение е да се определи предметът и характерът на доставките, които ще бъдат извършвани и получавани, къде е мястото на тяхното изпълнение и облагаеми ли са за целите на ЗДДС.

А. По отношение на описани в запитването услуги, които ще бъдат извършвани изцяло онлайн - през уебсайт, базиран на домейн, лична собственост(писмено или устно):

Видно от посочената фактическа обстановка, услугите които ще бъдат предоставяни възмездно, състоящи се в консултации и препоръки, относно оптимизация на бизнес процеса в транспортните предприятия за намаляване на уязвимостта им от кражби на превозените от тях пратки, осъществявани чрез измама, на база така описаната професионална експертиза и анализ на предоставената в попълнения въпросник специфична информация, посредством проектиран динамичен модел за съответствие, имат по-скоро характеристиките и специфичните цели на услуга по консултация на конкретно лице, състояща се в изясняване на конкретен случай, проблем, ситуация и въпросите, свързани с нея; анализ на съответния, казус, проблем; формулиране и даване на становище, съдържащо мнение, предложение, отговори на конкретно зададени въпроси, свързани с решаването на разглеждания случай. Тоест целта на консултацията е да се спомогне за изясняването и/или разрешаването на даден проблем, ситуация в дадена област с помощта на специалист в тази област. Консултацията няма за цел да предаде знания и умения в съответната област на получателя на услугата, а по-скоро с помощта на знанията и уменията на консултанта, който е специалист в тази област, да се спомогне за решаването на определен специфичен казус, случай, проблем на конкретния получател на услугата. Също така, предоставяните услуги, които ще бъдат извършвани изцяло онлайн - през уебсайт, базиран на домейн, лична собственост (писмено или устно) не могат да бъдат определени като услуги, извършвани по електронен път, дефинирани в §1, т. 14 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС, доколкото предвид изложеното в запитването, те няма да се предоставят автоматизирано и намесата на човешкия фактор при предоставянето им ще е значителна, а не минимална. В разпоредбата на чл. 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност(Регламент 282/2011), който е с пряко приложение в националното право, е указано, че понятието "услуги, предоставяни по електронен път" съгласно Директива 2006/112/ЕО, включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано - предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.

За да се приложи определен режим на облагане с данък върху добавената стойност на доставките на услуги, е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. В зависимост от това се определя приложимият данъчен закон - за доставките с място на изпълнение на територията на страната - ЗДДС, а за тези с място на изпълнение извън територията на страната - данъчният закон по местоизпълнение на доставката. Това е определящо относно цялостното данъчното третиране на съответната услуга, задълженията които биха възникнали за целите на регистрацията по ЗДДС, приложимата данъчна ставка, лицето - платец на данъка, документиране.

Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Мястото на изпълнение е обусловено от статута на получателя на съответната услуга - дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС са аналогични на разпоредбите на чл. 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО).

По смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС когато получателят е данъчно незадължено лице мястото на изпълнение е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

В ЗДДС са регламентирани и изключения от общото правило на чл. 21, ал. 1 и ал.2 от ЗДДС, които са разписани в чл. 21, ал. 3 - ал. 6 от ЗДДС, чл. 22, ал. 23 и чл.24 от ЗДДС. Част от предвидените изключения от общото правило са:

- съгласно чл. 21, ал. 5 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия:

1. получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз;

2. доставяните услуги са:

а) предоставяне или прехвърляне на права върху лицензия, патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или друго подобно право на индустриалната или интелектуалната собственост, както и прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер;

.................

в) услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, счетоводители, юристи и други подобни услуги, включително услугите по изработка, преработка или доработка на софтуер;

.................

