5-53-04-723/14.10.2015 г.
ЧЛ.10 ОТ ЗКПО
ЧЛ.38, АЛ. 1 ОТ ДОПК
ЧЛ.26, Т. 2 ОТ ЗКПО.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ......е постъпило Ваше писмено запитване, прието с Вх. №..2015 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването излагате следната фактическа обстановка:
ОЗОФ ,,А" АД изплаща застрахователни обезщетения въз основа на представени от застрахованите лица по електронен път (без електронен подпис) сканирани копия на оригинални първични счетоводни документи (фактура и касов бон издадени на тяхно име) ведно с декларация, че документите са копия на оригинални документи и ще бъдат съхранявани от тях за срок от пет години).
Във връзка с описаната фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Документално доказани ли са разходите на застрахователя по смисъла на ЗКПО за изплатените застрахователни обезщетения на база сканирани фактура и касов бон (без наличие на оригинални документи)?
Предвид изложената фактическата обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл.10 от ЗКПО, счетоводен разход се признава, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч) отразяващ вярно стопанската операция. В българското данъчно законодателство, с оглед гарантиране автентичността и съдържанието на фактурите и другите документи от значение за данъчното облагане, за целите на данъчно-осигурителния контрол, е предвидено задължение за признаване на разходите, които те отразяват, респ. на съхраняването им в оригинал, т. е. на носителя, на който са издадени в посочените в чл.38, ал. 1 от ДОПК срокове. Счетоводни разходи, които не са документално обосновани не се признават за данъчни цели и с тях се извършва увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл.26, т. 2 от ЗКПО.
Очевидно е, че за целите на ЗКПО предприятията са задължени да докажат документално извършените и отчетени разходи с първичен счетоводен документ отговарящ на законоустановените изисквания.
Съгласно чл.6, ал.1, т. 1 от ЗСч, счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър. В ал.1, на чл. 6 от ЗСч е регламентирана възможност, счетоводният документ да е електронен документ, когато са спазени изискванията на този закон и на Закона за електронния документ и електронния подпис.
Съгласно чл.2 от Наредба №30 от 19 юли 2006 г. за изискванията към счетоводството, формата и съдържанието на финансовите отчети, справките, докладите и приложенията на застрахователите и презастрахователите, издадена от Комисията за финансов надзор, застрахователите и празастрахователите осъществяват счетоводството си и съставят финансовите си отчети в съответствие със ЗСч.
В конкретния случай, сканираното копие на документ по смисъла на ЗСч не гарантира автентичността на документа, тъй като не гарантира, че възпроизвежда оригинала и във всички случаи признаването на разхода по този документ и неговото съхранение не представлява оригинален документ по смисъла на чл.179 - чл. 183 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Обръщаме Ви внимание, че дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... поддържа изразеното от нея становище по поставения от Вас въпрос с писмо изх. № 23-29-109 от 16.10.2014 г.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че крайната преценка на документалната обоснованост на даден разход по смисъла на чл.10 от ЗКПО е в изричните правомощия на органите по приходите в компетентната ТД на НАП в конкретното производство по ДОПК.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: ОЗОФ "А" АД изплаща застрахователни обезщетения въз основа на представени от застрахованите лица по електронен път (без електронен подпис) сканирани копия на оригинални първични счетоводни документи - фактура и касов бон, издадени на тяхно име, заедно с декларация, че документите са копия на оригинални документи и ще бъдат съхранявани от тях за срок от пет години.
Въпрос: Документално доказани ли са разходите на застрахователя по смисъла на ЗКПО за изплатените застрахователни обезщетения на база сканирани фактура и касов бон (без наличие на оригинални документи)?
Съгласно чл. 10 от ЗКПО счетоводен разход се признава, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), който отразява вярно стопанската операция.
В българското данъчно законодателство, с оглед гарантиране автентичността и съдържанието на фактурите и другите документи от значение за данъчното облагане и за целите на данъчно-осигурителния контрол, е предвидено задължение за признаване на разходите, които те отразяват, респективно за съхраняването им в оригинал, тоест на носителя, на който са издадени, в сроковете по чл. 38, ал. 1 от ДОПК.
Счетоводни разходи, които не са документално обосновани, не се признават за данъчни цели и с тях се извършва увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
За целите на ЗКПО предприятията са задължени да докажат документално извършените и отчетени разходи с първичен счетоводен документ, който отговаря на законоустановените изисквания.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗСч счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър. В чл. 6, ал. 1 от ЗСч е регламентирана възможност счетоводният документ да е електронен документ, когато са спазени изискванията на този закон и на Закона за електронния документ и електронния подпис.
Съгласно чл. 2 от Наредба № 30 от 19 юли 2006 г. за изискванията към счетоводството, формата и съдържанието на финансовите отчети, справките, докладите и приложенията на застрахователите и презастрахователите, издадена от Комисията за финансов надзор, застрахователите и презастрахователите осъществяват счетоводството си и съставят финансовите си отчети в съответствие със ЗСч.
В конкретния случай сканираното копие на документ по смисъла на ЗСч не гарантира автентичността на документа, тъй като не гарантира, че възпроизвежда оригинала, и във всички случаи признаването на разхода по този документ и неговото съхранение не представлява оригинален документ по смисъла на чл. 179 - чл. 183 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Извод: Разходите за изплатените застрахователни обезщетения, основани само на сканирани фактура и касов бон (без наличие на оригинални документи), не са документално доказани по смисъла на ЗКПО.
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" поддържа изразеното от нея становище по поставения въпрос с писмо изх. № 23-29-109 от 16.10.2014 г.
Следва да се има предвид, че крайната преценка на документалната обоснованост на даден разход по смисъла на чл. 10 от ЗКПО е в изричните правомощия на органите по приходите в компетентната териториална дирекция на НАП в конкретното производство по ДОПК.
Извод: Оценката дали конкретен разход е документално обоснован по чл. 10 от ЗКПО се извършва окончателно от органите по приходите в рамките на съответното производство по ДОПК.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представените документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при конкретно производство се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.
