Изх. №54-0001-272
17.12.2025 г.
ЗКПО - чл. 10, ал. 1
ЗКПО - чл. 26, т. 2
ЗКПО - чл. 10, ал. 2
ЗСч - чл. 6
ЗСч - чл. 1, ал. 2
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване, прието с вх. №54-0001-272/28.11.2025 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО.
Посочили сте, че дружеството желае да закупи стока на ниска стойност (под 150,00 евро) от АЛИЕКСПРЕС (ALIEXPRESS) с цел препродажба на клиент. Китайският доставчик не издава фактура, а само документ, именуван "резюме" (summary), който съдържа данни за поръчката. Стоката не преминава през митница. В тази връзка са поставени следните въпроси:
- Може ли да се заприходи стоката с този документ, платежно нареждане и товарителница, като се начисли ДДС върху крайната цена във фактурата, издадена на клиента?
- Това ще създаде ли конфликт с данъчните правила, доколкото дружеството "ще допринесе средства към бюджета" без приспадане на данъчен кредит?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч.), отразяващ вярно стопанската операция. Според чл. 10, ал. 2 от ЗКПО документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие че липсващата информация по ЗСч може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват. Извън случаите по ал. 2 на чл. 10 от ЗКПО, счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗСч., когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция (чл. 10, ал. 3 от ЗКПО).
Счетоводните разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО, не се признават за данъчни цели и формират данъчна постоянна разлика по чл. 26, т. 2 от закона.
Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ са подробно регламентирани в чл. 6 от ЗСч. Този закон има териториален обхват на действие и неговите разпоредби са задължителни в случаите, в които съставител на документите са български предприятия. Предвид горното, търговците, установени на територията на друга държава, не са задължени да издават първични счетоводни документи, съобразени с изискванията на действащото в Република България законодателство.
Независимо от това, отказът на доставчика (в конкретния случай ALIEXPRESS) да издаде фактура или друг първичен счетоводен документ, когато това е било изрично поискано от купувача, следва да бъде надлежно документиран, включително чрез кореспонденция по електронна поща, снимка на екран и т.н. Не може единствено да се твърди, че продавачът отказва издаване на фактура или друг разходо-оправдателен документ. При това положение документът, съдържащ данни за поръчката - вид на стоката, количество, единична цена, придружен с платежно нареждане и товарителница за транспортиране на стоката, представлява основание за заприхождаване на стоката в счетоводството на дружеството и обосноваване на балансовата й стойност, която са признава като разход при последваща продажба.
Счетоводен стандарт (СС) №2 - Отчитане на стоково-материалните запаси, определя реда за оценката и счетоводното отчитане на стоково-материалните запаси в съответствие със системата за отчитане по историческа цена (доставна стойност). Съгласно пар. 4 доставната стойност представлява сумата от всички разходи по закупуването и преработката, както и от други разходи, направени във връзка с доставянето на стоково-материалните запаси до сегашното им местоположение и състояние.
Следва да имате предвид, че законосъобразното отразяване на счетоводните разходи в отчета за дейността на дружеството подлежи на последващ данъчен контрол по смисъла на чл. 110 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) чрез извършване на ревизии и проверки от органите по приходите.
Посочено е, че дружеството желае да закупи стока на ниска стойност (под 150,00 евро) от ALIEXPRESS с цел препродажба на клиент. Китайският доставчик не издава фактура, а само документ, наречен "резюме" (summary), съдържащ данни за поръчката. Стоката не преминава през митница.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
Въпрос: Може ли да се заприходи стоката с този документ, платежно нареждане и товарителница, като се начисли ДДС върху крайната цена във фактурата, издадена на клиента?
Въпрос: Това ще създаде ли конфликт с данъчните правила, доколкото дружеството "ще допринесе средства към бюджета" без приспадане на данъчен кредит?
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Според чл. 10, ал. 2 от ЗКПО документална обоснованост на стопанската операция е налице и когато липсващата информация по Закона за счетоводството може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.
Извън случаите по ал. 2 на чл. 10 от ЗКПО, съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗКПО, счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗСч, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО счетоводните разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО, не се признават за данъчни цели и формират данъчна постоянна разлика.
Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ са регламентирани в чл. 6 от ЗСч. Законът за счетоводството има териториален обхват на действие и неговите разпоредби са задължителни, когато съставител на документите са български предприятия.
Предвид това търговците, установени на територията на друга държава, не са задължени да издават първични счетоводни документи, съобразени с изискванията на действащото в Република България законодателство.
Независимо от това, отказът на доставчика (в случая ALIEXPRESS) да издаде фактура или друг първичен счетоводен документ, когато това е било изрично поискано от купувача, следва да бъде надлежно документиран, включително чрез кореспонденция по електронна поща, снимка на екран и други подобни доказателства. Не е достатъчно само да се твърди, че продавачът отказва издаване на фактура или друг разходо-оправдателен документ.
При това положение документът, съдържащ данни за поръчката - вид на стоката, количество, единична цена, придружен с платежно нареждане и товарителница за транспортиране на стоката, представлява основание за заприхождаване на стоката в счетоводството на дружеството и за обосноваване на балансовата й стойност, която се признава като разход при последваща продажба.
Счетоводен стандарт СС № 2 - Отчитане на стоково-материалните запаси определя реда за оценката и счетоводното отчитане на стоково-материалните запаси в съответствие със системата за отчитане по историческа цена (доставна стойност). Съгласно пар. 4 доставната стойност представлява сумата от всички разходи по закупуването и преработката, както и от други разходи, направени във връзка с доставянето на стоково-материалните запаси до сегашното им местоположение и състояние.
Следва да се има предвид, че законосъобразното отразяване на счетоводните разходи в отчета за дейността на дружеството подлежи на последващ данъчен контрол по смисъла на чл. 110 от ДОПК чрез извършване на ревизии и проверки от органите по приходите.
Извод: При надлежно документиран отказ на чуждестранния доставчик да издаде фактура, документът "резюме" (summary), съдържащ данни за поръчката, заедно с платежното нареждане и товарителницата, може да послужи за заприхождаване на стоката и за обосноваване на балансовата й стойност, която се признава като разход при последваща продажба, като признаването на разхода и данъчното третиране подлежат на последващ данъчен контрол по чл. 110 от ДОПК.
