ОТНОСНО: Прилагане на разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше запитване с вх. № 54-0001-225#4/20.10.2025 г. относно прилагане на разпоредбите на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Вие възнамерявате да разработвате и доставяте специализиран софтуер за управление на продажби на стоки и услуги, който да бъде съобразен с изискванията на действащото законодателство и да осигурява пълна и непрекъсната интеграция със съответно фискално устройство. Целта е софтуерът да гарантира законосъобразното отчитане на всички продажби, извършени към крайни клиенти, включително автоматично приключване чрез издаване на фискален бон в случаите, в които е налице плащане в брой или с друг платежен инструмент, за който законът изисква издаването на такъв документ. С оглед спецификата на дейността на различните видове търговски обекти, при които освен продажби на външни клиенти често възникват и вътрешни операции, свързани с консумация от персонал, управители, собственици или с предоставяне на определени услуги/продукти без насрещно парично плащане, в софтуера е предвидена допълнителна функционалност. Тази функционалност ще дава възможност определени сметки да не бъдат приключвани чрез фискалното устройство, тъй като за тях не възниква задължение за издаване на фискален бон, но същевременно те ще съхраняват в пълния си вид в базата данни на софтуера. В запитването подробно са описани обхватът и нивата на предвижданите функционалности в софтуера. Уточнявате, че не предвиждате така описания софтуер за управление на продажби да бъде вписван в списъка по чл.118, ал. 16 от ЗДДС, респективно да се прилага регулаторния режим за този вид софтуери.
Поставени са следните въпроси:
1. Допустимо ли е гореописаният софтуер за управление на продажби да съдържа функционалност, позволяваща сметки, по които не е налице реално плащане от крайни клиенти, да не се приключват чрез фискално устройство, но да се съхраняват и отчитат в базата данни на софтуера?
2. Счита ли НАП, че подобна функционалност съответства на изискванията на действащата нормативна уредба?
3. Съществува ли риск за Вас като производител/доставчик на софтуера да носите пряка отговорност, в случай че Ваш клиент злоупотреби с тази функционалност с цел укриване на данъци или друга неправомерна финансова облага?
4. Съществуват ли други потенциални регулаторни рискове за Вас като производител/доставчик на софтуера при предоставянето на подобна функционалност на клиентите ви?
5. Следва ли Вие като производител/доставчик на софтуера да предприемете определени действия спрямо своите клиенти-търговци, които ще използват софтуера във връзка с описаните нива на функционалност?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки действащото данъчно законодателство, Ви уведомяваме за следното:
Легална дефиниция на понятието "софтуер за управление на продажби в търговски обект" (СУПТО) е дадена в разпоредбата на §1, т. 84 от ДР на ЗДДС. СУПТО е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
Изискванията към производителите и разпространителите на софтуер за управление на продажбите в търговски обект са посочени в Глава седма "б" от Наредба № Н-18/2006 г., чл. 52б - 52ж.
Съгласно чл. 118, ал. 14 от ЗДДС производител/разпространител на софтуер за управление на продажбите в търговски обект може да декларира в Националната агенция за приходите (НАП) следните данни и обстоятелства за такъв софтуер:
1. наименованието и версията на произвеждания/разпространявания от него софтуер;
2. че софтуерът по т. 1 отговаря на изискванията, определени в наредбата по ал. 4;
3. че не произвежда/не разпространява софтуер, предназначен за промяна на функционалността на софтуера по т. 1 и за промяна, изтриване или друг вид манипулиране на информацията в базата данни, с която работи софтуерът.
НАП създава и поддържа публичен електронен списък на софтуерите за управление на продажби в търговските обекти, за които са декларирани данни и обстоятелства по ал. 14 от закона, достъпен на интернет страницата на НАП (чл. 118, ал. 16 от ЗДДС).
Наредба № Н-18/2006 г. не въвежда лицензионен режим за СУПТО. Съгласно чл. 52в, ал. 6 от същата НАП включва в публичен електронен списък на софтуерите, разрешени за ползване в търговските обекти, всеки СУПТО, за който е подадена декларация по ал. 1 и информация по ал. 2 от същия член след отстраняване на всички установени пропуски или непълноти.
