ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .......постъпи Ваше запитване с вх. № 55-0002-140/03.04. 2025 г., относно прилагане на ЗДДС.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано по ЗДДС лице. Извършва дейност в областта по информиране и консултиране на потенциални клиенти за избор, за купуване и доставка на автомобили от друга държава. Съгласно договора за посредничество, който се сключва с клиентите, ако те направят избор на автомобил, заплащат възвращаем гаранционен депозит. Този депозит се връща в пълен размер след плащането на първата издадена към клиента фактура. Депозитът не се приспада от стойността на автомобила, а се връща в пълен размер.
Поставен е следният въпрос:
При получаване на депозит следва ли да се издава фактура и съответно следва ли да бъде начислен ДДС?
С оглед на изложената непълна фактическа обстановка и въз основа на относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 113, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице - доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това.
Предварителните плащания (задатък, капаро, предплата, депозит и др.), извършени във връзка с бъдещи доставки, имат различни облигационноправни функции. Те имат потвърдителна, гаранционна и обезщетително-наказателна функция.
За определяне данъчното третиране на тези предварителни плащания е необходимо да се установи дали е налице конкретна доставка по смисъла на чл. 6 или чл. 9 от ЗДДС, насрещна престация за която се явява предварителното плащане. Само при наличието на ясно идентифицирана доставка, по която извършеното предварително плащане представлява насрещна престация, следва да се приеме, че е налице авансово плащане по доставка.
В този смисъл е становище изх. № 91-00-141 от 08.06.2012 г., издадено в допълнение на становище изх. № 91-00-1 от 5.01.2009 г. на изпълнителния директор на НАП, изясняващо данъчното третиране по ЗДДС на предварителните плащания в зависимост от възможността да бъде идентифицирана конкретна доставка на стока или услуга, насрещна престация за която се явява предварителното плащане.
Посочено е, че депозитът се връща в пълен размер при изпълнение на определени условия - плащане на първа вноска. Доколкото заплащането на сумата за депозит не може да бъде определено като насрещна престация към конкретна облагаема доставка, не може да се третира като авансово плащане, не е налице основание за издаване на фактура и не се обуславя изискуемост на ДДС за размера на плащането.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
.
Дружеството е регистрирано по ЗДДС лице и извършва дейност по информиране и консултиране на потенциални клиенти относно избор, купуване и доставка на автомобили от друга държава. Съгласно сключвания с клиентите договор за посредничество, при избор на автомобил клиентите заплащат възвращаем гаранционен депозит. Този депозит се връща в пълен размер след плащането на първата издадена към клиента фактура. Депозитът не се приспада от стойността на автомобила, а се възстановява изцяло.
Въпрос: При получаване на депозит следва ли да се издава фактура и съответно следва ли да бъде начислен ДДС?
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това.
Предварителните плащания (задатък, капаро, предплата, депозит и др.), извършени във връзка с бъдещи доставки, имат различни облигационноправни функции - потвърдителна, гаранционна и обезщетително-наказателна. За да се определи данъчното третиране на тези предварителни плащания, е необходимо да се установи дали е налице конкретна доставка по смисъла на чл. 6 или чл. 9 от ЗДДС, за която предварителното плащане представлява насрещна престация.
Само при наличие на ясно идентифицирана доставка, по която извършеното предварително плащане представлява насрещна престация, може да се приеме, че е налице авансово плащане по доставка.
В този смисъл е становище с изх. № 91-00-141 от 08.06.2012 г., издадено в допълнение на становище с изх. № 91-00-1 от 5.01.2009 г. на изпълнителния директор на НАП, в което се изяснява данъчното третиране по ЗДДС на предварителните плащания в зависимост от възможността да бъде идентифицирана конкретна доставка на стока или услуга, насрещна престация за която се явява предварителното плащане.
В разглеждания случай е посочено, че депозитът се връща в пълен размер при изпълнение на определени условия - плащане на първа вноска. Заплащането на сумата за депозит не може да бъде определено като насрещна престация към конкретна облагаема доставка и не може да се третира като авансово плащане.
Извод: Не е налице основание за издаване на фактура при получаване на депозита и не възниква изискуемост на ДДС за размера на това плащане.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК въз основа на това становище.
Извод: Становището има действие само при идентичност на действителната фактическа обстановка с описаната в запитването и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при установяване на различни факти.
