ОТНОСНО:Прилагане наосигурителното законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 20-28-77/25.04.2023 г., препратено по компетентност от ТД на НАП .......... с писмо изх. № 97-46-364/25.04.2023 г.
Излагате следната фактическа обстановка:
Във връзка с определяне на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност на самоосигуряващото се лице П.К., ЕГН ........, е установено че съгласно данните в регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, г-жа К в качеството й на собственик на "..... КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК ......, е заявила дата на започване на дейност от 01.10.2021 г. и от същата дата се осигурява и за риска "Общо заболяване и майчинство", с декларация, която е подадена на 28.01.2022 г.
В тази връзка, поставяте въпроси относно приложението на чл. 1, ал. 3, изречение второ и трето от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ):
- Коя е съответната календарна година, през която лицето следва да се осигурява само за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт - годината на започване на дейност или годината на подаване на декларацията за регистрация?
- Какъв е видът на осигуряване, за който следва да се осигурява г-жа К през 2021 г., 2022 г. и 2023 г.?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото осигурително законодателство изразявам следното становище:
Упражняването на трудова дейност е една от основните предпоставки за възникване на задължение за осигуряване по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Кръгът на самоосигуряващите се лица в КСО е регламентиран в чл. 4, ал. 3, точки 1, 2 и 4. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от кодекса, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО дава възможност на всички самоосигуряващи се лица по тяхно желание да се осигуряват и за фонд "Общо заболяване и майчинство".
Разпоредбите на кодекса по отношение на самоосигуряващите се лица са доразвити в НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от наредбата задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (обр. ОКд-5 "Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице") до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.
С подаването на декларация образец ОКд-5 самоосигуряващите се лица определят и вида на осигуряването си по реда на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ.
В алинеи 3 и 4 на чл. 1 от наредбата (посл. изм. ДВ, бр. 71 от 2020 г., в сила от 11.08.2020 г.) е посочено, че самоосигуряващите се лица определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Декларацията се подава в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Когато декларацията е подадена извън 7-дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване през съответната календарна година само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година с подаване на декларация по ал. 3 от 1 до 31 януари на съответната календарна година. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година, самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.
От цитираните разпоредби може да се заключи следното:
Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, когато упражняват трудова дейност на основание чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО. Това означава, че за периодите, през които извършват дейност, тези лица са длъжни да внасят осигурителни вноски за минималните осигурени рискове, дори когато не е подадена декларация за започване на трудовата дейност и осигуряване от съответното лице в компетентната ТД на НАП. За да упражнят правото си по чл. 4, ал. 4 от КСО да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, те следва да са заявили изрично това обстоятелство чрез подаване на декларация в компетентната ТД на НАП в определените срокове и по установения ред за подаването й съгласно разпоредбите на НООСЛБГРЧМЛ.
Самоосигуряващите се лица избират вида на осигуряването си по реда на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ. Макар и двете разпоредби да уреждат права на самоосигуряващите се лица, свързани с вида на осигуряването, те се отнасят до различни хипотези.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ регламентира правото на лицата да определят вида на осигуряването си със започването/възобновяването на дейността и определя 7-дневен преклузивен срок, през който лицата могат да изберат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (изр. първо и второ). Неспазването на 7-дневния срок за подаване на декларация в компетентната териториална дирекция на НАП, считано от датата на започването/възобновяването на дейността, преклудира правото на самоосигуряващото се лице да избере по-високия осигурен риск, поради което в този случай то се счита за осигурено само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт (изр. трето).
В ал. 4 на същия член се съдържат условията, при които самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си за съответната календарна година. Това може да става от 1 до 31 януари на всяка календарна година, ако самоосигуряващото се лице подаде декларация в този срок. В разпоредбата не е въведено ограничение и изборът може да бъде реализиран повече от веднъж, но с последната подадена в този срок декларация се определя видът на осигуряването за цялата календарна година. Разпоредбата пояснява също, че при прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година, не може да се променя видът на осигуряването.
Следователно, когато самоосигуряващото се лице подава декларация за започване на дейност след определения 7-дневен срок, макар и същата да е подадена в рамките на месец януари на следващата календарна година, разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ не следва да се прилага, независимо че срокът за промяна на осигуряването (от 1 до 31 януари) може да не е изтекъл. Това е така, защото в този случай не е налице промяна във вида на осигуряването, а лицето декларира започване на осигуряване за пръв път. В случая намира приложение изр. 3 на ал. 3 в чл. 1 от наредбата, тъй като декларацията за първоначално започване на дейността е подадена извън 7-дневния срок от датата на започване на дейността, посочена в нея, поради което лицето следва да се счита осигурено за минималните задължителни осигурени социални рискове, предвидени в КСО - инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
При проверка в ИС на НАП в "Справка за история на осигуряването на самоосигуряващото се лице" за г-жа К не се установи да е подадена друга декларация, освен тази за начало на дейност, считано от 01.10.2021 г., с оглед изразено желание за промяна на вида на осигуряването на самоосигуряващото се лице, поради което то подлежи на осигуряване само за фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване за календарните 2021 г., 2022 г. и 2023 г.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
ОТНОСНО: Прилагане на осигурителното законодателство
Изложена е следната фактическа обстановка:
Във връзка с определяне на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност на самоосигуряващото се лице П.К., ЕГН ........, е установено, че съгласно данните в регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, П.К. в качеството си на собственик на "..... КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК ......, е заявила дата на започване на дейност от 01.10.2021 г. и от същата дата се осигурява и за риска "Общо заболяване и майчинство", с декларация, подадена на 28.01.2022 г.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Коя е съответната календарна година, през която лицето следва да се осигурява само за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт - годината на започване на дейност или годината на подаване на декларацията за регистрация?
