.
3_1188/18.07.2019 г.
ЗДДС, чл. 26, ал. 2;
ЗДДС, чл. 26, ал. 3, т.т. 1 - 3;
ЗДДС, чл. 26, ал. 5, т. 4;
ЗДДС, § 1, т. 15 от ДР
ОТНОСНО: данъчно третиране на разходи, платени от нотариус от името и за сметка на клиентите му съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването, лице извършва дейност като Нотариус, вписана под рег.№ ... от Регистъра на Нотариалната камара с район на действие - Община Б. и е регистрирано по ЗДДС. В хода на дейността си извършва плащания за разходи от името и за сметка на клиента. Различните държавни институции вече предлагат услугите си по електронен път, поради което за издаваните документи се налага нотариусът да извърши плащането по електронен път от собствената си банкова сметка, както следва:
- за скици от Агенция по кадастъра - услугата се предоставя по електронен път от агенцията и плащането става по електронен път с карта на нотариуса;
- банкови такси за извършените преводи;
- такси за получаване на информация и документи, свързани със страните по сделките;
- дължими държавни такси към Агенцията по вписванията и местни данъци по придобивни сделки към съответната община.
Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
- Какво е данъчното третиране по ЗДДС на получените суми от клиенти за възстановяване на разходи за издадените скици, държавни такси и местни данъци и следва ли да се издава фактура за тях и да се начислява ДДС? Как следва да се документира разхода и неговото възстановяване?
2. Какво е данъчното третиране по ЗДДС на получените суми от клиенти за възстановяване на разходи, свързани с банкови такси, удържани по повод преводи за скици и местни данъци, дължими от клиентите?
3. Какво е данъчното третиране по ЗДДС на получените суми от клиенти за възстановяване на разходи, свързани с такси, които нотариуса плаща, когато прави различни справки от информационните системи? Считат ли се тези разходи като съпътстващи основната доставка на нотариалната услуга?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 33 от 19 април 2019 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 5 от 15 януари 2019 г.) e изразено следното становище:
Общият ред за определянето на данъчната основа на доставките на територията на страната е посочен в чл. 26 от ЗДДС. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
Така определената данъчна основа на основание чл. 26, ал. 3, т.т. 1 - 3 от ЗДДС се увеличава със:
1. всички други данъци и такси, в т.ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
2. всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
3. съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;
По силата на чл. 85, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) нотариални такси се събират за:
1. извършване на нотариални действия;
2. извършване от нотариус на други действия.
Съгласно ал. 3 от същата правна норма размерите на нотариалните такси се определят по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с Нотариалната камара. В § 1 от ДР на ЗННД е посочено, че "нотариална такса" по смисъла на този закон е възнаграждението, което се заплаща на нотариус за извършената услуга.
За събиране на нотариалните такси се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от нотариуса, единият от които се връчва на задълженото лице (чл. 89, ал. 1 от ЗННД). По силата на ал. 2 от същата правна норма в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, удостоверяваният материален интерес или изразходваното време при пропорционална такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС данъчната основа не включва сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика, като доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите.
По силата на чл. 15 от ППЗДДСданъчната основа по чл. 26 и чл. 27 от закона се увеличава с дължимите за доставката данъци и такси, когато са налице едновременно следните условия:
1. платени са от името и за сметка на доставчика;
2. поискани са от доставчика.
С оглед посочената нормативна уредба, данъчната основа на доставката се увеличава с платените от името и за сметка на доставчика данъци и такси, дължими във връзка с тази доставка, когато са поискани /фактурирани/ от доставчика на получателя.
Видно от изложената фактическа обстановка в писменото запитване, нотариус извършва плащания за разходи от името и за сметка на клиентите си за такси за получаване на информация, за такси за скици от Агенцията по кадастъра, за държавни такси към Агенцията по вписванията и местни данъци към съответната община. Предвид изложеното, в конкретния случай, сумите, които са получени от клиентите за покриване на разходите, направени от името и за сметка на същите, не следва да бъдат включени в данъчната основа на облагаемата доставка /нотариална услуга/ на основание чл. 26, ал.5, т. 4 от ЗДДС, когато сумите са посочени изрично в счетоводството на нотариуса, разполага с доказателства за действителния размер на сумите и не е имал право на данъчен кредит по отношение на данъка, който е станал дължим при извършването на разходите.