Към момента използването на СУПТО, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/2006 г. и включен в публичния списък по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС, е по желание на лицата, управляващи продажбите си с такива софтуери. Съответно и подаването на декларация по чл. 118, ал. 14 от закона за съответствие на софтуера с тези изисквания е по желание на съответния производител/разпространител.
Доколкото в запитването изрично е посочено, че не предвиждате разработваният от Вас специализиран софтуер за управление на продажби да бъде вписан в списъка на НАП (съответно няма да подавате за него декларация по чл. 118, ал. 14 от ЗДДС), следва да имате предвид, че към този софтуер няма да са приложими изискванията на наредбата, касаещи СУПТО.
НАП има определени компетентности, които са регламентирани с разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП). Съгласно разпоредбите на ЗНАП, в компетентност на Изпълнителния директор на НАП е издаването на методологически указания и съответно разяснения по прилагането на данъчното и осигурителното законодателство.
Обхватът и нивата на функционалности на разработвания от Вас специализиран софтуер за управление на продажби, който не подлежи на вписване в списъка на НАП са въпрос на търговска преценка, която не е ограничена от закона и е извън компетентността на НАП.
Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 118, ал. 14 от ЗДДС не се прилага към интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Възнамерявате да разработвате и доставяте специализиран софтуер за управление на продажби на стоки и услуги, съобразен с действащото законодателство и осигуряващ пълна и непрекъсната интеграция със съответно фискално устройство. Целта е софтуерът да гарантира законосъобразното отчитане на всички продажби към крайни клиенти, включително автоматично приключване чрез издаване на фискален бон, когато е налице плащане в брой или с друг платежен инструмент, за който законът изисква издаване на такъв документ.
С оглед спецификата на дейността на различни видове търговски обекти, при които освен продажби на външни клиенти възникват и вътрешни операции (консумация от персонал, управители, собственици или предоставяне на определени услуги/продукти без насрещно парично плащане), в софтуера е предвидена допълнителна функционалност. Тя ще позволява определени сметки да не се приключват чрез фискалното устройство, тъй като за тях не възниква задължение за издаване на фискален бон, като същевременно тези сметки ще се съхраняват в пълния си вид в базата данни на софтуера.
В запитването са описани обхватът и нивата на предвижданите функционалности в софтуера. Уточнявате, че не предвиждате този софтуер за управление на продажби да бъде вписван в списъка по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС, съответно да се прилага регулаторният режим за този вид софтуери.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Допустимо ли е гореописаният софтуер за управление на продажби да съдържа функционалност, позволяваща сметки, по които не е налице реално плащане от крайни клиенти, да не се приключват чрез фискално устройство, но да се съхраняват и отчитат в базата данни на софтуера?
Въпрос 2: Счита ли НАП, че подобна функционалност съответства на изискванията на действащата нормативна уредба?
Въпрос 3: Съществува ли риск за Вас като производител/доставчик на софтуера да носите пряка отговорност, в случай че Ваш клиент злоупотреби с тази функционалност с цел укриване на данъци или друга неправомерна финансова облага?
Въпрос 4: Съществуват ли други потенциални регулаторни рискове за Вас като производител/доставчик на софтуера при предоставянето на подобна функционалност на клиентите Ви?
Въпрос 5: Следва ли Вие като производител/доставчик на софтуера да предприемете определени действия спрямо своите клиенти-търговци, които ще използват софтуера, във връзка с описаните нива на функционалност?
Правна уредба и дефиниции
Легална дефиниция на понятието "софтуер за управление на продажби в търговски обект" (СУПТО) е дадена в § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС. СУПТО е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
Изискванията към производителите и разпространителите на софтуер за управление на продажбите в търговски обект са посочени в глава седма "б" от Наредба № Н-18/2006 г., чл. 52б - чл. 52ж.
Съгласно чл. 118, ал. 14 от ЗДДС производител/разпространител на софтуер за управление на продажбите в търговски обект може да декларира в НАП следните данни и обстоятелства за такъв софтуер:
- 1. наименованието и версията на произвеждания/разпространявания от него софтуер;
- 2. че софтуерът по т. 1 отговаря на изискванията, определени в наредбата по ал. 4;
- 3. че не произвежда/не разпространява софтуер, предназначен за промяна на функционалността на софтуера по т. 1 и за промяна, изтриване или друг вид манипулиране на информацията в базата данни, с която работи софтуерът.
