Изх. М-94-Л-411
Дата: 06.08.2021 год.
КСО, чл. 10, ал. 1;
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 1;
КТ, 63, ал. 3.
ОТНОСНО: прилагане на осигурителното законодателство
Във Ваше запитване, получено в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) с вх. №М-94-Л-411/30.07.2021 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество, регистрирано в Република Северна Македония и осъществяващо стопанска дейност там, открива свой клон в България, за да изпълни поети ангажименти по сключени договори в сферата на строителството. На 27.07.2021г. в клона на дружеството е назначено лице по трудов договор, което е гражданин на Украйна. За въпросното лице тече процедура по издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта" и същото още не e постъпило на работа.
Във връзка с описаната фактическа обстановка поставяте следният въпрос:
Дължат ли се осигурителни вноски за периода от датата на сключване на трудовия договор до приключване на процедурата по издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа, в който лицето няма право и не упражнява трудова дейност?
С оглед изложеното в писмото и относимите нормативни разпоредби, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното принципно становище:
От 01.04.2003 г. е в сила Договор между Република България и Украйна за социална сигурност. С чл. 4 от договора се утвърждава принципът за еднакво третиране на гражданите на двете държави (Украйна и България). Съгласно чл. 6, ал. 1 спрямо заетите лица се прилага законодателството на тази договаряща страна, на чиято територия те извършват трудова дейност, независимо от мястото на пребиваване, доколкото в член 7 на този договор не се предвижда друго. При прилагане разпоредбите на чл.6, ал. 2 и чл. 7 от договора по заявление на лицето, извършващо самостоятелна дейност, или на работодателя, компетентна институция на договарящата страна, чието законодателство се прилага, издава удостоверение, което потвърждава че по отношение на заетото лице продължава да се прилага законодателството на тази договаряща страна (чл. 4 от Споразумение между НОИ и Министерство на труда и социалната политика на Украйна за прилагане на Договора между Република България и Украйна за социална сигурност). Компетентна институция по прилагане на договора е Националният осигурителен институт, който изразява становище относно приложимото законодателство и периода, за който е определено то.
В случай, че за лицето бъде определено за приложимо българското осигурително законодателство е необходимо да имате предвид следното:
Упражняването на трудовата дейност е една от основните предпоставки за възникване на задължение за осигуряване по смисъла на Кодекса за социално осигуряване(КСО). Като основен принцип е изведена в чл. 10, ал. 1 от КСО, а именно осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл.4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването на тази дейност. С разпоредбите на чл. 4, и чл. 4а на кодекса се определят лицата, които подлежат на осигуряване във връзка с упражняваната от тях трудова дейност. На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране.
Видно от посочените разпоредби на КСО за да подлежат на осигуряване въпросните лица е необходимо да бъдат изпълнени кумулативно следните условия:
1. Да извършват трудова дейност, за която подлежат на осигуряване по смисъла на КСО, и
2. Да попадат в обхвата на разпоредбите на КСО, с които се определят лицата, подлежащи на осигуряване (в случая чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО).
Легална дефиниция на "осигурено лице" за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е въведена с §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от Кодекса на труда(КТ) работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на определените с разпоредбата на ал. 1 документи, освен ако страните са уговорили друг срок. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока. Важно е да се отбележи, че на основание чл. 63 ал. 4 от КТ изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено.
Предвид изложеното в писмото Ви и с оглед факта, че процедурата по издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа не е приключила лицето не е постъпило на работа, т.е. не е налице полагане на труд по трудовото правоотношение, съответно наличието на трудова дейност по смисъла на чл. 10 от КСО. Съответно лицето не подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от същия кодекс.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ ДИМОВ/
Изложена е следната фактическа обстановка: Дружество, регистрирано в Република Северна Македония и осъществяващо стопанска дейност там, открива свой клон в България за изпълнение на поети ангажименти по сключени договори в сферата на строителството. На 27.07.2021 г. в клона е назначено лице по трудов договор, което е гражданин на Украйна. За това лице тече процедура по издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта" и лицето все още не е постъпило на работа.
Въпрос: Дължат ли се осигурителни вноски за периода от датата на сключване на трудовия договор до приключване на процедурата по издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа, в който лицето няма право и не упражнява трудова дейност?
Посочва се, че от 01.04.2003 г. е в сила Договор между Република България и Украйна за социална сигурност. С чл. 4 от договора се утвърждава принципът за еднакво третиране на гражданите на двете държави - Украйна и България. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора спрямо заетите лица се прилага законодателството на тази договаряща страна, на чиято територия те извършват трудова дейност, независимо от мястото на пребиваване, доколкото в чл. 7 от договора не се предвижда друго.
При прилагане разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 7 от договора, по заявление на лицето, извършващо самостоятелна дейност, или на работодателя, компетентната институция на договарящата страна, чието законодателство се прилага, издава удостоверение, което потвърждава, че по отношение на заетото лице продължава да се прилага законодателството на тази договаряща страна. Това следва от чл. 4 от Споразумението между Националния осигурителен институт и Министерство на труда и социалната политика на Украйна за прилагане на Договора между Република България и Украйна за социална сигурност.
Компетентна институция по прилагане на договора е Националният осигурителен институт, който изразява становище относно приложимото законодателство и периода, за който е определено то.
Посочва се, че в случай че за лицето бъде определено за приложимо българското осигурително законодателство, следва да се имат предвид следните разпоредби:
Упражняването на трудова дейност е една от основните предпоставки за възникване на задължение за осигуряване по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Този принцип е уреден в чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно който осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
С разпоредбите на чл. 4 и чл. 4а от КСО се определят лицата, които подлежат на осигуряване във връзка с упражняваната от тях трудова дейност. На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране.
От тези разпоредби следва, че за да подлежат на осигуряване въпросните лица, трябва кумулативно да са изпълнени следните условия:
- да извършват трудова дейност, за която подлежат на осигуряване по смисъла на КСО, и
- да попадат в обхвата на разпоредбите на КСО, с които се определят лицата, подлежащи на осигуряване (в случая чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО).
Легална дефиниция на "осигурено лице" за целите на държавното обществено осигуряване е въведена в § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО. "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на документите, посочени в ал. 1 на същия член, освен ако страните са уговорили друг срок. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока.
На основание чл. 63, ал. 4 от КТ изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено.
Предвид изложеното и с оглед факта, че процедурата по издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа не е приключила и лицето не е постъпило на работа, се приема, че не е налице полагане на труд по трудовото правоотношение, съответно липсва трудова дейност по смисъла на чл. 10 от КСО.
Извод: За разглеждания период лицето не подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и осигурителни вноски не се дължат.