С оглед на сумите, които получава за покриване на разходи за банкови такси, удържани по повод извършени преводи в полза на клиентите, следва да се има предвид, че същите не представляват възнаграждение за извършена доставка по смисъла на ЗДДС, тъй като по силата на чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС финансиранията и субсидиите участват в определянето на данъчната основа, само когато са свързани пряко с доставка.
Според определението, дадено в § 1, т. 15 от ДР на ЗДДС "субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка" са субсидиите и финансиранията, чието отпускане е пряко обвързано с цената на предоставяни стоки и услуги. Не са субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка, субсидиите и финансиранията, предназначени единствено за:
а) покриване на загуби;
б) финансиране на разходи, включително за придобиване или ликвидация на активи.
В случай, че лицето, възстановяващо разхода е поискало да му бъде издаден документ за сумата, която е заплатило, то от страна на нотариуса не следва да бъде издаван данъчен документ по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС предвид това, че тази сума не се включва в данъчната основа на доставката. Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС въвежда задължение за издаване на фактура само по повод на доставка на стока или услуга, или при получаване на авансово плащане.
С оглед изложеното е допустимо документирането на сумите да се извърши с издаването на първичен счетоводен документ по чл. 6 от Закона за счетоводството.
Въпрос 1: Какво е данъчното третиране по ЗДДС на получените суми от клиенти за възстановяване на разходи за издадените скици, държавни такси и местни данъци и следва ли да се издава фактура за тях и да се начислява ДДС? Как следва да се документира разходът и неговото възстановяване?
Въпрос 2: Какво е данъчното третиране по ЗДДС на получените суми от клиенти за възстановяване на разходи, свързани с банкови такси, удържани по повод преводи за скици и местни данъци, дължими от клиентите?
Въпрос 3: Какво е данъчното третиране по ЗДДС на получените суми от клиенти за възстановяване на разходи, свързани с такси, които нотариусът плаща, когато прави различни справки от информационните системи? Считат ли се тези разходи като съпътстващи основната доставка на нотариалната услуга?
Фактическата обстановка е следната: лице, регистрирано по ЗДДС, извършва дейност като нотариус с район на действие община Б. В хода на дейността си нотариусът извършва плащания за разходи от името и за сметка на клиента. Различни държавни институции предоставят услуги по електронен път, поради което за издаваните документи нотариусът извършва плащания по електронен път от собствената си банкова сметка, както следва:
- за скици от Агенция по кадастъра - услугата се предоставя по електронен път от агенцията и плащането се извършва по електронен път с карта на нотариуса;
- банкови такси за извършените преводи;
- такси за получаване на информация и документи, свързани със страните по сделките;
- дължими държавни такси към Агенцията по вписванията и местни данъци по придобивни сделки към съответната община.
Общият ред за определяне на данъчната основа на доставките на територията на страната е уреден в чл. 26 от ЗДДС. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
Съгласно чл. 26, ал. 3, т.т. 1 - 3 от ЗДДС така определената данъчна основа се увеличава със:
- т. 1 - всички други данъци и такси, в т.ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
- т. 2 - всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
- т. 3 - съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката.
По силата на чл. 85, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) нотариални такси се събират за:
- т. 1 - извършване на нотариални действия;
- т. 2 - извършване от нотариус на други действия.
Съгласно чл. 85, ал. 3 от ЗННД размерите на нотариалните такси се определят по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с Нотариалната камара.
В § 1 от ДР на ЗННД е посочено, че "нотариална такса" по смисъла на този закон е възнаграждението, което се заплаща на нотариус за извършената услуга.
За събиране на нотариалните такси се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от нотариуса, единият от които се връчва на задълженото лице - чл. 89, ал. 1 от ЗННД. Съгласно чл. 89, ал. 2 от ЗННД в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, удостоверяваният материален интерес или изразходваното време при пропорционална такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.
Съгласно чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС данъчната основа не включва сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика, като доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите.
