НАП: Прилагане на освобождаването по чл. 39, т. 1 ЗДДС към дейността на тъканни банки за стволови клетки

В Централно управление на Национална агенция за приходите е постъпило Ваше писмо, препратено от друг орган, с искане за становище по компетентност във връзка с писмо, постъпило в Комисията по здравеопазването при Четиридесет и четвъртото Народно събрание от Председателя на Управителния съвет на определено юридическо лице. Писмото на Председателя на Управителния съвет е приложено.

В писмото на Председателя на Управителния съвет е отправена молба до Председателя на Комисията по здравеопазването за съдействие за издаване на тълкувателно решение от директора на НАП относно прилагането на чл. 39, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Иска се в това тълкувателно решение да се съобрази характерът на определените в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки (ЗТОТК) дейности на тъканните банки за стволови клетки като здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги и те да бъдат третирани по съответния данъчно-правен начин, а именно да не се облагат с данък върху добавената стойност.

Посочено е, че с Решение № 7779/23.05.2019 г. на Върховния административен съд (ВАС) е възприета тезата на НАП, че характерът на дейността на лечебните заведения от типа тъканни банки, с предмет на дейност "вземане, експертиза, етикетиране, обработка, преработка, съхраняване и предоставяне на стволови клетки", не е свързан с медицински (здравни) услуги, поради което тази дейност следва да бъде облагана с данък върху добавената стойност.

В писмото се излага становище, че възприемането на тази теза на органа по приходите на практика означава, че Законът за лечебните заведения (ЗЛЗ) е регламентирал съществуването на вид лечебно заведение, което в основната си дейност не извършва здравни и пряко свързани с тях услуги.

Като аргументация се посочва, че съгласно чл. 3, ал. 4, чл. 28б, ал. 1 и чл. 36а, ал. 2 от ЗЛЗ тъканната банка е вид лечебно заведение, което извършва описаните в ЗТОТК (и в индивидуалното си разрешение) дейности със стволови клетки и не се различава от тъканна банка, която извършва дейности с органи и/или тъкани.

Твърди се, че разпоредбите на специфичното здравно законодателство, като ЗТОТК, Медицинския стандарт за трансплантация на органи, тъкани и клетки, утвърден с Наредба № 6 от 5 март 2007 г. за утвърждаване на медицински стандарт за трансплантация на органи, тъкани и клетки, както и становищата на компетентните здравни органи, като Изпълнителната агенция по трансплантация и Столичната регионална здравна инспекция, са напълно игнорирани от НАП и от ВАС.

Подчертава се и нормативната регламентация с Наредба № 4 от 31 януари 2005 г. за определяне на заболяванията, за чието лечение Министерството на здравеопазването финансира дейностите по вземане и присаждане на тъкани и клетки, в която е посочен списък от заболявания. Изтъква се, че повечето от тези заболявания са изключително тежки и при лечението им е от съществено значение използването на стволови клетки като единствен начин на лечение.

Счита се, че е налице пряка връзка между събираните и обработвани стволови клетки и евентуална бъдеща терапия на посочените в наредбата заболявания, като събирането и съхраняването на стволови клетки за продължителни периоди от време е единственото условие за провеждането на успешно лечение на такива заболявания.

Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите се изразява следното становище.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4, във връзка с ал. 5 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор дава задължителни указания на органите на агенцията за единното прилагане на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията след получаване на становище от министъра на финансите.

Посочва се, че тези указания не могат да противоречат на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), както и на върховната национална юрисдикция по случаи с идентична фактическа обстановка като разгледаната в съответните съдебни актове.

Изтъква се, че преюдициалните заключения на СЕС са задължителни не само за националните юрисдикции, отправили запитването, но и за всички национални юрисдикции на държавите членки на Съюза. На още по-силно основание тълкуванията, направени в постановените от СЕС решения, са задължителни и за компетентните административни органи при прилагане на съответните правни норми, предмет на тълкуване, при идентична фактическа обстановка. Несъобразяването с такова тълкуване по същество е равнозначно на неправилно прилагане на материалния закон.

Посочва се, че със сходна задължителна сила по отношение на административните органи, отговорни за прилагане на съответните правни норми, се ползват и решенията на ВАС.

Допълнително се обръща внимание на чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс, съгласно който влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

При наличието на влязло в сила решение на ВАС, каквото е цитираното в писмото решение, по което НАП е страна, се приема, че е недопустимо изпълнителният директор на НАП или други органи по приходите на НАП да преразглеждат въпроса, предмет на съдебния спор, или да прилагат по различен от постановения в решението начин правната уредба, относима към процесния случай.

Извод: При наличие на влязло в сила решение на ВАС по конкретния спор, НАП, включително изпълнителният директор, не може да издава тълкувателни указания или да прилага правната уредба по начин, различен от този, установен с решението на ВАС, по отношение на прилагането на чл. 39, т. 1 от ЗДДС спрямо дейността на тъканните банки за стволови клетки.