НАП: Здравно и социално осигуряване при неплатен отпуск по чл. 158, ал. 1 КТ за резервист на активна служба

В запитване е изложена следната фактическа обстановка: На основание чл. 37, ал. 2 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (ЗРВСРБ) Военно окръжие ... е уведомило Областно пътно управление (ОПУ) - ... за извикването на работник, работещ по трудово правоотношение, за изпълнение на активна служба като резервист в доброволния резерв. За този период работникът се смята в служебен неплатен отпуск при работодателя за времето на мероприятието/службата, включително деня на отиването и връщането, съгласно чл. 158, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ).

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Дължими ли са здравноосигурителни вноски за времето на неплатения отпуск по чл. 158, ал. 1 от КТ?

Въпрос 2: Как следва да се отразят дните в декларация образец № 1?

Въпрос 3: Неплатеният отпуск по чл. 158, ал. 1 от КТ зачита ли се за трудов стаж в ОПУ - Ловеч?

Становището се основава на относимата нормативна уредба, както следва:

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, резервистите на активна служба и резервистите на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (ЗРВСРБ), държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", по Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и по Закона за специалните разузнавателни средства, офицерите и сержантите по Закона за Националната служба за охрана, както и лицата по чл. 69, ал. 6, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.

С чл. 44 от ЗРВСРБ е регламентирано, че за времетраенето на активната служба резервистът има право на неплатен служебен отпуск от работодателя/органа по назначаването по чл. 158 от КТ, чл. 62, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Закона за държавния служител или чл. 332, ал. 2 и 3 от Закона за съдебната власт.

Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗРВСРБ за времето на активна служба резервистът от доброволния резерв на въоръжените сили има статус на военнослужещ с правата и задълженията, съответстващи на заеманата длъжност, с изключение на ограниченията по чл. 182, ал. 1 и чл. 188 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗРВСРБ правоотношението по изпълнение на службата в доброволния резерв възниква въз основа на договор и след издаване на необходимото разрешение за достъп до класифицирана информация.

Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗРВСРБ резервистът получава основно месечно възнаграждение в съответствие със заеманата длъжност и присвоеното военно звание и допълнителни възнаграждения или част от тях пропорционално на продължителността на активната служба. Размерът на основното месечно възнаграждение по ал. 1 се определя с акт на министъра на отбраната.

В чл. 5, ал. 1 от Наредбата за възнагражденията на резервистите от мобилизационния резерв, взели участие в учебно-мобилизационни мероприятия, е указано, че държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване на резервистите от мобилизационния резерв, взели участие в мобилизационни мероприятия, се извършва по реда на КСО и на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Осигурителните вноски са в размерите, определени за кадровите военнослужещи и за държавните служители от МВР.

От изложеното се приема, че за периода на участие в учебно-мобилизационни мероприятия резервистите са осигурени по реда на КСО и ЗЗО.

За периодите, през които лицата са в неплатен отпуск, е предвиден специален ред за задължително здравно осигуряване в чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗЗО. Съгласно тази разпоредба за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Тя е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от КТ, или поради производствена необходимост и престой. Вноската се внася чрез осигурителя до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.

Въз основа на тази разпоредба се приема, че в разглеждания случай, доколкото лицето е в неплатен отпуск, но е осигурено на друго основание по ЗЗО (като резервист на активна служба), за периодите на неплатения отпуск здравноосигурителни вноски при работодателя не се дължат.

Извод: На въпрос 1 НАП приема, че за времето на неплатения отпуск по чл. 158, ал. 1 от КТ, през който лицето е резервист на активна служба и е осигурено на това основание по ЗЗО, работодателят не дължи здравноосигурителни вноски.

Относно отразяването на дните в декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" (Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г.) е посочено следното:

Дните от различните видове неплатени периоди, които се зачитат за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се попълват в различни точки от декларация образец № 1.

В т. 16.5 "Дни в неплатен отпуск, зачетени за осигурителен стаж" - в две позиции се попълват дните в неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО (до 30 работни дни за една календарна година, до 90 работни дни през 2022 г.).

Когато се подава декларация образец № 1 за времето на неплатения отпуск, следва да се прецени кои дни се зачитат за осигурителен стаж. Когато неплатеният отпуск е продължителен и надхвърля 30-те работни дни (90-те работни дни през 2022 г.), осигуряването на работника или служителя се прекъсва. Датата на 30-тия, съответно 90-тия работен ден се попълва в т. 15 "Последен ден в осигуряване".

Извод: На въпрос 2 НАП приема, че дните в неплатен отпуск, които се зачитат за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО (до 30 работни дни, съответно до 90 работни дни през 2022 г.), се попълват в т. 16.5 на декларация образец № 1, а при надхвърляне на този брой дни осигуряването се прекъсва и датата на 30-тия/90-тия ден се посочва в т. 15 "Последен ден в осигуряване".

Относно въпроса дали неплатеният отпуск по чл. 158, ал. 1 от КТ се зачита за трудов стаж в ОПУ ... е посочено, че отговорът е от компетентността на Министерството на труда и социалната политика.

Извод: На въпрос 3 НАП заявява, че не е компетентна да се произнесе дали неплатеният отпуск по чл. 158, ал. 1 от КТ се зачита за трудов стаж в ОПУ - Ловеч, като компетентен орган е Министерството на труда и социалната политика.