Изх. № 55-30-11162
Дата: 05. 11. 2025 год.
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 9;
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 11;
ЗКПО, § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 3;
КСО, чл. 6, ал. 5;
КСО, чл. 6, ал. 6;
КСО, чл. 6, ал. 7;
КСО, чл. 6, ал. 12.
ОТНОСНО:прилагане на данъчното и осигурително законодателство при предоставяне на еднократна помощ при раждане на дете
В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмено запитване, с вх. № 55-30-11162 от 01.07.2025 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството има практика да предоставя на служителите и работниците си ваучери при раждане на бебе, които се дават на майка, баща, баба или дядо. Допълнително е уточнено, че ваучерите се предоставят за сметка на социалните разходи въз основа на решение на общото събрание на дружеството и заповед на управителя, размерът им е 200 лева и представляват подаръчен ваучер за детски магазин.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Дължат ли се данък върху доходите на физическите лица и задължителни осигурителни вноски върху стойността на ваучерите, когато се предоставят на баби и дядовци, които са служители и/или работници в дружеството, тъй като в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски,не е изрично упоменато?
Във връзка с така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос, на основание чл.10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, Ви уведомявам следното:
По прилагането на данъчното законодателство:
Съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2.
На основание чл. 24, ал. 2, т. 9 и 11 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват:
- социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО);
- стойността на еднократните помощи, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи при: раждане на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството - общо до 2400 лв.
Прилагането на чл. 24, ал. 2, т. 11 от ЗДДФЛ е обвързано с наличието на определени условия, а именно:
- плащането да е с характер на еднократна помощ, която се предоставя при настъпване на конкретно събитие - раждане на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството;
- еднократната помощ за съответното събитие да е предоставена от работодателя за сметка на социалните разходи.
Ако едно от посочените условия не е налице, цитираната разпоредба не се прилага и съответната сума се включва на общо основание в облагаемия доход от трудови правоотношения.
Следователно, едно от условията за прилагане на чл. 24, ал. 2, т. 11 от ЗДДФЛ при предоставянето на еднократна помощ при раждане на дете за сметка на социалните разходи, е плащането да се предоставя при раждането на дете на съответния служител или работник в дружеството. Цитираната разпоредба е неприложима, когато помощта е по повод раждането на внуче, тъй като това събитие не е сред изрично изброените в текста й. Предвид на това считам, че изплащаните суми под формата на подаръчен ваучер на баба/дядо (наети лица) за раждане на внуче не попадат в обхвата на чл. 24, ал. 2, т. 11 от ЗДДФЛ.
В описания случай следва да се направи преценка относно приложение на разпоредбите на ЗКПО, регламентиращи облагане с данък върху разходите на социалните разходи, предоставени в натура и съответно приложимост на нормата на чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура", са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса за труда(КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Едно от изискванията, за да са налице социални разходи, е социалните придобивки да са достъпни за всички наети лица. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях. Макар да са производни на правоотношенията между данъчно задълженото лице работодател и наетите лица, социалните придобивки не са обвързани с количеството и качеството на престирания труд, а целят да обезпечат потребности, касаещи живота и бита на наетите, които не произтичат и не са свързани със заеманата от лицето длъжност.
В конкретния случай подаръчният ваучер се предоставя при настъпване на точно определено събитие за всички членове от колектива (раждане на дете или внуче). Тази придобивка се предоставя за всяко новородено дете и всеки служител би могъл да се възползва при настъпване на това обстоятелство. Предвид това смятам, че критерият общодостъпност е спазен.
В случай че са изпълнени всички посочени изисквания на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО (изречение първо и второ), за да бъде определен разходът като социален, то следва да се определи и дали същият е предоставен в натура или не.
Видно от последното изречение на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, цитирано по-горе, не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки. С оглед на това в описания случай могат да се разграничат две хипотези, а именно:
Първа хипотеза: Социалните разходи са представени в натура.
В този случай отчетените разходи подлежат на облагане с данък върху разходите по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО като социални разходи, предоставени в натура на работници и служители, и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица) и са освободени от облагане на основание чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ. При тази хипотеза предоставянето на подаръчни ваучери за определен детски магазин може да носи белезите на социална придобивка в натура.
Втора хипотеза: Социалните разходи не са представени в натура.
Пример за такъв случай е предоставянето на предплатени карти за пазаруване (т.нар. Gift cards).
