НАП: Задължително здравно осигуряване в НЗОК на гражданин на трета държава – член на семейство на гражданин на ЕС при трансгранична ситуация

54-0001-34/17.02.2025 г.

ззо, чл. 34, ал.1, т. 5;

ЗЗО, ЧЛ. 33, АЛ. 2, Т. 6

В запитването излагате следната фактическа обстановка:

...........................е украинска гражданка с разрешение за продължително пребиваване на територията на Република България. Тя е омъжена за български гражданин и има намерение трайно да пребивава на територията на страната. Преди пристигането си в България семейството е пребивавало на територията на Чехия и за Т е било приложимо чешкото осигурително законодателство. Към настоящия момент лицето не извършва трудова дейност в България.

Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:

Има ли правно основание ............. да се осигурява в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК)?

Предвид фактическата обстановка, въпроса и относимата към него нормативна уредба, изразявам следното становище:

На основание чл. 33, ал. 1, т. 6 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), задължително осигурени в НЗОК са лицата, извън посочените в т. 1 - т. 5 на същата разпоредба, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.

От 01.01.2011 г. е в сила Регламент (ЕО) №1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година (Регламент (ЕО) №1231/2010) за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) №883/2004 и на Регламент (ЕО) №987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство.

Съгласно разпоредбата на чл. 1 от Регламент (ЕС) №1231/2010, Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 се прилагат спрямо гражданите на трети държави, както и по отношение на членовете на техните семейства и наследниците им, при условие, че са изпълнени кумулативно следните условия:

1. пребивават законно, независимо от продължителността на разрешеното пребиваване и са обхванати от системата за социална сигурност в някои или всички от клоновете на социалната сигурност, определени от чл. 3 на Регламент (ЕО) №883/2004 в дадена държава членка;

2. при наличие на трансгранична ситуация между държави-членки на ЕС, независимо дали трансграничният елемент касае икономическа активност или не. Трансгранична ситуация е налице, когато има пресичане на граници на държави, които прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 от лица, попадащи в персоналния му обхват.

Под понятието "законно пребиваване" по смисъла на Регламент (ЕС) №1231/2010 по отношение на гражданите на трети държави се има предвид тези лица да отговарят на условията за пребиваване в съответствие с националното законодателство от гледна точка на влизане и престой в държавата членка.

От цитираните разпоредби и с оглед фактическата обстановка, може да се направи извода, че в конкретната ситуация е приложим Регламент (ЕО) №883/2004, тъй като за Т изпълнени кумулативно условията на чл. 1 от Регламент (ЕС) №1231/2010 - пребивавала е законно и е била обхваната от системата за социална сигурност на Чехия, законно пребивава на територията на Република България и е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между две държави, които прилагат регламента - Чехия и България).

"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Според този принцип лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.

Освен ако в Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 не е предвидено друго, лицата които не са трудовоактивни, са подчинени на законодателството на държавата членка по пребиваване. Правилото е въведено с чл. 11(3)(д) от Регламент (ЕО) №883/2004. Дефиниция на пребиваване за целите на прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него. "Пребиваване" е мястото, където лицето обичайно пребивава и ясно се разграничава от понятието "престой", което означава временно пребиваване (чл. 1(к) от Регламент (ЕО) №883/2004). Елементите за определяне на пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) №883/2004 са въведени в чл. 11 от Регламент (ЕО) №987/2009. Според тази разпоредба пребиваването по смисъла на основния регламент се определя въз основа центъра на интересите на лицето, като в зависимост от случая могат да се вземат предвид следните критерии:

1. продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави членки;

2. положението на лицето, включително:

- естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост;

- семейното положение и роднинските връзки на лицето;

- упражняването на неплатена дейност;

- когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи;

- жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му;

- държавата членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.

В случай че пребиваването не може да се установи въз основа горепосочените критерии, се взима предвид намерението на лицето, определено на база изследване на тези критерии и особено причините за неговото преместване (основание чл. 11(2) от Регламент (ЕО) №987/2009).

Въз основа на правилото за само едно приложимо законодателство се налага изводът, че по смисъла на регламентите всяко лице може да има само едно място на пребиваване.

В случай, че ....... попада в хипотезата на чл. 11(3)(д) от Регламент (ЕО) №883/2004В, респективно, за нея е приложимо българското осигурително законодателство. С цел коригиране на здравноосигурителния статус на лицето, то следва да представи в офиса на НАП по постоянен адрес карта за пребиваване на територията на страната и документ, издаден от компетентната чешка институция, който удостоверява, че непосредствено преди пристигането в България за лицето е било приложимо чешкото осигурително законодателство (например формуляр Е104). Същият не следва да се легализира. Осигурителни периоди в държава членка ..... може да докаже и с формуляр S041, който следва да изиска с подадено искане до НЗОК. От същата институция лицето може де се информира относно правата, които ще може да ползва като здравноосигурено лице.

Без оглед на гореизложеното следва да имате предвид, че на основание чл. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, същият се прилага към граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка и които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.

В цитираната разпоредба не е предвидено изрично условие наличието на гражданство на Европейския съюз за членовете на семействата, поради което в конкретния случай .........., за да попадне в персоналния обхват на регламента е необходимо:

1. да има статут на "член на семейство" съгласно член 1, буква и), точка 1) от Регламент (ЕО) №883/2004;

2. съпругът й да попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004.

Доколкото видно от фактическата обстановка лицето отговаря на изброените условия, то за него ще се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) №883/2004.

В случай, че лицето желае да бъде включено в здравноосигурителната система на основание чл. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 в офиса на НАП по постоянен адрес следва да представи документ за самоличност, свидетелство за граждански брак и документ, издаден от компетентната чешка институция или изискан от НЗОК по описания по-горе ред, който удостоверява, че за съпруга АНГЕЛ е било приложимо чешкото осигурително законодателство, респективно, лицето е в трансгранична ситуация.

Независимо кое основание ще избере лицето (в зависимост от документите, с които разполага), с описаните по-горе документи следва да представи и искане (свободен текст), с което изразява желание за включването му в българската здравноосигурителна система.

Задължението за осигуряване възниква от датата на възникването на основанието за осигуряване (аргумент чл. 34, ал. 1, т. 5 от ЗЗО).

Лицата, които попадат в хипотезата на чл. 33, ал. 2, т. 6 от ЗЗО, не са трудовоактивни и не подлежат на осигуряване на друго основание по ЗЗО, следва да провеждат здравното си осигуряване съгласно чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Те имат задължение да внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и да извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване. Преди внасяне на дължимите вноски тези лица следва да подадат в офис на НАП декларация (декларация образец №7), в която посочват, че ще се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО и избрания осигурителен доход. Декларацията се подава до 25-то число на месеца, следващ месеца на възникване на задължението за осигуряване (основание чл. 40, ал. 5, т. 2 от ЗЗО).

Информация за размера на осигурителната вноска и номера на банковата сметка може да получите на телефон 070018700 или ел. адрес infocenter@nra.bg.

В случай, че възникнат конкретни въпроси относно определяне на приложимото законодателство, писмено запитване следва да отправите на адрес 1000 София, бул. "Княз Александър Дондуков" №52, Централно управление на НАП, дирекция "Данъчно-осигурителна методология", отдел "Осигурителна методология".