ОТНОСНО:Прилагане на чл. 209 от Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... е постъпило запитване с вх. № 96-00-158/04.07.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружество е взело решение да закупи и предостави на всички свои работници и служители и на лицата по договор за управление и контрол ваучери за храна на база на реално отработен ден, като са спазени всички изисквания, съобразно писмо изх. № 23-29-93/30.10.2018 на НАП. Дружеството има бивша служителка украинка, която след като е напуснала работа се е завърнала в страната си, има и други служители, които заминават извън страната, както и такива, които не идват да си получат ваучерите или с които дружеството не може да се свърже.
Поставен е следният въпрос:
Как следва да се постъпи с ваучерите за храна на хората, които са напуснали и не могат да бъдат открити или по независещи от Вас причини не са получили ваучерите?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
Предоставянето на ваучери е част от социалната политика на работодателя. С разпоредбата на чл. 209 от ЗКПО е предвидена възможност за освобождаване от облагане на социалните разходи, предоставени в натура под формата на ваучери за храна, при спазването на определени условия, изчерпателно изброени в същата разпоредба. Разходите за ваучери за храна по чл. 209, ал. 1 от ЗКПО попадат в обхвата на Глава четиринадесета "Социално-битово и културно обслужване в предприятието", чл. 292 - 294 от Кодекса на Труда. Предвид това, разходите за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите са вън от престацията на работната сила, която е в основата на трудовото правоотношение, но са непосредствено свързани с него и се развиват между страните по трудовото правоотношение (чл. 1, ал. 1 от КТ).
Във връзка с механизма на предоставяне на тези ваучери за храна, в чл. 209, ал. 6 от ЗКПО е предвидено, че редът за провеждане на конкурса, за издаване и отнемане на разрешението, условията и редът за отпечатване на ваучерите, броят на издаваните ваучери, условията за организирането и контролът върху осъществяването на дейност като оператор се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите. Това е Наредба № 7 от 9 юли 2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор (Наредба № 7). За целите на данъчното облагане в § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО е дадено определение за социални разходи, предоставени в натура. Според текста на определението, това са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Чл. 293 от КТ гласи, че начинът на използването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите и те не могат да се изземват и използват за други цели.
Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Видно от определението, едно от изискванията, за да са налице социални разходи, е социалните придобивки да са достъпни за наетите лица. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях. Дружеството сочи, че то изпълнява изискванията за общо достъпност. При взимане на решението за предоставяне на ваучерите, се приема и начин на тяхното предоставяне на работниците - предвижда се или получаването им в рамките на определен срок или тези ваучери да им се изпращат за получаване. В случай че работниците не са получили съответната им социална придобивка, за да се удостовери неполучаването, е необходимо да има документална следа за това - писмен отказ или протокол кои лица не са се явили за получаване на ваучери съобразно утвърдените правила и срокове.
Едновременно с това, чл. 14, ал. 4 от Наредба № 7 предвижда, че всеки ползвател, който е получил ваучери за храна, е задължен да върне на работодателя неизползваните ваучери за храна при прекратяване на трудовото правоотношение или договора за управление. От посоченото е видно, че нормативната уредба, свързана с ваучерите за храна, предвижда в случаите на прекратено трудово правоотношение неизползваните ваучери за храна да се върнат на работодателя. В случай че служител напусне работа, то обстоятелството, че този служител не е получил ваучери по предвидените от дружеството начини, не нарушава изискването за общодостъпност.
В ЗКПО няма правила, които да уреждат как да бъдат реализирани от предприятието неизползваните (неполучените) в рамките на съответния месец ваучери от членове на персонала.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредбата № 7 ваучерите за храна могат да се ползват в търговски обекти по чл. 2, ал. 2 само в рамките на срока им на валидност. След изтичане на този срок, те се считат обезсилени и не могат да служат като разплащателно средство. Съгласно чл. 23, ал. 3 от Наредбата работодателят може да поиска от оператора в 30-дневен срок от изтичането на валидността на ваучерите да извърши замяна с нови ваучери по техния номинал, като изпълнителят (операторът) се задължава да ги замени с нови или да възстанови заплатената за тях сума.
Изхождайки от горните разпоредби, предприятието може да задържи неизползваните ваучери до изтичане на техния срок на валидност, след което да приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Наредба № 7.
Във връзка с единното прилагане на счетоводното и данъчно законодателство от органите на данъчната администрация от Министерство на финансите е издадено Указание № 1/10.05.2022 г. за счетоводното отчитане, представяне и данъчно третиране на механизма на предоставяне на ваучери за храна, което е публикувано на интернет страницата на МФ на адрес www.minfin.bg.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: Дружество е взело решение да закупи и предостави на всички свои работници и служители и на лицата по договор за управление и контрол ваучери за храна на база на реално отработен ден, като са спазени всички изисквания съобразно писмо изх. № 23-29-93/30.10.2018 г. на НАП. Дружеството има бивша служителка - украинка, която след напускане се е завърнала в страната си, има и други служители, които заминават извън страната, както и такива, които не идват да си получат ваучерите или с които дружеството не може да се свърже.
