НКС чл. 13, ал. 1
КТ чл. 13, ал. 1
КТ чл. 121, ал. 1
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" e постъпило по компетентност писмено запитване, относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО).
Запитването е относно доказване на "фактическа разходна норма на гориво при командироване на работник с личен автомобил". В него е изложена следната фактическа обстановка:
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната (изм. - ДВ, бр. 27 от 2023 г.), когато в заповедта за командировка е посочено, че служителят ще пътува с лично моторно превозно средство, се изплащат пътни пари, равни на равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, за комбиниран режим на движение (градско и извънградско).
Известно е че, когато автомобил се движи в реални, а не в идеални условия на теста на производителя за разчет на разходните норми, публикувани в техническата спецификация на даден модел автомобил, реалната разходна норма се отличава от идеалната. Още повече, когато автомобил се движи по автомагистрала с разрешената скорост от 140 км/ч или пък стои дълго в задръстване. Работата на двигателите с вътрешно горене в зимни условия също изисква повече гориво.
В практиката реалният разход на гориво би могъл да бъде измерен с достатъчна точност по следния начин:
1. На тръгване в командировка работникът зарежда догоре резервоара на личния си автомобил, като след зареждането прави снимка с мобилния си телефон, потвърждаваща факта "пълен резервоар" и пробега (в км), при който е напълнен резервоарът. Това пълнене е за сметка на работника и не подлежи на възстановяване от работодателя.
2. По време на командировката, ако се налага междинно пълнене, прави същото - пълни догоре и прави снимка.
3. При връщане от командировката отново пълни резервоара догоре и снима.
Количеството гориво (в литри) от междинните и окончателното пълнения представлява реалният разход на гориво за реално изминатите по време на командировката километри (пробег в края на командировката минус пробег при тръгване). Разделяйки количеството литри на изминатия пробег, изразен в стотици километри, се получава реалната разходна норма на конкретния автомобил в реалните условия на дадената командировка.
С оглед гореизложеното и във връзка с разяснение №24-31-91 от 28.08.2009 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, дружеството иска становище дали описаният по-горе подход ("пълно - пълно") с прилагане на съответните първични счетоводни документи от продавача на горивото може да се приеме за документално обосноваване на реалния разход на гориво при командироване на работник с личен автомобил и, съответно, документално обоснованият по този начин реален разход на гориво, да бъде данъчно признат разход за дейността на дружеството при изплащането му на командирования служител.
Предвид описаната фактическа обстановка, въпроса и относимата към него нормативна уредба, изразявам следното становище:
В чл. 215, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е регламентирано, че при командироване по чл. 121, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Условията за изплащане и размерът на пътните пари при командироване в страната са регламентирани в раздел III на Наредбата за командировките в страната (НКС).
В чл. 13, ал. 1 от НКС е предвидено, че когато в заповедта за командировка е посочено командированият да пътува с лично моторно превозно средство, се изплащат пътни пари, равни на равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, за комбиниран режим на движение (градско и извънградско).В заповедта за командировка задължително се посочват данните за вида и марката на личното превозно средство, разхода, вида и цената на горивото, за маршрута и разстоянията в километри по републиканската пътна мрежа, по които се установяват пътните пари. Разпоредбата е императивна.
Цитираното от Вас разяснение се отнася до случай за признаване на разходи за гориво за данъчни цели, за които, за разлика от изплащането на пътни пари по реда НКС, няма нормативен акт за начина на определяне на техния размер.
Уведомявам, че съгласно пар. 4 от ПЗР на НКС министърът на труда и социалната политика и министърът на финансите дават указание по прилагане на наредбата.
НАП, съгласно пар. 6 от ПЗР на НКС, осъществява контрол по прилагането на същата, съобразно своята компетентност.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването се поставя въпрос относно прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане във връзка с доказване на "фактическа разходна норма на гориво при командироване на работник с личен автомобил".
