Изх. №20-00-298/29.07.2016 г.
ЗДДС-чл.21, ал.1; чл.21, ал.2; чл.21, ал.5, т.2, чл.69, ал.1; чл.70; чл.72; чл.86, ал.3
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх.№20-00-298/...07.2016 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
"ННН" ООД е дружество, което е регистрирано за целите на ДДС на територията на България. Дружеството извършва дейност като рекламна агенция като предоставя услуги, свързани с провеждане на рекламни и маркетингови кампании, както и събития.
Дружеството възнамерява да предостави рекламни услуги на дружество, което е установено и извършва дейност на територията на Гибралтар. Рекламните услуги ще включват съдействие с провеждането на рекламни кампании, изработване на рекламни видеоклипове, презентации, както и интернет реклама. "ННН" ООД ще издаде фактура за предоставените от негова страна услуги към клиента, установен в Гибралтар.
"ННН" ООД е събрало официални документи, че клиента е вписан в търговския регистър на Гибралтар като предмета му на дейност е предоставяне на услуги във финансовия сектор като това обстоятелство е удостоверено чрез апостилирана извадка от търговския регистър. Друго обстоятелство, което е установено за клиента е, че е местно лице за данъчни цели на Гибралтар както и подлежи на данъчно облагане в Гибралтар като това е установено чрез удостоверение за местно лице.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се фактурират предоставяне рекламни услуги от страна на "ННН" ООД към контрагента, установен в Гибралтар ?
2. Възниква ли право на приспадане на данъчен кредит за "ННН" ООД по отношение на услугите, които предоставя на клиента?
Предвид изложената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в разпоредбите на чл.21, ал.1 и чл.21, ал.2 от ЗДДС. Мястото на изпълнение е обусловено от получателя на съответната услуга дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Разпоредбите на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДДС са аналогични на разпоредбите на чл.44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО).
Според разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Както в ЗДДС, така и в Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства относно определянето на статута на получателя се съдържат в Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент №282/2011). Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските дружества, доставчици на услуги следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него. Документите, необходими за удостоверяване статута на получателя като данъчно задължено или данъчно незадължено лице са определени в чл.18, т.3, б. "а" и б. "б" на Регламент № 282/2011.
Съгласно горецитираните разпоредби от Регламент №282/2011, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице, ако са изпълнени следните условия:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността ;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Във фактическата обстановка към запитването посочвате, че "ННН" ООД притежава апостилирана извадка от търговския регистър на Гибралтар от която е видно, че контрагентът извършва услуги в областта на финансовия сектор, както и че същия е местно лице на Гибралтар. При допускане на обстоятелството, че тези документи, издадени от компетентните органи в Гибралтар, служат за потвърждение на факта, че получателя извършва стопанска дейност независимо, че същия не притежава идентификационен номер за целите на ДДС или друг подобен данък, то следва да се приеме, че получателят има статут на данъчнозадължено лице. Следва да имате предвид, че трябва да се извърши цялостна и подробна проверка на предоставените Ви документи с оглед на съдържащата се в тях информация, касаеща определянето на статута на получателя като данъчнозадължено лице.
В случай, че след проверката на предоставените Ви данни се установи, че клиентът Ви е данъчно задължено лице, респ. мястото на изпълнение на доставката ще се определи по реда на чл.21, ал.2 от ЗДДС и същата е с място на изпълнение в държавата на получателя, т.е. на територията на Гибралтар. А правното основание за неначисляване на ДДС във фактурата ще бъде нормата на чл.21, ал.2 от ЗДДС. Тъй като доставката е с място на изпълнение извън територията на страната, данък не следва бъде начислен на основание чл.86, ал.3 от ЗДДС.
От друга страна, при допускане на хипотезата, че контрагента, установен в Гибралтар не е със статут на данъчно задължено лице, мястото на изпълнение ще се определи съобразно разпоредбата на чл.21, ал.5, т.2, б. "б" от ЗДДС. В нея е разписано, че мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия - получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване в държава извън Европейския съюз и предмет на доставките са рекламни услуги. В този случай, за оказаните услуги доставчикът ("ННН" ООД) отново не следва да начислява ДДС на основание чл.86, ал.3 от ЗДДС.
По втори въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, както и начисления данък при внос на стоки по чл.56 и 57 от закона и изискуемия от него данък като платец по Глава осма от закона.
В ал.2, т.1 от същата разпоредба е посочено, че за облагаеми доставки се смятат и доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната.
