ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .......е постъпило Ваше запитване с вх. № ЕВ-54-16-8362/31.07.2025 г. относно прилагане разпоредбите на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Служител на дружеството е допуснал техническа грешка, като вместо 2,282 кг. месни продукти по 9 лв. на обща стойност от 20,54 лв., е маркирал 2 282 кг. по 9 лв. на обща стойност 20 538 лв. След откриване на грешката е извършено сторниране на така издадения фискален бон, като по невнимание това е отразено три пъти и в дневния отчет е отразен оборот от 21 112,01 лв. и сторно от 61 614,00 лв.
Поставени са следните въпроси:
- Как да се отстранят несъответствията?
- С какъв документ да се отрази това в счетоводните регистри?
- Трябва ли да се коригира фискалната памет на устройството?
- Има ли задължение за информиране на приходната администрация за допуснатата
грешка?
С оглед така изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
Извършването и документирането на сторно операция е обект на регулация на Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, доколкото по същността си това е операция, състояща се в документално отразяване на намаляването на вече регистриран във фискалното устройство оборот. Редът и начинът за извършване на корекция при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента (сторно операция) са регламентирани в чл. 31 от наредбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от Наредба № Н-18/2006 г. документиране на сторно операция при операторска грешка се извършва до 7-о число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката.
В конкретния случай дружеството е допуснало грешка при извършване на сторно операцията чрез фискалното устройство. В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбите на наредбата не предвиждат коригиране на сторно операции. Сгрешената сума ще остане отразена във фискалното устройство. Коригирането на тази грешка следва да намери съответното отражение в отчетността на лицата въз основа на документацията, съставена от лицето по чл. 3 от наредбата (например протокол). Препоръчително е и за допуснатата грешка по сторниране на оборота да се уведоми компетентната териториална дирекция на НАП.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Служител на дружеството е допуснал техническа грешка, като вместо 2,282 кг месни продукти по 9 лв. на обща стойност 20,54 лв., е маркирал 2 282 кг по 9 лв. на обща стойност 20 538 лв. След откриване на грешката е извършено сторниране на така издадения фискален бон, като по невнимание това е отразено три пъти и в дневния отчет е отчетен оборот от 21 112,01 лв. и сторно от 61 614,00 лв.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: Как да се отстранят несъответствията?
Въпрос: С какъв документ да се отрази това в счетоводните регистри?
Въпрос: Трябва ли да се коригира фискалната памет на устройството?
Въпрос: Има ли задължение за информиране на приходната администрация за допуснатата грешка?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство е прието следното:
Извършването и документирането на сторно операция е уредено в Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, тъй като по същността си сторно операцията представлява документално отразяване на намаляването на вече регистриран във фискалното устройство оборот.
Редът и начинът за извършване на корекция при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента (сторно операция), са регламентирани в чл. 31 от наредбата.
Съгласно чл. 31, ал. 4 от Наредба № Н-18/2006 г. документиране на сторно операция при операторска грешка се извършва до 7-о число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката.
В конкретния случай дружеството е допуснало грешка при извършване на сторно операцията чрез фискалното устройство. Разпоредбите на наредбата не предвиждат коригиране на сторно операции. Поради това сгрешената сума ще остане отразена във фискалното устройство и не може да бъде коригирана във фискалната памет.
Коригирането на тази грешка следва да намери съответното отражение в отчетността на лицата въз основа на документацията, съставена от лицето по чл. 3 от наредбата (например протокол). Препоръчително е за допуснатата грешка по сторниране на оборота да се уведоми компетентната териториална дирекция на НАП.
Извод: Несъответствията не се отстраняват чрез корекция във фискалното устройство, тъй като наредбата не допуска коригиране на сторно операции и сгрешената сума остава във фискалната памет. Грешката се коригира в счетоводната отчетност въз основа на документ, съставен от лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. (например протокол). Корекция на фискалната памет не се извършва. Уведомяването на компетентната ТД на НАП за допуснатата грешка е препоръчително, но не е посочено като задължение.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Валидността на становището е обусловена от съвпадението между описаната и действително установената фактическа обстановка; при различие не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
