НАП: Осигурителни и здравноосигурителни вноски при временно отстраняване от длъжност и последващо възстановяване по КСО и ЗЗО

Изложена е следната фактическа обстановка:

Служител на ................................ е отстранен от длъжност поради водено досъдебно производство срещу него, считано от 26.03.2015 г. От същата дата служителят ползва отпуск за отглеждане на второ дете до навършване на 2-годишна възраст до 30.09.2015 г. За периода 01.10.2015 г. - 30.11.2015 г. осигурителят е начислил здравноосигурителни вноски на лицето. На 05.07.2016 г. служителят е възстановен на длъжност, а считано от 06.07.2016 г. е освободен от работа.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Зачита ли се за осигурителен стаж периода на временно отстраняване от длъжност?

Въпрос 2: Дължат ли се задължителни осигурителни вноски от работодателя за този период?

По отношение на социалното осигуряване

Запитването е във връзка със служител на ................................, поради което се приема, че става въпрос за държавен служител.

Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, или когато са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им, върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.

Посочва се, че втората хипотеза по чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО - отстранено и впоследствие възстановено лице - не е обвързана с незаконосъобразни действия на органа, извършил отстраняването, а само с факта на отстраняване и последващо възстановяване на работа по реда, предвиден в специалния закон.

Въпреки отстраняването от длъжност, лицето продължава да се намира в служебно правоотношение. Това правно положение препятства сключването на трудов договор или възникването на друго служебно правоотношение с лицето.

Съгласно чл. 9, ал. 4 и ал. 5 от КСО осигурителните вноски за този период се внасят в размерите, определени за фонд "Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", и за допълнително задължително пенсионно осигуряване, в зависимост от категорията труд при условията, на които е работило лицето преди отстраняването от работа.

Осигурителният доход, върху който се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване за тези периоди, е регламентиран в чл. 1а от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ). Съгласно тази разпоредба осигурителните вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1-3 от КСО се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа, незаконното уволнение или отстраняването и възстановяването на работа по реда, определен в специални закони, през който лицето е имало отработени дни.

Когато през този последен месец не са отработени всички работни дни, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец.

Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1-3 от КСО, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната за съответния период.

В чл. 9, ал. 2 от КСО са уредени случаи, в които се зачита осигурителен стаж за определени периоди от време, без да се изисква внасяне на осигурителни вноски. Сред тези случаи е и периодът на ползване на отпуск за отглеждане на дете, като работодателят/органът по назначаването, разрешил този вид отпуск, не дължи осигурителни вноски.

Разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО е обща и не предвижда изключения, т.е. осигурителни вноски се дължат за целия период от временното отстраняване от работа до възстановяването, освен в случаите, когато за този период лицето е било осигурявано върху осигурителен доход, по-голям от последното брутно възнаграждение. В конкретния случай за периода на отстраняването тази хипотеза не е приложима, тъй като лицето продължава да бъде в служебно правоотношение и не следва да е осигурено на друго основание.

Съгласно чл. 7, ал. 12, т. 1 от КСО осигурителните вноски за периода по чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО се внасят от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът за установяване на незаконното недопускане или отстраняване от работа, а при възстановяване на работа по реда, определен в специални закони - до 25-о число на месеца, следващ месеца на възстановяването.

Извод: Периодът на временно отстраняване от длъжност до възстановяването се зачита за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО, като за този период се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване от осигурителя, определени по реда на чл. 9, ал. 4 и ал. 5 от КСО и чл. 1а от НЕВДПОВ, с изключение на времето на отпуска за отглеждане на дете, за който стаж се зачита без вноски по силата на чл. 9, ал. 2 от КСО.

По отношение на здравното осигуряване

В Закона за здравното осигуряване не е въведен ред за определяне и внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО. Това означава, че работодателят/органът по назначаването няма задължение да определя и внася здравноосигурителни вноски за държавния служител за периода от отстраняването до възстановяването му на работа.

Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО, съгласно която за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отпуск за отглеждане на малко дете задължителни здравноосигурителни вноски се внасят върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година. Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.

На основание изложеното, в конкретния случай, тъй като от датата на отстраняване от работа на лицето е разрешен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, за периода на този отпуск задължителното здравно осигуряване на лицето следва да се извършва на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО.

За периода след изтичане на отпуска за отглеждане на дете, в случай че за лицето не са внесени здравноосигурителни вноски на друго основание по реда на чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.

Извод: За периода на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст здравноосигурителните вноски се дължат от работодателя по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО, а за останалия период на отстраняване до възстановяване не възниква задължение за работодателя да внася здравноосигурителни вноски, освен ако не е налице друго основание по чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, като при липса на такова се прилага чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.