По силата на чл. 15 от ППЗДДС данъчната основа по чл. 26 и чл. 27 от закона се увеличава с дължимите за доставката данъци и такси, когато са налице едновременно следните условия:
- т. 1 - платени са от името и за сметка на доставчика;
- т. 2 - поискани са от доставчика.
С оглед на тази нормативна уредба данъчната основа на доставката се увеличава с платените от името и за сметка на доставчика данъци и такси, дължими във връзка с тази доставка, когато са поискани (фактурирани) от доставчика на получателя.
От фактическата обстановка е видно, че нотариусът извършва плащания за разходи от името и за сметка на клиентите си за:
- такси за получаване на информация;
- такси за скици от Агенцията по кадастъра;
- държавни такси към Агенцията по вписванията;
- местни данъци към съответната община.
Предвид изложеното, в конкретния случай сумите, които са получени от клиентите за покриване на разходите, направени от името и за сметка на същите, не следва да бъдат включени в данъчната основа на облагаемата доставка (нотариална услуга) на основание чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС, когато:
- сумите са посочени изрично в счетоводството на нотариуса;
- нотариусът разполага с доказателства за действителния размер на сумите;
- нотариусът не е имал право на данъчен кредит по отношение на данъка, който е станал дължим при извършването на разходите.
Извод: Получените от клиентите суми за възстановяване на разходи за скици, държавни такси и местни данъци, платени от нотариуса от името и за сметка на клиентите, при изпълнение на условията на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС, не се включват в данъчната основа на нотариалната услуга и не подлежат на облагане с ДДС.
Относно сумите, които нотариусът получава за покриване на разходи за банкови такси, удържани по повод извършени преводи в полза на клиентите, се посочва, че тези суми не представляват възнаграждение за извършена доставка по смисъла на ЗДДС. На основание чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС финансиранията и субсидиите участват в определянето на данъчната основа само когато са свързани пряко с доставка.
Съгласно § 1, т. 15 от ДР на ЗДДС "субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка" са субсидиите и финансиранията, чието отпускане е пряко обвързано с цената на предоставяни стоки и услуги. Не са субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка, субсидиите и финансиранията, предназначени единствено за:
- буква а) - покриване на загуби;
- буква б) - финансиране на разходи, включително за придобиване или ликвидация на активи.
В този контекст сумите, които клиентите възстановяват на нотариуса за банкови такси, представляват възстановяване на разходи, а не възнаграждение за доставка и не са финансирания, пряко свързани с доставка по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗДДС.
Извод: Получените от клиентите суми за възстановяване на банкови такси, удържани по повод преводи за скици и местни данъци, не представляват възнаграждение за доставка по смисъла на ЗДДС и не участват в данъчната основа.
Относно сумите, които клиентите възстановяват за такси, които нотариусът плаща при извършване на различни справки от информационните системи, тези разходи са посочени като разходи за получаване на информация и документи, свързани със страните по сделките. В запитването те са включени в групата разходи, които нотариусът плаща от името и за сметка на клиентите, заедно с таксите за скици, държавни такси и местни данъци. За тях се прилага същият режим по чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС, при условие че са изпълнени изискванията за изрично отразяване в счетоводството, наличие на доказателства за действителния размер и липса на право на данъчен кредит за съответния данък.
Извод: Получените от клиентите суми за възстановяване на разходи за такси за справки от информационни системи, платени от нотариуса от името и за сметка на клиентите, при изпълнение на условията на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС, не се включват в данъчната основа на нотариалната услуга и не се третират като съпътстващи разходи по смисъла на чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС.
В случай че лицето, възстановяващо разхода, поиска да му бъде издаден документ за сумата, която е заплатило, от страна на нотариуса не следва да бъде издаван данъчен документ по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, тъй като тази сума не се включва в данъчната основа на доставката.
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС задължение за издаване на фактура възниква само по повод доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане.
С оглед на изложеното е допустимо документирането на тези суми да се извърши чрез издаване на първичен счетоводен документ по чл. 6 от Закона за счетоводството.
Извод: За сумите, представляващи възстановяване на разходи, които не се включват в данъчната основа по ЗДДС, нотариусът не издава фактура или друг данъчен документ по чл. 112 от ЗДДС, а може да ги документира с първичен счетоводен документ по чл. 6 от Закона за счетоводството.
