Изх. № 52-30-1009
Дата: 07. 11. 2025 год.
ЗДДС, чл. 25, ал. 7;
ЗДДС, чл. 82, ал. 1;
ЗДДС, чл. 82, ал. 5, изречение първо от ЗДДС;
ЗДДС, чл. 163а;
ЗДДС, § 1, т. 77 от ДР на ЗДДС;
ЗДДС, приложение № 2, част първа, към глава
деветнадесета "а" от ЗДДС;
ППЗДДС, чл. 53, ал. 1;
ЗУО, чл. 3, ал. 1;
ЗУО, § 1, т. 17 от ДР на ЗУО;
ЗУО, § 1, т. 19 от ДР на ЗУО;
ЗУО, § 34 от ПЗР на ЗУО;
Наредба № 2 от 23 юли 2014 г. за класификация на
отпадъците, чл. 5, ал. 1;
Наредба № 2 от 23 юли 2014 г. за класификация на
отпадъците, чл. 6, ал. 1, т. 1;
Наредба № 2 от 23 юли 2014 г. за класификация на
отпадъците, чл. 6, ал. 2, т. 3, буква "б".
ОТНОСНО:данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в случаите на доставка на скрап, представляващ демонетизирани български монети от неблагороден метал/сплав
В Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) с вх. № ... г. е постъпило Ваше запитване, в което е посочено следното:
...банка (..., Банката), регистрирано по ЗДДС лице, в качеството си на продавач, е провела процедура за продажба на скрап, представляващ демонетизирани български монети от неблагороден метал/сплав.
Изтъкнато е, че съгласно приложение № 1 към чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3, буква "б" от Наредба № 2 от 23 юли 2014 г. за класификация на отпадъците, издадена от министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването (Наредбата), демонетизираните български монети от неблагороден метал/сплав са определени като "отпадък" по смисъла на Закона за управление на отпадъците(ЗУО) и класифицирани с код и наименование 19 12 03 - цветни метали, което обстоятелство е намерило отражение и в условията на документацията за продажба.
Техническите характеристики и видовете метали, класифицирани като скрап, са посочени в приложена към запитването "Техническа спецификация на скрап от неблагороден метал".
Сочи се, че съгласно изискванията на документацията за продажба на скрап, купувачът се задължава да приеме, транспортира, претопи/преработи скрапа лично или чрез трето лице (подизпълнител), съгласно направеното от него предложение.
В проекта на договор, неразделна част от документацията за продажба на скрап, е предвидено той да бъде продаван на партиди, като купувачът следва да заплаща на продавача (Банката) продажната цена на всяка една партида предварително, преди получаването на стоката (скрапа). Продажната цена се изчислява по ред, определен в договора, като всички разходи по приемане на скрапа, транспортирането му и неговото претопяване/преработване за целия срок на договора, включително и всички други разходи, които биха възникнали по време на неговото изпълнение, са за сметка на купувача.
В резултат на проведената процедура е определено дружество - купувач, с което ще бъде сключен договор за продажба на скрап. Купувачът е посочил, че претопяването/преработването на скрапа ще бъде извършено от подизпълнител.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Какво е данъчното третиране по ЗДДС на доставката (продажбата) на неблагороден метал (скрап), получен в резултат на демонетизиране, кое е лицето-платец на данъка и какви са задълженията на Банката, произтичащи от ЗДДС при продажбата на скрап от цветни метали?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Общият принцип при облагане с данък върху добавената стойност (ДДС), заложен в чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, който транспонира чл. 193 от Директива 2006/112/ЕО на Съветаот 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност(Директивата за ДДС), се заключава в това, че данъкът е изискуем от доставчика по облагаемата доставка. Едно от изключенията от това общо правило е механизмът на обратно начисляване, при който данъкът е изискуем от получателя. Хипотезите на обратно начисляване се прилагат в сектори за определени видове сделки, за да се опростят правилата и да се подпомогне борбата с неплащането и избягването на данъци (съображение 42 от Директивата за ДДС).
В чл. 82, ал. 5, изречение първо от ЗДДС е регламентирана изискуемост на данъка от получателя по облагаемата доставка, когато същият е регистрирано по закона лице и независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице, в случаите на доставки по чл. 163а от ЗДДС, т.е. с предмет стоки и услуги по приложение № 2 от същия закон. Отпадъците от черни и цветни метали са в обхвата на посоченото приложение № 2, част първа, към глава деветнадесета "а" от ЗДДС, като легална дефиниция за тях се съдържа в § 1, т. 77 от Допълнителните разпоредби (ДР) на същия закон. Общото определение за отпадък е очертано в § 1, т 17 от ДР на ЗУО и има предвид всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи.