Видно от изложените по-горе правни норми от съществено значение за определяне мястото на изпълнение на описваните в запитването услуги, както и за правилното третиране на доставките е да се определи качеството и местоустановеността на получателя. Следва да се отбележи, че за целите на ЗДДС по отношение на описаните в запитването услуги, които ще бъдат извършвани изцяло онлайн - през уебсайт, базиран на домейн, лична собственост (писмено или устно), ако същите се определят като консултантски услуги и/или предоставяне или прехвърляне на права върху патент, авторско право, ноу-хау или друго подобно право на индустриалната или интелектуалната собственост, подлежат на еднакво данъчно третирана и следва да се прилагат изложените правила.

В действащите ЗДДС и Правилник за прилагане на закона за данъка върхудобавената стойност (ППЗДДС) не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя - дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент 282/2011, като същият е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските лица, доставчици на услуги следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него. За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателя - в Общността или извън нея и са определени в чл. 18, т. 1, т. 2 и т. 3 от Регламент № 282/2011. В тази връзка в качеството си на доставчик на услуги, следва да разполагате с информация за статута на крайния получател, както и къде е установен, както и да спазвате правилата установени в Регламент 282/2011.Тази информация е от съществено значение за правилното третиране на доставките от гледна точка на ЗДДС и на Директива 2006/112/ЕО.

В случаите, когато получател на услугите е физическо лице, по отношение на определянето на постоянният адрес /обичайното пребиваване/ за целите на определяне на мястото на изпълнение на съответните услуги, чл. 5, ал. 1 от ППЗДДС указва, че понятията "постоянен адрес" или "обичайно пребиваване" означават мястото, вписано като такова в паспорт или лична карта, а при липса на такива - в други документи за самоличност.

По-подробна дефиниция на понятията "постоянен адрес" и "обичайно местоживеене" са дадени в разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 от Регламент №282/2011. По смисъла на чл. 12 от Регламента, под постоянен адрес на дадено физическо лице (без оглед дали е данъчнозадължено или не) се има предвид адреса, вписан в регистъра на населението или друг подобен регистър, изпълняващ същата функция, или адресът, посочен от въпросното лице на съответните данъчни органи, освен ако съществуват доказателства, съгласно които този адрес не отговаря на действителността.

Що се касае до обичайното местоживеене на физическото лице, легалното определение на това понятие по смисъла на чл. 13 от Регламента посочва, че това е мястото, където физическото лице обичайно живее поради лични и професионални връзки.

Предвид изложените по-горе правни норми в случаите, при които доставката е с място на изпълнение на територията на страната, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС лице - платец на данъка на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС е доставчикът, когато е регистрирано по този закон лице (в случая Вие, в качеството Ви на физическото лице). Също така предвид разпоредбата на чл.54, ал. 2 от ППЗДДС във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят и доставчикът са установени на територията на страната, данъкът е изискуем от доставчика - регистрирано по закона лице, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Доставките ще са облагаеми по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, а приложимата ставка на данъка в размер на 20 на сто, която следва да бъде начислена в случай, че лицето е регистрирано за целите на ЗДДС, с изключение на случаите на регистрация по чл. 97а и 100, ал. 2 от ЗДДС. Ако доставчикът по доставките не е регистрирано лице за целите на ЗДДС и същата е с място на изпълнение на територията на страната, същата следва да се включи при определяне на оборота за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

Когато доставката е с място на изпълнение извън територията на страната, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС не се начислява данък на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС и не се включва при изчисляване на оборота за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, тъй като доставката не е облагаема по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, но ако предоставената услуга е с място на изпълнение на територията на друга държава членка, за които се дължи данък по доставката от получателя - данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, ще възникне задължение за регистрация за данъчно задълженото лице - доставчик, който е установен на територията на страната (в случая физическото лице) по реда и сроковете упоменати в чл. 97а от ЗДДС. Дори и доставчикът да се регистрира по чл. 97а от ЗДДС или вече е регистрирано на това основание, тъй като мястото на изпълнение ще е извън територията на страната, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС доставката не подлежи на облагане с български косвен данък на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.