По своята същност предплатените карти за пазаруване представляват електронни пари по смисъла на глава трета от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС, ДВ бр. 67/2025 г.). Съгласно чл. 34, ал. 5 от ЗПУПС разпоредбите на тази глава не се прилагат за парична стойност, съхранявана в инструментите, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 11 от с.з., и за парична стойност, която се използва за извършване на платежни операции, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 12 от закона. Доколкото предплатените карти за пазаруване не попадат в посочените изключения, същите следва да се третират като парични средства (електронни пари). Това обстоятелство не се променя от факта, че картите не могат да се използват за теглене на пари.
На практика предоставянето на предплатена карта за пазаруване от работодателя е равнозначно на предоставянето на електронни пари. Предвид на това считам, че между работодателя и наетите лица се създават парични взаимоотношения (под формата на електронни пари) по отношение на въпросната социална придобивка.
В тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 205 от ЗКПО, съгласно която социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на наетото лице, се облагат при условията и по реда на ЗДДФЛ.
Доколкото разходите в тази хипотеза не могат да се квалифицират като социални разходи, предоставени в натура, по смисъла на § 1, т. 34 от ЗКПО, то няма да намери приложение и нормата на чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ.
В този случай предоставените средства за раждането на внуче под формата на предплатени карти ще представляват облагаем доход за физическите лица, тъй като не попадат в изключенията на чл. 24, ал. 2, т. 9 и 11 от ЗДДФЛ.
По прилагането на осигурителното законодателство:
Съгласно изложената фактическа обстановка запитването се отнася за работници и служители на дружеството, които са лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване(КСО).
На основание чл. 6, ал. 2 (изр. първо) от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. За работниците и служителите осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатени, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряванеза съответната година (аргумент чл. 6, ал. 3 от КСО).
Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи е законово определено в чл. 6, ал. 12 от КСО. Съгласно тази разпоредба върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени по реда на чл. 6, ал. 3, 5, 6 и 7 от КСО.
Важно е да се отбележи, че за целите на осигуряването, за да бъдат разглеждани като социални разходи, средствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите следва да бъдат предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от КТ.
Елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, са определени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).
Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ предвижда, че осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.
Предоставянето на еднократна помощ в пари или в натура предполага, че се предоставя във връзка с възникнала нужда от помощ за самия работник или служител. В допълнение е важно да се обърне внимание на целта на социалните придобивки по чл. 294 от КТ - задоволяване на социално-битови и културни потребности на наетите работници и служители.
Предоставянето на ваучер на работник или служител по повод раждане на внуче има характер на подарък/награда, а не цели удовлетворяване на потребност от помощ, необходима на самото лице.
В конкретния случай визираните в запитването ваучери са предоставени по ред и начин, предвиден в чл. 293 и чл. 294 от КТ и са социални разходи по смисъла на чл. 6, ал. 12 от КСО, но не попадат в хипотезите, предвидени в чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ. Следователно е необходимо да се включат в осигурителния доход на съответните лица в съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 12 от КСО и чл. 2, ал. 1 от НЕВДПОВ.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ЕВГЕНИ НАНКОВ/
В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило писмено запитване, в което е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството има практика да предоставя на служителите и работниците си ваучери при раждане на бебе, които се дават на майка, баща, баба или дядо. Ваучерите се предоставят за сметка на социалните разходи въз основа на решение на общото събрание на дружеството и заповед на управителя, размерът им е 200 лева и представляват подаръчен ваучер за детски магазин.
Въпрос: Дължат ли се данък върху доходите на физическите лица и задължителни осигурителни вноски върху стойността на ваучерите, когато се предоставят на баби и дядовци, които са служители и/или работници в дружеството, тъй като в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, не е изрично упоменато?
По прилагането на данъчното законодателство
Съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2.
На основание чл. 24, ал. 2, т. 9 и т. 11 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват:
- социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО);
- стойността на еднократните помощи, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи при: раждане на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството - общо до 2400 лв.
Прилагането на чл. 24, ал. 2, т. 11 от ЗДДФЛ е обвързано с наличието на следните условия:
- плащането да е с характер на еднократна помощ, която се предоставя при настъпване на конкретно събитие - раждане на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството;
- еднократната помощ за съответното събитие да е предоставена от работодателя за сметка на социалните разходи.
Ако едно от посочените условия не е налице, разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 11 от ЗДДФЛ не се прилага и съответната сума се включва на общо основание в облагаемия доход от трудови правоотношения.
