НАП: Принудително изпълнение по ДОПК при смърт на едноличния собственик на капитала на ЕООД и отказ от наследство

В становището се разглежда прилагането на разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) от органите на общинската администрация във връзка с конкретна фактическа обстановка.

Посочено е, че срещу юридическо лице - еднолично търговско дружество с ограничена отговорност (ЕООД) е издаден, валидно връчен и влязъл в сила ревизионен акт за публични задължения по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

В хода на образуваното производство по реда на ДОПК за принудително събиране на задълженията на търговското дружество, установени с ревизионния акт, собственикът, който е и управител на едноличното търговско дружество, е починал. Неговите наследници по закон представят пред общинските органи удостоверения за отказ от наследството на починалия наследодател.

В тази връзка е поставен въпрос относно хода на производството по принудително събиране по реда на ДОПК и връчването на поканата по чл. 182, ал. 1 от ДОПК на търговското дружество, чийто едноличен собственик и управител е починал, а неговите наследници са се отказали от наследството и не желаят да продължат дейността на дружеството.

Становището подчертава, че връчването на поканата по чл. 182, ал. 1 от ДОПК на длъжника е условие за започване на принудителното изпълнение от публичния изпълнител, съгласно чл. 221, ал. 1 от ДОПК.

Посочва се, че при смърт на физическо лице, което притежава капитала на еднолично дружество, то се прекратява със смъртта му по силата на чл. 157 от Търговския закон (ТЗ), ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността.

За да се приеме, че в изпълнителното производство липсва процесуално легитимиран субект на страната на длъжника, следва да се установи, че веднъж конституираният като такъв субект е изгубил качеството "правосубектност", тоест вече не съществува в правния мир.

В разглеждания случай няма данни търговецът да е заличен в търговския регистър (ТР) и да е осъществена процедура по прекратяване на дружеството. Подчертава се, че прекратяването не настъпва по силата на закона автоматично, а е резултат от последователно осъществяване на поредица юридически факти, каквито в случая не са настъпили.

Щом липсва вписано решение за прекратяване на търговското дружество, то продължава да съществува в правния мир. В този смисъл не следва да се обсъжда дали търговецът има или няма правоприемници, дали наследниците му са или не са заявили желание да продължат дейността му, или дали е налице друг вид частно или универсално правоприемство, което да рефлектира върху висящите задължения.

Посочва се, че сред конкретно и ограничително изброените основания за прекратяване на изпълнителното производство по ДОПК липсва аналогична хипотеза, която да обоснове прекратяване на производството поради смърт на едноличния собственик и отказ от наследство от страна на наследниците.

Законодателят е предвидил задължителна процедура, която да предхожда заличаването на юридическо лице - търговец от правния мир чрез извършване на съответното вписване в търговския регистър (включително и при прекратяване по силата на закона), а именно процедурата по ликвидация.

Общите основания за прекратяване на дружество с ограничена отговорност (ООД) и съответно извършване на процедура по ликвидация са приложими и спрямо ЕООД, съгласно чл. 154 от ТЗ.

Съгласно чл. 156, ал. 1 от ТЗ процедурата по ликвидация е изрично изключена единствено за хипотезите на чл. 154, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ТЗ. Подчертава се, че основанията за прекратяване на ООД, съответно ЕООД, не са изчерпателно изброени, докато основанията за прекратяване на ООД, съответно ЕООД, при които не се извършва ликвидация, са именно изчерпателно посочени.

От това се прави извод, че законодателят не е изключил от приложното поле на процедурата по ликвидация факта на настъпване на смъртта на едноличния собственик на капитала в ЕООД, на основание чл. 154 от ТЗ във връзка с чл. 266 от ТЗ.

В конкретния случай е налице отказ от наследство от наследниците, но се отбелязва, че интересите на кредиторите на процесното дружество също следва да бъдат защитени.

При липса на наследници или при отказ от наследство на всички наследници, които имат право да наследяват, е приложима разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ТЗ, според която длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията може да назначи външни за дружеството ликвидатори, които да извършат ликвидация на дружеството.

Допълнително се посочва, че ако няма наследници по закон или когато всички наследници са се отказали от наследството или са изгубили правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират, съгласно чл. 11 от Закона за наследството.

Извод: ЕООД, срещу което има влязъл в сила ревизионен акт по ЗМДТ, продължава да съществува като правен субект, доколкото няма вписано прекратяване и заличаване в търговския регистър, поради което поканата по чл. 182, ал. 1 от ДОПК следва да бъде връчена на самото дружество и производството по принудително изпълнение не се прекратява поради смърт на едноличния собственик и отказ от наследство от наследниците; при липса или отказ на наследници се прилага чл. 266, ал. 1 от ТЗ относно назначаване на ликвидатори, а по отношение на наследството - чл. 11 от Закона за наследството.