Когато получател по дадена услуга е физическо или юридическо лице установено в страна извън ЕС в случай, че доставяните услуги са с предмет посочен в чл. 21, ал. 5, т.2 от ЗДДС и съгласно Регламент №282/2011, получателите няма статут на данъчнозадължено лице, на основание чл. 21, ал. 5 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставките на услуги е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване. При тази хипотеза доставките не формират оборот за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС, както и не водят до задължение за регистрация по чл. 97а от с.з, ако доставчикът е лице което не е регистрирано по ЗДДС. Ако доставчикът е регистриран за целите на ЗДДС, независима на какво основание, тези доставки не подлежат на облагане с ДДС, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.

Когато мястото на изпълнение на доставката на услугите се определя по реда на чл.21, ал. 2 от ЗДДС и е с място на изпълнение на територията на друга държава членка, документирането на доставката се извършва по реда на чл. 113, ал. 1 и във връзка с чл.111а, ал. 2 от закона, като на основание чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС във фактурата като основание за неначисляване на данък се вписва "обратно начисляване" и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. В издадената фактура не се посочва ДДС, тъй като на основание чл. 86, ал. 3 от ДДС, такъв не се начислява. В този случай следва да се има предвид, че по смисъла на чл.125, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице (независимо на какво основание), което е извършило за данъчния период доставки на услуги по чл.21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.

Когато мястото на изпълнение на доставка на услуга се определя по реда на чл. 21, ал. 2 или чл. 21, ал. 5 от ЗДДС и е с място на изпълнение на територията на трета страна, документирането на доставката се извършва по реда на чл. 113, ал. 1 и във връзка с чл.111а, ал. 3 от закона, като на основание чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС във фактурата като основание за неначисляване на данък се вписва "обратно начисляване" и чл. 21, ал. 2 или чл. 21, ал. 5 от ЗДДС. В издадената фактура не се посочва ДДС, тъй като на основание чл.86, ал. 3 от ДДС, такъв не се начислява и VIES-декларация не се подава.

При условие, че мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната в издадената фактура, следва да бъде посочен дължимият ДДС, прилагайки данъчна ставка 20%, ако в качеството си на доставчик сте регистрирано по ЗДДС лице, с изключение на случаите на регистрация по чл. 97а от ЗДДС. При тази хипотеза, ако сте регистриран по чл. 97а от ЗДДС в издадената фактура не се посочва ДДС на основание чл. 113, ал. 9 от ЗДДС, докато не се регистрирате задължително по чл. 96 от ЗДДС или по избор по чл. 100, ал. 1 от с.з., а доставките се включват при определянето на облагаемият оборот за задължителна регистрация по 96 от ЗДДС.

Б. По отношение на описани в запитването такси и комисионни,начислявани отPayPal:

Плащанията през PayPal за страната се извършват от PayPal (Еиroре) S.a.r.l. et Cic S.C.A, която е кредитна институция, лицензирана в държава членка на Европейския съюз - Люксембург, с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт. Част от услугите, които предлага PayPal, са по поддържане на търговска сметка, която може да се захранва и да получава плащания само по банков път, т.е. РауPal предлага платежни услуги, но е възможно да предлага и други услуги.

Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС при доставката на услуги данъкът е изискуем от получателя - данъчно задължено по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема по смисъла на с.з.

Разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС указва, че освободена доставка е сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове.

Предвид гореизложеното, ако услугите за които се начисляват и удържат такси и комисионни от платежната платформа PayРal попадат в обхвата на платежните услуги по чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), същите ще имат характер на финансови услуги, които за целите на облагането с ДДС са освободени доставки по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. В този случай условието на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС доставките с място на изпълнение на територията на страната да са облагаеми няма да е изпълнено, съответно за физическото лице, в качеството на данъчно задължено лице установено на територията на страната, няма да възникне задължение за регистрация на основание чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, както и задължение за облагане на така получените доставки на финансови услуги.