Легалната дефиниция на понятието "отпадъци от черни и цветни метали" в § 1, т. 77 от ДР на ЗДДС е идентична с определението за тях в § 1, т. 19 от ДР на специалния ЗУО. Последният нормативен акт е от значение както за регулиране на обществените отношения в режима на управление на отпадъците, така и за изясняване механизма и спецификите на сделките с отпадъци, което е относимо и към облагането с ДДС. В тази връзка в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗУО е посочено, че класификацията на отпадъците се определя с наредба на министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването, на която именно се позовава Банката в запитването си във връзка с информацията в него, че монетите са определени като отпадък от цветни метали. Наредбата определя условията и реда за класификация на отпадъците по видове и свойства, както и компетентните органи, които утвърждават тази класификация. Следва да се съобрази също така, че съгласно нормата на § 34 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗУО прилагането и контрола на изпълнението на този закон е възложено на министъра на околната среда и водите.
Във връзка с посочените нормативни изисквания за класификация на отпадъците Банката допълнително е предоставила писмо с изх. № 17-00-2 от 23.01.2013 г. и писмо с изх. № 17-00-36 от 20.05.2016 г., подписани от заместник-министър на околната среда и водите. В същите е посочено, че визираните в тях монети и монетни заготовки представляват отпадък по смисъла на ЗУО. С оглед произхода на отпадъка и неговия състав е счетено, че споменатите монети и монетни заготовки следва да бъдат класифицирани с код и наименование 19 12 03 - цветни метали, съгласно изискванията съответно на Наредба№ 3 от 1 април 2004 г. за класификация на отпадъците (отм. ДВ. бр.66 от 8 август 2014г.) и на посочената по-горе Наредба (в сила към настоящия момент).
Предвид изложеното, случаят, описан в запитването, попада в приложното поле на глава деветнадесета "а" от ЗДДС, доколкото предметът на доставките може да се определи като отпадъци от цветни метали.
Съгласно разпоредбата на чл. 163а, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие на доставките на стоки по приложение № 2 към глава деветнадесета "а" от ЗДДС възниква по общия ред, регламентиран в чл. 25 от ЗДДС. Когато, преди да е възникнало данъчно събитие за коментираните доставки, се извърши цялостно или частично авансово плащане за тях, на основание чл. 25, ал. 7 от ЗДДС данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането). Получателят по доставката следва да начисли данък върху размера на плащането по реда на чл. 53, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност.
Предвид разпоредбата на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС и доколкото в случая не е налице изключението на чл. 163а, ал. 4 от същия закон, данъкът за тези доставки е изискуем от получателя - регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Тоест в тази хипотеза статусът на доставчика (Банката) е правно ирелевантен и за нея не възниква задължение за начисляване на ДДС за извършените доставки, включително за получени авансови плащания за тях.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
В запитването е изложено, че ...банка (Банката), регистрирано по ЗДДС лице, в качеството си на продавач, е провела процедура за продажба на скрап, представляващ демонетизирани български монети от неблагороден метал/сплав.
Посочено е, че съгласно приложение № 1 към чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3, буква "б" от Наредба № 2 от 23 юли 2014 г. за класификация на отпадъците (Наредбата), демонетизираните български монети от неблагороден метал/сплав са определени като "отпадък" по смисъла на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и са класифицирани с код и наименование 19 12 03 - цветни метали. Това обстоятелство е отразено и в условията на документацията за продажба.
Техническите характеристики и видовете метали, класифицирани като скрап, са посочени в приложената към запитването "Техническа спецификация на скрап от неблагороден метал".
Съгласно изискванията на документацията за продажба на скрап купувачът се задължава да приеме, транспортира и претопи/преработи скрапа лично или чрез трето лице (подизпълнител), съгласно направеното от него предложение.
В проекта на договор, неразделна част от документацията за продажба на скрап, е предвидено скрапът да бъде продаван на партиди, като купувачът следва да заплаща на продавача (Банката) продажната цена на всяка една партида предварително, преди получаването на стоката. Продажната цена се изчислява по ред, определен в договора, като всички разходи по приемане на скрапа, транспортирането му и неговото претопяване/преработване за целия срок на договора, включително всички други разходи, които биха възникнали по време на неговото изпълнение, са за сметка на купувача.
В резултат на проведената процедура е определено дружество - купувач, с което ще бъде сключен договор за продажба на скрап. Купувачът е посочил, че претопяването/преработването на скрапа ще бъде извършено от подизпълнител.