Въпрос 2: Какъв е видът на осигуряване, за който следва да се осигурява П.К. през 2021 г., 2022 г. и 2023 г.?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото осигурително законодателство е изразено следното становище:
Упражняването на трудова дейност е една от основните предпоставки за възникване на задължение за осигуряване по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Кръгът на самоосигуряващите се лица в КСО е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО дава възможност на всички самоосигуряващи се лица по тяхно желание да се осигуряват и за фонд "Общо заболяване и майчинство".
Разпоредбите на КСО по отношение на самоосигуряващите се лица са доразвити в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (обр. ОКд-5 "Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице") до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.
С подаването на декларация образец ОКд-5 самоосигуряващите се лица определят и вида на осигуряването си по реда на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ.
В чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ (посл. изм. ДВ, бр. 71 от 2020 г., в сила от 11.08.2020 г.) е предвидено, че самоосигуряващите се лица определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Декларацията се подава в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Когато декларацията е подадена извън 7-дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване през съответната календарна година само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година с подаване на декларация по ал. 3 от 1 до 31 януари на съответната календарна година. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година, самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.
От цитираните разпоредби се правят следните изводи:
Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, когато упражняват трудова дейност на основание чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО. Това означава, че за периодите, през които извършват дейност, тези лица са длъжни да внасят осигурителни вноски за минималните осигурени рискове, дори когато не е подадена декларация за започване на трудовата дейност и осигуряване от съответното лице в компетентната ТД на НАП.
За да упражнят правото си по чл. 4, ал. 4 от КСО да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, самоосигуряващите се лица следва да са заявили изрично това обстоятелство чрез подаване на декларация в компетентната ТД на НАП в определените срокове и по установения ред за подаването й съгласно разпоредбите на НООСЛБГРЧМЛ.
Самоосигуряващите се лица избират вида на осигуряването си по реда на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ. Макар и двете разпоредби да уреждат права на самоосигуряващите се лица, свързани с вида на осигуряването, те се отнасят до различни хипотези.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ регламентира правото на лицата да определят вида на осигуряването си със започването или възобновяването на дейността и определя 7-дневен преклузивен срок, през който лицата могат да изберат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (изречение първо и второ). Неспазването на 7-дневния срок за подаване на декларация в компетентната териториална дирекция на НАП, считано от датата на започването или възобновяването на дейността, преклудира правото на самоосигуряващото се лице да избере по-високия осигурен риск, поради което в този случай то се счита за осигурено само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт (изречение трето).
В чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ са уредени условията, при които самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си за съответната календарна година. Това може да става от 1 до 31 януари на всяка календарна година, ако самоосигуряващото се лице подаде декларация в този срок. В разпоредбата не е въведено ограничение и изборът може да бъде реализиран повече от веднъж, но с последната подадена в този срок декларация се определя видът на осигуряването за цялата календарна година. Разпоредбата пояснява също, че при прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година, не може да се променя видът на осигуряването.
Следователно, когато самоосигуряващото се лице подава декларация за започване на дейност след определения 7-дневен срок, макар и същата да е подадена в рамките на месец януари на следващата календарна година, разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ не следва да се прилага, независимо че срокът за промяна на осигуряването (от 1 до 31 януари) може да не е изтекъл. Това е така, защото в този случай не е налице промяна във вида на осигуряването, а лицето декларира започване на осигуряване за пръв път. В случая намира приложение изречение трето на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, тъй като декларацията за първоначално започване на дейността е подадена извън 7-дневния срок от датата на започване на дейността, посочена в нея, поради което лицето следва да се счита осигурено за минималните задължителни осигурени социални рискове, предвидени в КСО - инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
При проверка в информационната система на НАП в "Справка за история на осигуряването на самоосигуряващото се лице" за П.К. не се установява да е подадена друга декларация, освен тази за начало на дейност, считано от 01.10.2021 г., с оглед изразено желание за промяна на вида на осигуряването.
Извод: Поради подаване на декларацията за започване на дейност на 28.01.2022 г. с посочена дата на започване 01.10.2021 г., извън 7-дневния срок по чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, за П.К. се прилага изречение трето на чл. 1, ал. 3 от наредбата и тя следва да се счита осигурена само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт за съответната календарна година, като липсват данни за подадена декларация за промяна на вида на осигуряването.