Ако обаче предоставените услуги не биха могли да бъдат определени, като платежни услуги по смисъла на ЗПУПС, то същите няма да имат характер на финансови услуги, които за целите на облагането с ДДС са освободени доставки по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. В този случай, условието на по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС доставките с място на изпълнение на територията на страната да са облагаеми ще е изпълнено, съответно за Вас в качеството на данъчно задължено лице установено на територията на страната - получател на услугите ще възникне задължение за регистрация на основание чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, ако същото сте регистриран за целите на ЗДДС. Това ще е относимо и в случай, че доставчикът (PayPal) предоставя, както освободени доставки на услуги по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, така и облагаеми доставки, които не попадат в обхвата на платежните услуги.

При регистрацията Ви на основание чл. 97а от ЗДДС или ако към датата на изискуемостта на данъка сте регистриран за целите на ЗДДС на друго основание, данъкът ще е дължим от Вас, като получател по доставките на услуги.

Данъкът се начислява въз основа на издаден протокол по чл. 117 от ЗДДС на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 от ППЗДДС. Предвид ал. 6 на същата правна норма след регистрация по закона, задължено се издава протокол по чл. 117 от ЗДДС и за получените освободени доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната.

Следва да се има предвид, че данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, се смята за регистрирано и по ал. 2 и обратното, а лице, което е регистрирано на основание на тази правна норма и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97 и 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 2, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор, съгласно чл. 97а, ал. 5 от ЗДДС.

По трети въпрос:

Към настоящия момент в ЗДДС, както и в ППЗДДС няма предвиден специален, облекчен режим по отношение на услугите, която възнамерявате да извършвате онлайн - през уебсайт, базиран на домейн, лична собственост (писмено или устно). В случай, че се регистрирате на основание чл. 97а от ЗДДС е предвидено облекчение по отношение на изготвянето на отчетните регистри по ЗДДС, спрямо лицата регистрирани по чл. 96 и чл. 100, ал.1 от ЗДДС. В тази връзка в разпоредбата чл. 113, ал. 2 и ал. 3 от ППЗДДС е указано, че:

- регистрираните лица на основание чл. 97а, 99 и чл. 100, ал. 2 от закона отразяват в дневника за продажбите единствено документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона и извършените вътреобщностни придобивания с място на изпълнение на територията на страната.

- Регистрираните лица на основание чл. 97а, чл. 99, ал. 1 - 6 и чл. 100, ал. 2 от закона могат да не изготвят дневник за покупките. В тези случаи подаваният от лицето дневник за покупките трябва да съдържа един-единствен запис със стойности "нула" за числовите полета и "интервал" за символните полета.

II. По отношение ЗДДФЛ:

По четвърти и пети въпрос:

Въпросът, касаещ определянето на услугите, които възнамерявате да осъществявате, подробно описани във фактическата обстановка, като "авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори" е по прилагането на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) и е от функционалната компетентност на дирекция "Авторско право и сродните му права " към Министерство на културата. В тази връзка запитването е препратено към тази институция с изх. №94-00-146#1/25.09.2024 г.

В чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ като облагаеми доходи по този закон са посочени доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон, визирани в чл. 13 от същия закон. Един от основните принципи, заложен в чл. 16, ал. 1 на ЗДДФЛ, е определянето на облагаем доход и данъчна основа за всеки източник на доход поотделно, съгласно разпоредбите на този закон. Чрез цитираната разпоредба, законодателят е предвидил възможността едно и също физическо лице да получава доходи от различни източници, като успоредно с това е създал различни правила за облагането им. Според източника им доходите са класифицирани в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ. Доходите от стопанска дейност са два вида, разграничени в т. 2 и т. 3 от ал. 1 на чл. 10 от закона: доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност. В обхвата на доходите от друга стопанска дейност по чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, попадат доходите от упражняване на свободна професия и авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители. Легалните дефиниции на тези понятия са дадени съответно в т. 8 на §1, която препраща към §1, т. 8 от Закона за корпоративното и подоходно облагане (ЗКПО) "авторски и лицензионни възнаграждения" и в т. 29 на §1 от Допълнителните разпоредби(ДР) на ЗДДФЛ, "лица, упражняващи свободна професия".