Въпрос: Какво е данъчното третиране по ЗДДС на доставката (продажбата) на неблагороден метал (скрап), получен в резултат на демонетизиране, кое е лицето-платец на данъка и какви са задълженията на Банката, произтичащи от ЗДДС при продажбата на скрап от цветни метали?
Правен анализ
Общият принцип при облагане с данък върху добавената стойност, заложен в чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, който транспонира чл. 193 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС), е, че данъкът е изискуем от доставчика по облагаемата доставка.
Едно от изключенията от това общо правило е механизмът на обратно начисляване, при който данъкът е изискуем от получателя. Хипотезите на обратно начисляване се прилагат в сектори за определени видове сделки, за да се опростят правилата и да се подпомогне борбата с неплащането и избягването на данъци (съображение 42 от Директивата за ДДС).
В чл. 82, ал. 5, изречение първо от ЗДДС е регламентирано, че данъкът е изискуем от получателя по облагаемата доставка, когато същият е регистрирано по закона лице и независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице, в случаите на доставки по чл. 163а от ЗДДС, т.е. с предмет стоки и услуги по приложение № 2 от закона.
Отпадъците от черни и цветни метали са включени в приложение № 2, част първа, към глава деветнадесета "а" от ЗДДС. Легална дефиниция за тях се съдържа в § 1, т. 77 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС.
Общото определение за "отпадък" е дадено в § 1, т. 17 от ДР на ЗУО и обхваща всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи.
Легалната дефиниция на понятието "отпадъци от черни и цветни метали" в § 1, т. 77 от ДР на ЗДДС е идентична с определението за тях в § 1, т. 19 от ДР на ЗУО. ЗУО е от значение както за регулиране на обществените отношения по управление на отпадъците, така и за изясняване механизма и спецификите на сделките с отпадъци, което е относимо и към облагането с ДДС.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗУО класификацията на отпадъците се определя с наредба на министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването. На тази наредба се позовава Банката в запитването си във връзка с твърдението, че монетите са определени като отпадък от цветни метали. Наредбата определя условията и реда за класификация на отпадъците по видове и свойства, както и компетентните органи, които утвърждават тази класификация.
Съгласно § 34 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУО прилагането и контролът по изпълнението на този закон са възложени на министъра на околната среда и водите.
Във връзка с нормативните изисквания за класификация на отпадъците Банката е предоставила писмо с изх. № 17-00-2 от 23.01.2013 г. и писмо с изх. № 17-00-36 от 20.05.2016 г., подписани от заместник-министър на околната среда и водите. В тези писма е посочено, че визираните в тях монети и монетни заготовки представляват отпадък по смисъла на ЗУО. С оглед произхода на отпадъка и неговия състав е прието, че посочените монети и монетни заготовки следва да бъдат класифицирани с код и наименование 19 12 03 - цветни метали, съгласно изискванията на Наредба № 3 от 1 април 2004 г. за класификация на отпадъците (отм., ДВ, бр. 66 от 8 август 2014 г.) и на действащата към момента Наредба № 2 от 23 юли 2014 г. за класификация на отпадъците.
Предвид изложеното, описаният в запитването случай попада в приложното поле на глава деветнадесета "а" от ЗДДС, доколкото предметът на доставките може да се определи като отпадъци от цветни метали.
Съгласно чл. 163а, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие при доставките на стоки по приложение № 2 към глава деветнадесета "а" от ЗДДС възниква по общия ред, регламентиран в чл. 25 от ЗДДС.
Когато преди да е възникнало данъчно събитие за тези доставки се извърши цялостно или частично авансово плащане, на основание чл. 25, ал. 7 от ЗДДС данъкът става изискуем при получаване на плащането, за размера на това плащане.
Получателят по доставката следва да начисли данък върху размера на плащането по реда на чл. 53, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДДС.
Съгласно чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС и доколкото в случая не е налице изключението по чл. 163а, ал. 4 от същия закон, данъкът за тези доставки е изискуем от получателя - регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
Тоест в тази хипотеза статусът на доставчика (Банката) е правно ирелевантен и за нея не възниква задължение за начисляване на данъка по механизма на обратно начисляване.
Извод: Доставката (продажбата) на скрап от демонетизирани български монети от неблагороден метал/сплав, класифициран като отпадък от цветни метали с код 19 12 03, попада в обхвата на глава деветнадесета "а" от ЗДДС и приложение № 2, като данъкът е изискуем от получателя - регистрирано по ЗДДС лице, по реда на чл. 82, ал. 5 и чл. 163а от ЗДДС, включително при авансови плащания по чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, а за Банката не възниква задължение да начислява ДДС по тази доставка.