Въпрос: Как следва да се постъпи с ваучерите за храна на хората, които са напуснали и не могат да бъдат открити или по независещи от Вас причини не са получили ваучерите?
Предоставянето на ваучери за храна е част от социалната политика на работодателя. С разпоредбата на чл. 209 от ЗКПО е предвидена възможност за освобождаване от облагане на социалните разходи, предоставени в натура под формата на ваучери за храна, при спазване на определени условия, изчерпателно изброени в тази разпоредба.
Разходите за ваучери за храна по чл. 209, ал. 1 от ЗКПО попадат в обхвата на глава четиринадесета "Социално-битово и културно обслужване в предприятието", чл. 292 - 294 от Кодекса на труда (КТ). Разходите за социално-битово и културно обслужване на работниците и служителите са вън от престацията на работната сила, която е в основата на трудовото правоотношение, но са непосредствено свързани с него и се развиват между страните по трудовото правоотношение по смисъла на чл. 1, ал. 1 от КТ.
Относно механизма на предоставяне на ваучерите за храна, в чл. 209, ал. 6 от ЗКПО е предвидено, че редът за провеждане на конкурса, за издаване и отнемане на разрешението, условията и редът за отпечатване на ваучерите, броят на издаваните ваучери, условията за организирането и контролът върху осъществяването на дейност като оператор се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите. Това е Наредба № 7 от 9 юли 2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор (Наредба № 7).
За целите на данъчното облагане в § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО е дадено определение за "социални разходи, предоставени в натура". Това са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ, предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието.
Съгласно чл. 293 от КТ начинът на използване на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите и те не могат да се изземват и използват за други цели. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.
От определението в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО следва, че едно от изискванията, за да са налице социални разходи, е социалните придобивки да са достъпни за наетите лица. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях. Дружеството сочи, че изпълнява изискванията за общодостъпност.
При вземане на решението за предоставяне на ваучерите се определя и начинът на тяхното предоставяне на работниците - предвижда се или получаването им в рамките на определен срок, или изпращането им за получаване. В случай че работниците не са получили съответната им социална придобивка, за да се удостовери неполучаването, е необходимо да има документална следа - писмен отказ или протокол кои лица не са се явили за получаване на ваучерите съобразно утвърдените правила и срокове.
Едновременно с това, чл. 14, ал. 4 от Наредба № 7 предвижда, че всеки ползвател, който е получил ваучери за храна, е задължен да върне на работодателя неизползваните ваучери за храна при прекратяване на трудовото правоотношение или договора за управление. От това следва, че нормативната уредба, свързана с ваучерите за храна, предвижда в случаите на прекратено трудово правоотношение неизползваните ваучери за храна да се върнат на работодателя.
В случай че служител напусне работа, обстоятелството, че този служител не е получил ваучери по предвидените от дружеството начини, не нарушава изискването за общодостъпност.
В ЗКПО няма правила, които да уреждат как да бъдат реализирани от предприятието неизползваните (неполучените) в рамките на съответния месец ваучери от членове на персонала.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 7 ваучерите за храна могат да се ползват в търговски обекти по чл. 2, ал. 2 само в рамките на срока им на валидност. След изтичане на този срок те се считат обезсилени и не могат да служат като разплащателно средство.
Съгласно чл. 23, ал. 3 от Наредба № 7 работодателят може да поиска от оператора в 30-дневен срок от изтичането на валидността на ваучерите да извърши замяна с нови ваучери по техния номинал, като изпълнителят (операторът) се задължава да ги замени с нови или да възстанови заплатената за тях сума.
Изхождайки от тези разпоредби, предприятието може да задържи неизползваните ваучери до изтичане на техния срок на валидност, след което да приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Наредба № 7.
Във връзка с единното прилагане на счетоводното и данъчното законодателство от органите на данъчната администрация от Министерство на финансите е издадено Указание № 1/10.05.2022 г. за счетоводното отчитане, представяне и данъчно третиране на механизма на предоставяне на ваучери за храна, което е публикувано на интернет страницата на МФ на адрес www.minfin.bg.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Неполучаването на ваучерите за храна от напуснали или неоткрити служители не нарушава изискването за общодостъпност; дружеството може да задържи неизползваните ваучери до изтичане на срока им на валидност и след това да поиска от оператора замяна с нови ваучери или възстановяване на заплатената сума по реда на чл. 23, ал. 3 от Наредба № 7.