Когато физическите лица извършват стопанска дейност и не са търговци по смисъла на Търговския закон(ТЗ) за определяне на облагаемия им доход се прилагат разпоредбите на чл. 29 от ЗДДФЛ. Облагаемият доход се изчислява като придобитият от лицата доход се намалява с фиксиран процент разходи в зависимост от извършваната дейност.

На основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ за доходите от упражняване на свободна професия нормативно признатите разходи за дейността са в размер на 25 на сто. По смисъла на §1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ лица, упражняващи свободна професия са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите: адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители: съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост: медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите: техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.

Законодателят е фиксирал различен размер на разходите, изхождайки от спецификите на съответната дейност. Ако физическо лице упражнява свободна професия и е придобило доходи от авторски и лицензионни възнаграждения,включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, предвид специфичния характер на придобития доход, разходите за дейността с които се намалява придобитият доход са указани в разпоредбата на чл. 29, т. 2, б. "б" от ЗДДФЛ и са в размер на 40 на сто.

Във връзка с дефинирането на "авторски и лицензионни възнаграждения" §1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ препраща към ЗКПО. Съгласно определението дадено в §1, т. 8 от ЗКПО "авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топология на интегрални схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско, научно оборудване или за информация , отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.

На основание посочените дефиниции, услугите, които ще извършвате, ще се смятат и съответно ще се облагат като ,,авторски и лицензионни възнаграждения", само при условие че възнагражденията са за използване или правото на използване на съдържащите се в определението понятия (напр. разработените или предоставени материали да са за използване на авторско право, респ. ,,ноу-хау" или информация за научен опит).

Преценката за вида на дохода има определящо значение при формирането на облагаемия доход по чл. 29 от ЗДДФЛ. Тя има първостепенна важност и за коректното определяне на окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица, което е свързано с изчисляване на общата годишна данъчна основа. Определянето на вида на дохода, дали ще е от упражняване на свободна професия или ще е авторско и лицензионно възнаграждение, следва да се основава на изразено становище на министъра на културата по изпратеното от дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София с изх. №94-00-146#1/25.09.2024 г. запитване.

Облагането и декларирането на авторските и лицензионните възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, е идентично с това на доходите от упражняване на свободна професия. Единственото различие е, че при определянето на облагаемия доход придобитият доход се намалява с различен процент нормативно определени разходи за дейността.

Годишната данъчна основа за доходите от друга стопанска дейност (упражняване на свободна професия, включително авторски и лицензионни възнаграждения и др.) се определя по реда на чл. 30 от ЗДДФЛ, като облагаемият доход, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. Доходите по чл. 29 от друга стопанска дейност по ЗДДФЛ се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа, а размерът на данъка се определя като общата годишна данъчна основа по чл. 17 от закона се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

На основание чл. 43 от ЗДДФЛ лицето, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, дължи авансово данък върху разликата между: облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход.

Когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, данъка се определя и се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. За доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, авансов данък не се внася (чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ). Дължимият авансов данък се декларира с данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (образец 4001), която се подава в срока за внасяне на дължимия данък.

Придобитите през данъчната година доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, се декларират с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Доходите от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ се декларират в приложение №3 "Доходи от друга стопанска дейност" (образец 2031) на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с код 306 - Доходи от упражняване на свободна професия или с код 304 - Авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и възнаграждения на артисти-изпълнители на ред 1 в Част II - Формиране на облагаемия доход и на годишната данъчна основа от приложението.

На основание чл. 53, ал. 7 от ЗДДФЛ, ГДД на самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО се подава само по електронен път.