Описана е следната фактическа обстановка:
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната (изм. - ДВ, бр. 27 от 2023 г.), когато в заповедта за командировка е посочено, че служителят ще пътува с лично моторно превозно средство, се изплащат пътни пари, равни на равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, за комбиниран режим на движение (градско и извънградско).
Посочва се, че при движение на автомобила в реални, а не в идеални условия на теста на производителя, реалната разходна норма се отличава от публикуваната в техническата спецификация на модела. Това важи особено при движение по автомагистрала с разрешената скорост от 140 км/ч, при продължително стоене в задръстване, както и при работа на двигателите с вътрешно горене в зимни условия, когато се изразходва повече гориво.
Описва се практическа методика за измерване на реалния разход на гориво с достатъчна точност, както следва:
- При тръгване в командировка работникът зарежда догоре резервоара на личния си автомобил. След зареждането прави снимка с мобилния си телефон, която потвърждава факта "пълен резервоар" и показва пробега (в километри), при който е напълнен резервоарът. Това първоначално пълнене е за сметка на работника и не подлежи на възстановяване от работодателя.
- По време на командировката, ако се налага междинно пълнене, работникът отново пълни резервоара догоре и прави снимка по същия начин.
- При връщане от командировката отново се пълни резервоарът догоре и се прави снимка.
Количеството гориво (в литри) от междинните и окончателното пълнения представлява реалния разход на гориво за реално изминатите по време на командировката километри, като пробегът се определя като разлика между пробега в края на командировката и пробега при тръгване. Разделяйки количеството литри на изминатия пробег, изразен в стотици километри, се получава реалната разходна норма на конкретния автомобил в реалните условия на дадената командировка.
Във връзка с горното и с разяснение № 24-31-91 от 28.08.2009 г. на изпълнителния директор на НАП, дружеството поставя следния въпрос:
Въпрос: Може ли описаният по-горе подход ("пълно - пълно") с прилагане на съответните първични счетоводни документи от продавача на горивото да се приеме за документално обосноваване на реалния разход на гориво при командироване на работник с личен автомобил и, съответно, документално обоснованият по този начин реален разход на гориво да бъде данъчно признат разход за дейността на дружеството при изплащането му на командирования служител?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба е изложено следното становище:
Съгласно чл. 215, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), при командироване по чл. 121, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи, освен брутното си трудово възнаграждение, още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.
Условията за изплащане и размерът на пътните пари при командироване в страната са регламентирани в раздел III на Наредбата за командировките в страната (НКС).
В чл. 13, ал. 1 от НКС е предвидено, че когато в заповедта за командировка е посочено командированият да пътува с лично моторно превозно средство, се изплащат пътни пари, равни на равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, за комбиниран режим на движение (градско и извънградско).
В заповедта за командировка задължително се посочват данните за вида и марката на личното превозно средство, разхода, вида и цената на горивото, както и маршрутът и разстоянията в километри по републиканската пътна мрежа, по които се установяват пътните пари. Посочва се, че тази разпоредба е императивна.
Отбелязва се, че цитиранoто от запитващия разяснение № 24-31-91 от 28.08.2009 г. се отнася до случай за признаване на разходи за гориво за данъчни цели, за които, за разлика от изплащането на пътни пари по реда на НКС, няма нормативен акт за начина на определяне на техния размер.
Посочва се, че съгласно § 4 от ПЗР на НКС министърът на труда и социалната политика и министърът на финансите дават указание по прилагане на наредбата.
Съгласно § 6 от ПЗР на НКС Националната агенция за приходите осъществява контрол по прилагането на наредбата, съобразно своята компетентност.
Уточнява се, че становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: При командироване с лично моторно превозно средство пътните пари задължително се определят по разходните норми на производителя, при условията на чл. 13, ал. 1 от НКС и с изискуемите реквизити в заповедта за командировка, като описаният метод "пълно - пълно" не може да замести императивно установения в наредбата начин за определяне на пътните пари.