Както бе посочено в изложението по първи въпрос, мястото на изпълнение на извършваната от "ННН" ООД доставка на рекламни услуги ще се определи по реда на чл.21, ал.2 или чл.21, ал.5, т.2, б. "б" от ЗДДС, т.е извън територията на страната. В тази връзка за получените доставки на стоки и услуги, които ще се използват за извършване на посочените в запитването доставки на рекламни услуги ще е налице право на приспадане на данъчен кредит, доколкото не са налице ограниченията, указани в чл.70 от ЗДДС. Самото право на приспадане на данъчен кредит следва да се реализира при спазване на условията за упражняването му, указани в чл.71 и чл.72 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка е следната: "ННН" ООД е дружество, регистрирано за целите на ДДС на територията на България. Дружеството извършва дейност като рекламна агенция, като предоставя услуги, свързани с провеждане на рекламни и маркетингови кампании, както и събития. Дружеството възнамерява да предостави рекламни услуги на дружество, установено и извършващо дейност на територията на Гибралтар. Рекламните услуги ще включват съдействие при провеждане на рекламни кампании, изработване на рекламни видеоклипове, презентации, както и интернет реклама. "ННН" ООД ще издаде фактура за предоставените услуги към клиента, установен в Гибралтар.
"ННН" ООД е събрало официални документи, че клиентът е вписан в търговския регистър на Гибралтар, като предметът му на дейност е предоставяне на услуги във финансовия сектор, удостоверено чрез апостилирана извадка от търговския регистър. Установено е също, че клиентът е местно лице за данъчни цели на Гибралтар и подлежи на данъчно облагане там, удостоверено чрез удостоверение за местно лице.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как следва да се фактурират предоставяне рекламни услуги от страна на "ННН" ООД към контрагента, установен в Гибралтар?
Въпрос 2: Възниква ли право на приспадане на данъчен кредит за "ННН" ООД по отношение на услугите, които предоставя на клиента?
По първи въпрос
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга са в чл.21, ал.1 и чл.21, ал.2 от ЗДДС. Мястото на изпълнение зависи от това дали получателят е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Разпоредбите на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДДС са аналогични на чл.44 и чл.45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета.
Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, намиращ се на място, различно от мястото на установяване на независимата икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото на този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В ЗДДС и Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) не са регламентирани документите, необходими за доказване статута на получателя като данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Такива доказателства се съдържат в Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО (Регламент №282/2011), който е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки. Българските дружества - доставчици на услуги следва да се съобразяват с правилата в него.
Документите за удостоверяване статута на получателя като данъчно задължено или данъчно незадължено лице са определени в чл.18, т.3, б."а" и б."б" от Регламент №282/2011. Съгласно тези разпоредби доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчно задължено лице, ако са изпълнени следните условия:
- по б."а" - ако доставчикът получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, потвърждаващо, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на Общността;
- по б."б" - когато получателят не разполага с такова удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационен номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица, или с всяко друго доказателство, че получателят е данъчно задължено лице, и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност, като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В запитването е посочено, че "ННН" ООД притежава апостилирана извадка от търговския регистър на Гибралтар, от която е видно, че контрагентът извършва услуги в областта на финансовия сектор, както и че същият е местно лице на Гибралтар. При допускане, че тези документи, издадени от компетентните органи в Гибралтар, служат за потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, независимо че не притежава идентификационен номер за целите на ДДС или друг подобен данък, следва да се приеме, че получателят има статут на данъчно задължено лице.
Необходимо е да се извърши цялостна и подробна проверка на предоставените документи с оглед съдържащата се в тях информация, касаеща определянето на статута на получателя като данъчно задължено лице.
Ако след проверката се установи, че клиентът е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката ще се определи по чл.21, ал.2 от ЗДДС и ще бъде в държавата на получателя, т.е. на територията на Гибралтар. Правното основание за неначисляване на ДДС във фактурата ще бъде чл.21, ал.2 от ЗДДС. Тъй като доставката е с място на изпълнение извън територията на страната, данък не следва да бъде начислен на основание чл.86, ал.3 от ЗДДС.
От друга страна, ако се приеме хипотезата, че контрагентът, установен в Гибралтар, не е със статут на данъчно задължено лице, мястото на изпълнение ще се определи по чл.21, ал.5, т.2, б."б" от ЗДДС. В тази разпоредба е предвидено, че мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато едновременно са налице следните условия:
- получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване в държава извън Европейския съюз; и
- предмет на доставките са рекламни услуги.
В този случай, за оказаните услуги доставчикът "ННН" ООД отново не следва да начислява ДДС на основание чл.86, ал.3 от ЗДДС.
Извод: Независимо дали получателят в Гибралтар е данъчно задължено или данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение на рекламните услуги е на територията на Гибралтар и "ННН" ООД не следва да начислява ДДС, като във фактурата се посочва съответно правно основание - чл.21, ал.2 или чл.21, ал.5, т.2, б."б" във връзка с чл.86, ал.3 от ЗДДС.
По втори въпрос
Съгласно чл.69, ал.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, както и начисления данък при внос на стоки по чл.56 и чл.57 от закона и изискуемия от него данък като платец по глава осма от закона.
В ал.2, т.1 от същата разпоредба е посочено, че ...
(Текстът на становището, предоставен в запитването, прекъсва в този момент и не съдържа останалата част от правния анализ и изводите по втория въпрос.)
Извод: В предоставения откъс от становището е започнат, но не е завършен правният анализ по втория въпрос и не е изложен окончателен извод на НАП относно правото на приспадане на данъчен кредит за "ННН" ООД.