По отношение документирането на доходите от друга стопанска дейност е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, съгласно която, данъчно задължените лица, които не са задължени да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и т. 4 (доходи от друга стопанска дейност; доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество), съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството (ЗСч).

Реквизитите по чл. 6, ал. 3 от ЗСч са:

- наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;

- дата на издаване;

- наименование на предприятието;

- предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция;

- име и подпис на съставителя.

Документът се издава в два екземпляра, като единият се предоставя на платеца на доходите, а вторият се съхранява от физическото лице.

При условие че платец на доходите е предприятие или самоосигуряващо се лице, което на основание чл. 45, ал. 6 от ЗДДФЛ не издава "Сметка за изплатени суми", Вие ще издавате горепосоченият документ като включвате и реквизитите по чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗСч., независимо от начина на получаване на доходите, в брой или по банков път.

По шести въпрос:

Специална по отношение момента на придобиване на дохода е разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, съгласно която доходът се смята за придобит на датата на:

1. плащането - при плащане в брой;

2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;

3. получаването на престацията - за непаричен доход.

Във Вашия случай на основание чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ дохода ще се смята за придобит при постъпване на средствата по банковата Ви сметка.

Допълнително следва да имате предвид, че когато паричните доходи са във валута, те се преизчисляват в евро по курса на Българската народна банка към датата на придобиването им (чл.10, ал. 3 от ЗДДФЛ).

III. По отношение осигурителното законодателство:

По осми въпрос:

Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване (ДОО) и допълнителното социално осигуряване, се уреждат с КСО, а свързаните със здравното осигуряване - съответно със ЗЗО.

Доколкото вече имате регистрация в регистър Булстат като лице, упражняващо свободна професия "Икономист" по отношение дължимостта на осигурителни вноски, следва да имате предвид, че:

Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за ДОО. За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от кодекса и за която са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ.

Физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка е самоосигуряващо се лице (основание чл. 5, ал. 2, изречение първо от КСО). Самоосигуряващите се лица са изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО и това са:

1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ;

3. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.

Разпоредбите на КСО във връзка с осигуряването на самоосигуряващите се лица са доразвити в НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно чл. 1, ал. 5 от наредбата, за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:

1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането(КЗ) и други;

2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;

3. които извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по чл. 1, ал. 5, т. 1 и т. 2 от наредбата.

Следователно лицата регистрирани като упражняващи свободна професия са самоосигуряващи се по смисъла на КСО.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, лицата, упражняващи свободна професия са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт (фонд "Пенсии"). По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (аргумент чл. 4, ал. 4 от КСО).

Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП (ТД на НАП), подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (аргумент чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

Самоосигуряващите се лица внасят авансово през календарната година осигурителни вноски за ДОО върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО).

На основание чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" на ДОО, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от кодекса. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО (чл. 157, ал. 6 от КСО).

Съгласно чл. 2, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ, освен задължение да внасят авансови вноски, самоосигуряващите се лица имат задължение да определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя въз основа на данните, декларирани в справка към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски, за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство" (за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд) и за ДЗПО, в срока за подаване на декларацията (чл. 6, ал. 9 от КСО).

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО самоосигуряващите се лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 (за работа без трудово правоотношение), през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

Вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

За целите на осигуряването, в преценката дали едно възнаграждение следва да бъде включено в осигурителния доход, е необходимо на първо място да се определи дали това възнаграждение е получено в резултат на извършена трудова дейност по смисъла на чл. 4 от КСО.

Въпреки, че не споменавате във фактическата обстановка да очаквате доходи от отстъпено право на използване на произведения, обекти на авторското право по ЗАПСП, обръщам внимание, че при определянето на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски, не се включват възнагражденията, получени срещу отстъпено право на използване на произведенията, обекти на правна закрила по ЗАПСП, защото те не представляват доход от трудова дейност и върху тях не се дължат задължителни осигурителни вноски. Авторът (творецът) може да получи възнаграждение, както по отношение на първоначалното създаване на дадено произведение, обект на правна закрила по ЗАПСП, така и впоследствие, когато преотстъпва правата си по използване върху това произведение на трети лица. Едно авторско произведение може да бъде създадено по някой от следните начина:

1.самостоятелно, когато авторът (творецът) е лице, което упражнява професионална дейност на свой риск и за своя сметка;

2. да бъде възложено с договор за поръчка или

3. в рамките на трудово правоотношение.