Едно от условията за прилагане на чл. 24, ал. 2, т. 11 от ЗДДФЛ при предоставянето на еднократна помощ при раждане на дете за сметка на социалните разходи е плащането да се предоставя при раждането на дете на съответния служител или работник в дружеството. Разпоредбата е неприложима, когато помощта е по повод раждането на внуче, тъй като това събитие не е сред изрично изброените в текста й.
Предвид това изплащаните суми под формата на подаръчен ваучер на баба/дядо (наети лица) за раждане на внуче не попадат в обхвата на чл. 24, ал. 2, т. 11 от ЗДДФЛ.
В описания случай следва да се направи преценка относно приложението на разпоредбите на ЗКПО, регламентиращи облагане с данък върху разходите на социалните разходи, предоставени в натура, и съответно приложимостта на нормата на чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ.
Съгласно § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура", са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Едно от изискванията, за да са налице социални разходи, е социалните придобивки да са достъпни за всички наети лица. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
Макар да са производни на правоотношенията между данъчно задълженото лице работодател и наетите лица, социалните придобивки не са обвързани с количеството и качеството на престирания труд, а целят да обезпечат потребности, касаещи живота и бита на наетите, които не произтичат и не са свързани със заеманата от лицето длъжност.
В конкретния случай подаръчният ваучер се предоставя при настъпване на точно определено събитие за всички членове от колектива (раждане на дете или внуче). Тази придобивка се предоставя за всяко новородено дете и всеки служител би могъл да се възползва при настъпване на това обстоятелство. Поради това критерият общодостъпност е спазен.
В случай че са изпълнени всички посочени изисквания на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО (изречение първо и второ), за да бъде определен разходът като социален, следва да се определи и дали същият е предоставен в натура или не.
Съгласно последното изречение на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
С оглед на това в описания случай могат да се разграничат две хипотези:
Първа хипотеза: Социалните разходи са предоставени в натура
В този случай отчетените разходи подлежат на облагане с данък върху разходите по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО като социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица), и са освободени от облагане на основание чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ.
При тази хипотеза предоставянето на подаръчни ваучери за определен детски магазин може да носи белезите на социална придобивка в натура.
Извод: Когато подаръчните ваучери за детски магазин представляват социални разходи, предоставени в натура, те се облагат с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО и не се включват в облагаемия доход на служителите по силата на чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ.
Втора хипотеза: Социалните разходи не са предоставени в натура
Пример за такъв случай е предоставянето на предплатени карти за пазаруване (т.нар. Gift cards). По своята същност предплатените карти за пазаруване представляват електронни пари по смисъла на глава трета от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС, ДВ бр. 67/2025 г.).
Съгласно чл. 34, ал. 5 от ЗПУПС разпоредбите на тази глава не се прилагат за парична стойност, съхранявана в инструментите, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 11 от същия закон, и за парична стойност, която се използва за извършване на платежни операции, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 12 от закона.
Доколкото предплатените карти за пазаруване не попадат в посочените изключения, същите следва да се третират като парични средства (електронни пари). Това обстоятелство не се променя от факта, че картите не могат да се използват за теглене на пари. На практика предоставянето на предплатена карта за пазаруване от работодателя е равнозначно на предоставянето на електронни пари.
Поради това между работодателя и наетите лица се създават парични взаимоотношения (под формата на електронни пари) по отношение на въпросната социална придобивка.
В тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 205 от ЗКПО, съгласно която социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на наетото лице, се облагат при условията и по реда на ЗДДФЛ.
Доколкото разходите в тази хипотеза не могат да се квалифицират като социални разходи, предоставени в натура, те не попадат в обхвата на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО и не се ползват от освобождаването по чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ, а се третират като доход от трудови правоотношения, подлежащ на облагане по общия ред на ЗДДФЛ.
Извод: Когато социалната придобивка е под формата на предплатени карти (електронни пари) и не представлява социален разход в натура, тя се облага като доход от трудови правоотношения по реда на ЗДДФЛ, на основание чл. 205 от ЗКПО.
Общ извод по данъчното третиране: Ваучерите, предоставяни на баби и дядовци - наети лица, по повод раждане на внуче, не попадат в обхвата на чл. 24, ал. 2, т. 11 от ЗДДФЛ. Данъчното им третиране зависи от това дали представляват социални разходи, предоставени в натура по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО (облагане с данък върху разходите и необлагаем доход за физическите лица по чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ) или социални разходи, които не са предоставени в натура (облагаем доход от трудови правоотношения по реда на ЗДДФЛ, съгласно чл. 205 от ЗКПО).
