Изх. № 54-30-3593
Дата: 23. 05. 2025 год.
Спогодба между Република България и
Черна Гора за социална сигурност, чл.2;
Спогодба между Република България и
Черна Гора за социална сигурност, чл.6.
Във Вашe писмо....... по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е изложена следната фактическа обстановка:
Български гражданин, работещ в България, ежегодно (за период от около 5 месеца) пребивава на територията на Черна Гора, без да осъществява трудова дейност там.
Поставен е следният въпрос:
Има ли възможност за едновременно осигуряване и в двете държави съгласноСпогодба между Република България и Черна Гора за социална сигурност?
Във връзка с така изложената фактическа обстановка предоставям следното принципно становище:
На 1 февруари 2016 г. е подписана Спогодба между Република България и Черна гора за социална сигурност (Спогодбата), която е в сила от 1 октомври 2016 г. От тази дата в отношенията между Република България и Черна гора престава да се прилага Конвенцията за социално осигуряване между Народна република България и Федеративна народна република Югославия, сключена в Белград на 18 декември 1957 г.
Процедурните правила за прилагане на Спогодбата са въведени с административно споразумение между двете договарящи държави (Административно споразумение за прилагане на спогодбата между Република България и Черна гора за социална сигурност).
Спогодбата се прилага на територията на Република България и Черна гора само по отношение на законодателството, което е посочено в чл. 2 от нея. Тази Спогодба е приложима за лица, които са подчинени или са били подчинени на законодателството на една от двете Договарящи държави, и други лица, чиито права произтичат от правата на първите.
При прилагане на законодателството на едната Договаряща държава гражданите на другата Договаряща държава са равнопоставени на нейните граждани.
Видно от изложеното в запитването, Вие може да попаднете в персоналния обхват на спогодбата като лице, което е в трансгранична ситуация между България и Черна Гора, следователно би могло да възникне необходимост от определяне на приложимото осигурително законодателство за Вас, което поначало следва да е само на една от двете Договарящи държави.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Част втора от Спогодбата (чл. 6 - чл. 9), при условие че е налице трансгранична ситуация (движение по повод трудова активност между Договарящите държави, извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на Спогодбата). Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя Договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на Спогодбата.
В случай че упражнявате трудова дейност само на територия на България, то на основание чл. 6 от Спогодбата за Вас е приложимо осигурителното законодателство на България, където следва да бъдат внасяни задължителните осигурителни вноски за Вас.
Съгласно цитираната разпоредба по отношение на лице, което упражнява трудова дейност като наето или самостоятелно заето лице на територията на едната Договаряща държава, дори и когато пребиваването на наетото или самостоятелно заетото лице или седалището на работодателя се намира на територията на другата Договаряща държава, се прилага законодателството на първата Договаряща държава.
Предвидени са изключения от това основно правило в случаите на командироване, на работа в дипломатически представителства и консулства, за моряци или работници в транспортния сектор и т.н.
Моля да имате предвид, че в Част трета от Спогодбата са разписани Специални разпоредби по отношение на изплащането на обезщетения за различни рискове и сумирането на периоди на осигуряване за различни хипотези (в случаите на болест и майчинство, безработица, пенсии и т.н.), като компетентна институция за изразяване на становище по тази част от Спогодбата е Националният осигурителен институт.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
Изложена е следната фактическа обстановка: български гражданин, работещ в България, ежегодно пребивава за около 5 месеца на територията на Черна гора, без да осъществява трудова дейност там.
Въпрос: Има ли възможност за едновременно осигуряване и в двете държави съгласно Спогодба между Република България и Черна Гора за социална сигурност?
На 1 февруари 2016 г. е подписана Спогодба между Република България и Черна гора за социална сигурност (Спогодбата), в сила от 1 октомври 2016 г. От тази дата в отношенията между Република България и Черна гора престава да се прилага Конвенцията за социално осигуряване между Народна република България и Федеративна народна република Югославия, сключена в Белград на 18 декември 1957 г.
Процедурните правила за прилагане на Спогодбата са въведени с Административно споразумение за прилагане на спогодбата между Република България и Черна гора за социална сигурност.
Спогодбата се прилага на територията на Република България и Черна гора само по отношение на законодателството, посочено в чл. 2 от нея. Тя е приложима за лица, които са подчинени или са били подчинени на законодателството на една от двете договарящи държави, както и за други лица, чиито права произтичат от правата на първите. При прилагане на законодателството на едната договаряща държава гражданите на другата договаряща държава са равнопоставени на нейните граждани.
Въз основа на изложеното в запитването е възможно да попаднете в персоналния обхват на Спогодбата като лице в трансгранична ситуация между България и Черна гора, поради което може да възникне необходимост от определяне на приложимото осигурително законодателство за Вас. По принцип приложимо следва да бъде законодателството само на една от двете договарящи държави.
Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Част втора от Спогодбата (чл. 6 - чл. 9), при условие че е налице трансгранична ситуация, т.е. движение по повод трудова активност между договарящите държави, извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на Спогодбата. В резултат от определяне на приложимото законодателство се определя договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съобразно рисковете, включени в материалния обхват на Спогодбата.
В случай че упражнявате трудова дейност само на територията на България, на основание чл. 6 от Спогодбата за Вас е приложимо осигурителното законодателство на България, където следва да се внасят задължителните осигурителни вноски. Съгласно тази разпоредба по отношение на лице, което упражнява трудова дейност като наето или самостоятелно заето лице на територията на едната договаряща държава, дори когато пребиваването на наетото или самостоятелно заетото лице или седалището на работодателя се намира на територията на другата договаряща държава, се прилага законодателството на първата договаряща държава.
Предвидени са изключения от това основно правило в случаите на командироване, работа в дипломатически представителства и консулства, за моряци, работници в транспортния сектор и други подобни хипотези.
Извод: При упражняване на трудова дейност само на територията на България за лицето е приложимо единствено българското осигурително законодателство и задължителните осигурителни вноски се дължат само в България, без едновременно осигуряване и в двете държави по Спогодбата.
В Част трета от Спогодбата са уредени специални разпоредби относно изплащането на обезщетения за различни рискове и сумирането на периоди на осигуряване при различни хипотези (болест и майчинство, безработица, пенсии и др.). Компетентна институция за изразяване на становище по тази част от Спогодбата е Националният осигурителен институт.
Извод: По въпросите, свързани със специалните разпоредби на Част трета от Спогодбата (обезщетения и сумиране на осигурителни периоди), становище следва да се търси от Националния осигурителен институт.
