ОТНОСНО:Прилагане на § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) при изплащане на ваучери за храна на работник, назначен на два трудови договора в дружеството
В Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" .... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 20-28-200/23.10.2023 г., относно прилагане на ЗКПО.
Поставяте следните въпроси:
1. При назначаване на работник на два договора - основен и допълнителен по чл. 110 от Кодекса на труда (КТ) при един работодател, дружеството задължено ли е да предоставя ваучери за храна и по двата договора?
2. Ако дружеството е задължено да предоставя ваучери за храна и по двата трудови договора, възможно ли е работникът да се откаже от предоставянето им по единия трудов договор?
3. Ще е спазен ли принципът на общодостъпност за предоставяне на социалната придобивка, в случай че се предоставят ваучери за храна по два трудови договора в размер на 400 лв.?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство изразявам следното становище:
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците и служители и лицата по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна (чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗКПО).
Според § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
На основание чл. 209, ал. 1 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" в размер до 200 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:
1. договореното месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
2. данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучерите; за целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите;
3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс.
Когато едно физическото лице е сключило трудов договор на основание чл. 110 от КТ при същия работодател, следва да се има предвид изложеното по-горе, а именно спазване на условията по чл. 204, чл. 209, ал. 1 от ЗКПО и §1, т. 34 от ДР на ЗКПО. В разпоредбата изрично е посочено изискването за предоставяне на ваучери за храна на всяко наето лице, а не за всеки сключен трудов договор (основен, допълнителен, втори) с лицето.
Следователно, ако на лице, наето по основен и трудов договор на основание чл. 110 от КТ при един и същ работодател, са предоставени ваучери в общ размер на 400 лв. (по 200 лв. по двата договора), няма да е налице изпълнение на изискването за общодостъпност на социалната придобивка, тъй като същата ще се предоставя в различен размер.
Неизпълнението на изискването за общодостъпност, предвидено в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, от своя страна изключва извършените разходи за ваучери за храна от кръга на социалните разходи по смисъла на тази разпоредба. В този случай предоставеното от работодателя (ваучери за храна) носи белезите на възнаграждение, чието данъчно третиране е уредено в Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).
Настоящото становище е принципно и въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК
Въпрос 1: При назначаване на работник на два договора - основен и допълнителен по чл. 110 от Кодекса на труда (КТ) при един работодател, дружеството задължено ли е да предоставя ваучери за храна и по двата договора?
Въпрос 2: Ако дружеството е задължено да предоставя ваучери за храна и по двата трудови договора, възможно ли е работникът да се откаже от предоставянето им по единия трудов договор?
Въпрос 3: Ще е спазен ли принципът на общодостъпност за предоставяне на социалната придобивка, в случай че се предоставят ваучери за храна по два трудови договора в размер на 400 лв.?
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците и служителите и лицата по договор за управление и контрол (наети лица). По силата на чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗКПО социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна.
Съгласно § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
На основание чл. 209, ал. 1 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" в размер до 200 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:
- 1. договореното месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
- 2. данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучерите; за целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите;
- 3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс.
Когато едно физическо лице е сключило трудов договор на основание чл. 110 от КТ при същия работодател, следва да се прилагат посочените по-горе разпоредби на чл. 204, чл. 209, ал. 1 от ЗКПО и § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. В разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО изрично е посочено изискването за предоставяне на ваучери за храна на всяко наето лице, а не за всеки сключен трудов договор (основен, допълнителен, втори) с лицето.
Следователно, ако на лице, наето по основен трудов договор и по трудов договор на основание чл. 110 от КТ при един и същ работодател, са предоставени ваучери в общ размер на 400 лв. (по 200 лв. по двата договора), няма да е налице изпълнение на изискването за общодостъпност на социалната придобивка, тъй като същата ще се предоставя в различен размер.
Неизпълнението на изискването за общодостъпност, предвидено в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, изключва извършените разходи за ваучери за храна от кръга на социалните разходи по смисъла на тази разпоредба. В този случай предоставеното от работодателя (ваучери за храна) носи белезите на възнаграждение, чието данъчно третиране е уредено в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Ваучерите за храна по смисъла на чл. 204, чл. 209, ал. 1 от ЗКПО и § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО се предоставят на всяко наето лице, а не по всеки отделен трудов договор. Предоставянето на общ размер 400 лв. ваучери (по 200 лв. по два договора) на едно лице при един работодател нарушава изискването за общодостъпност, поради което тези разходи не се третират като социални разходи, а като възнаграждение, подлежащо на облагане по реда на ЗДДФЛ.