В случай, че Вие реализирате доходи от преотстъпване на права за използване на дадено произведение, обект на правна закрила по ЗАПСП на трети лица, следва да имате предвид, че върху него не се дължат задължителни осигурителни вноски.

За периода, през който самоосигуряващото се лице упражнява дейността, има задължение да внася осигурителни вноски по описания по-горе ред. За същия период има задължение да подава данни с декларации образец №1 и №6 (приложения №1 и №4 към чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №Н-13/2019 г.)

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т. 2 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. самоосигуряващите се лица подават в съответната компетентна ТД на НАП:

1. декларация образец №1 (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. ) - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях;

2. декларация образец №6 (приложение №4 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г.) - еднократно до 30 април, съответно в срока за подаване на годишната данъчна декларация, за:

- дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година;

- задължителните осигурителни вноски върху осигурителен доход, формиран по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, от получени доходи за извършена дейност през минали години, различни от предходната.

Декларациите обр. №1, №6 и ОКд-5 се подават в НАП на хартиен, на електронен носител (с изключение на ОКд-5) или по електронен път.  Само декларации обр. №1 и №6 на хартиен или на електронен носител се подават с протокол, съгласно приложение №9 по Наредба №Н-13/2019 г., подписан от самоосигуряващото се лице, като печат не се изисква.

На основание чл. 102, ал. 1, 2 и 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) подаването на декларации, документи или данни по електронен път в НАП се извършва от субекта или от негов представител с квалифициран електронен подпис (КЕП) или с издаден от НАП персонален идентификационен код (ПИК). Условията и редът за издаване и използване на ПИК, както и видовете декларации, документи или данни, които могат да се подават чрез използването му, се определят със заповед на изпълнителния директор на НАП. Заповедта се публикува на интернет страницата на НАП

IV. По отношение Наредба №Н-18/2006 г.:

По седми въпрос.

На основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба №Н-18/2006 г., съгласно чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи(ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги(ЗПУ).

Изключенията от задължението за издаване на фискална касова бележка са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г.

Съгласно чл. 4, т. 8 от същата наредба не е задължено да регистрира чрез ФУ извършваните от него продажби в търговски обект лице, упражняващо свободна професия. В §1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Наредба №Н-18/2006 г. като "лица, упражняващи свободна професия" са тези лица определени в §1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ.

Важно е да се отбележи, че лицата, упражняващи свободна професия, нямат задължение да ползват фискално устройство, съответно да издават фискални касови бележки, но те следва да издават документ за придобитите от тях доходи по реда на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, коментиран в частта по ЗДДФЛ.

По осми въпрос.

Легална дефиниция на понятието електронен магазин е дадена в §1, т. 87 от ДР на ЗДДС: "електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите(ЗЗП), като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане. Съгласно чл. 45 от ЗЗП, договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.

Изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, са регламентирани в глава седма "г" на Наредба №Н-18/2006 г.

На основание чл. 52м, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г., лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност, подава информация с КЕП в Портала за е-услуги на НАП, съгласно приложение №33.

Предвид изложеното в запитването лицето упражняващо свободна професия не попада в обхвата на лице по чл. 3 от Наредба №Н-18/2006 г., т. е. за него не произтича задължение да издава касови бележки от фискално устройство и следователно няма задължение да регистрира електронен магазин.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложимата нормативна уредба към датата на изготвянето му. В случаите на последващи изменения в приложимата нормативна уредба, както и когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.