ОТНОСНО:Приложение на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (загл. Изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г.)/Наредба № Н-18/2006 г. /
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив е постъпило запитване с вх. № ............... г. от "...................." ЕООД, адрес ....................................., с което се иска отговор относно приложението на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. Изложена е следната фактическа обстановка:
Възнамерявате да извършвате продажби на стоки/дрехи/ в "Instagram" и "Facebook", плащанията от клиентите ще са в брой и наложен платеж при доставка с куриер.
В тази връзка е поставен следният въпрос:
Трябва ли да се направи регистрация като електронен магазин?
Предвид недостатъчно изяснената фактическа обстановка относно начина на осъществяване на дейността и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин, изразявам следното становище:
Тъй като в изложеното от Вас е посочено, че продажбите се извършват чрез "Instagram" и "Facebook", следва да се определи дали същите попадат в обхвата на дефиницията за електронен магазин, която е дадена в § 1, т. 87 от ДР на ЗДДС, а именно: "Електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане. Съгласно чл. 45 от ЗЗП, договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.
В случай, че използваният от Вас способ притежава гореописаната функционалност, същият ще се разглежда като "електронен магазин".
От друга страна, разпоредбата на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин да подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33 на Наредба Н-18/2006 г.
В този смисъл, лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, но не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон /например: чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги/, не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно, за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006г.
Предвид неизяснената фактическа обстановка, следва да се отбележи, че само и единствено при използването на платформи за обява и реклама, които нямат характеристиките на електронен магазин, и не извършват продажби чрез собствен или нает електронен магазин или онлайн-платформа, притежаваща характеристики на електронен магазин, за дружеството няма да е налице задължение да подадат информация съгласно чл. 52м и Приложение №33 на Наредба Н-18/2006 г.
Следва да се посочи, че по желание на лицето, същото може да бъде включено в публичния електронен списък на електронните магазини, който НАП ще поддържа и ще бъде достъпен на интернет страницата на агенцията, след подаване на информацията, посочена в Приложение №33 на Наредба №Н-18/2006 г.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: дружеството възнамерява да извършва продажби на стоки (дрехи) чрез "Instagram" и "Facebook". Плащанията от клиентите ще се извършват в брой и чрез наложен платеж при доставка с куриер.
Въпрос: Трябва ли да се направи регистрация като електронен магазин?
С оглед на изложеното и разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин, се прави следният правен анализ.
Посочено е, че продажбите се извършват чрез "Instagram" и "Facebook". Необходимо е да се определи дали използваният способ попада в обхвата на дефиницията за "електронен магазин" по § 1, т. 87 от допълнителните разпоредби на ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, "електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки или услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки или услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.
Съгласно чл. 45 от ЗЗП, договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.
В случай че използваният от дружеството способ за продажби чрез "Instagram" и "Facebook" притежава описаната функционалност - т.е. представлява софтуер, достъпен през интернет чрез уеб-браузер или мобилно приложение, чрез който се извършват продажби на стоки посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от ЗЗП, като се предоставя възможност за избор на стоки чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адрес за доставка и метод за плащане, този способ ще се разглежда като "електронен магазин" по смисъла на § 1, т. 87 от ДР на ЗДДС.
От друга страна, съгласно чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., лице по чл. 3 от наредбата, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, е задължено преди започване на дейност по продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин да подаде информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006 г.
В тази връзка се посочва, че лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, но не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, не попада в обхвата на задължените лица по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. и съответно за него не възниква задължение по чл. 52м за подаване на информацията по приложение № 33. Като примери за плащания, за които не е налице задължение за издаване на фискален бон, са посочени: плащане чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Предвид неизяснената фактическа обстановка, се отбелязва, че само и единствено при използването на платформи за обява и реклама, които нямат характеристиките на електронен магазин и при които не се извършват продажби чрез собствен или нает електронен магазин или онлайн платформа, притежаваща характеристики на електронен магазин, за дружеството няма да е налице задължение да подава информация съгласно чл. 52м и приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006 г.
Посочва се също, че по желание на лицето то може да бъде включено в публичния електронен списък на електронните магазини, който НАП ще поддържа и който ще бъде достъпен на интернет страницата на агенцията, след подаване на информацията по приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006 г.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената в запитването, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Необходимо е първо да се установи дали продажбите чрез "Instagram" и "Facebook" имат характеристиките на "електронен магазин" по § 1, т. 87 от ДР на ЗДДС. Ако използваният способ представлява електронен магазин и се приемат плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, за дружеството възниква задължение за подаване на информация по чл. 52м и приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006 г. Ако се използват само платформи за обява и реклама без функционалност на електронен магазин или ако не се приемат плащания, изискващи издаване на фискален бон, задължение за регистрация и подаване на информация по чл. 52м не възниква.