Съгласно чл. 118, ал. 16 от ЗДДС НАП създава и поддържа публичен електронен списък на софтуерите за управление на продажби в търговските обекти, за които са декларирани данни и обстоятелства по ал. 14, достъпен на интернет страницата на НАП.
Наредба № Н-18/2006 г. не въвежда лицензионен режим за СУПТО. Съгласно чл. 52в, ал. 6 от Наредба № Н-18/2006 г. НАП включва в публичен електронен списък на софтуерите, разрешени за ползване в търговските обекти, всеки СУПТО, за който е подадена декларация по ал. 1 и информация по ал. 2 от същия член, след отстраняване на всички установени пропуски или непълноти.
Към момента използването на СУПТО, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. и включен в публичния списък по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС, е по желание на лицата, които управляват продажбите си с такива софтуери. Съответно подаването на декларация по чл. 118, ал. 14 от закона за съответствие на софтуера с тези изисквания е по желание на съответния производител/разпространител.
Доколкото в запитването изрично е посочено, че не предвиждате разработваният от Вас специализиран софтуер за управление на продажби да бъде вписан в списъка на НАП (съответно няма да подавате за него декларация по чл. 118, ал. 14 от ЗДДС), следва да се има предвид, че към този софтуер няма да са приложими изискванията на Наредба № Н-18/2006 г., касаещи СУПТО.
НАП има определени компетентности, регламентирани в чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП). Съгласно разпоредбите на ЗНАП, в компетентност на изпълнителния директор на НАП е издаването на методологически указания и разяснения по прилагането на данъчното и осигурителното законодателство.
Обхватът и нивата на функционалности на разработвания от Вас специализиран софтуер за управление на продажби, който не подлежи на вписване в списъка на НАП, са въпрос на търговска преценка, която не е ограничена от закона и е извън компетентността на НАП.
Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 118, ал. 14 от ЗДДС не се прилага към интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност.
Извод: За разработвания от Вас софтуер, който няма да бъде деклариран и вписан като СУПТО по чл. 118, ал. 14 и ал. 16 от ЗДДС, изискванията на Наредба № Н-18/2006 г., отнасящи се до СУПТО, не се прилагат; определянето на функционалностите му е въпрос на търговска преценка и е извън компетентността на НАП.
Относно поставените въпроси
По въпроси 1 и 2
С оглед изложеното, включително че софтуерът няма да бъде вписан в списъка по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС и към него не се прилагат изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. за СУПТО, НАП посочва, че обхватът и нивата на функционалностите на този специализиран софтуер за управление на продажби са въпрос на търговска преценка на производителя/доставчика и не са ограничени от закона, като този въпрос е извън компетентността на НАП.
Извод: НАП не се произнася по допустимостта и съответствието с нормативната уредба на описаната функционалност, тъй като за недеклариран като СУПТО софтуер функционалностите му са въпрос на търговска преценка и извън компетентността на НАП.
По въпроси 3, 4 и 5
С оглед на компетентността на НАП по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗНАП, която се отнася до издаване на методологически указания и разяснения по прилагането на данъчното и осигурителното законодателство, въпросите относно:
- възможна пряка отговорност на производителя/доставчика при злоупотреба от клиент с функционалност на софтуера с цел укриване на данъци или друга неправомерна финансова облага;
- други потенциални регулаторни рискове за производителя/доставчика при предоставяне на подобна функционалност;
- необходими действия спрямо клиентите-търговци във връзка с описаните нива на функционалност,
се отнасят до сфера, която не е ограничена от закона по отношение на недеклариран като СУПТО софтуер и е извън компетентността на НАП.
Извод: НАП не дава становище по въпросите за отговорността, регулаторните рискове и действията спрямо клиентите-търговци във връзка с функционалностите на недеклариран като СУПТО софтуер, тъй като тези въпроси са извън нейната компетентност.
Характер на становището
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при установяване на различна фактическа обстановка в производство по ДОПК.
