Изх. № 54-30-678
Дата: 10. 02. 2025 год.
ЗДДФЛ, чл. 5;
ЗДДФЛ, чл. 7;
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 6;
ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 3;
ЗДДФЛ, чл. 46, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 75.
ОТНОСНО:Прилагането на данъчното и осигурителното законодателство при изплащането на доходи на чуждестранни физически лица.
Във връзка с Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) и заведено с вх. № ...., както и писма с вх. № .... по описа на ЦУ на НАП, Ви уведомявам за следното:
Според фактическата обстановка, изложена в запитването Ви, във връзка с научно-изследователската работа на ...., организирате еднократни срещи с представители на България и Румъния. Целта е да се дискутират теми от научно-изследователската Ви работа и да получите обратна връзка. Изрично в писмото Ви е уточнено, че на тези срещи не се осъществява консултантска дейност или обучение. Планирате онлайн среща, а по-късно присъствена среща на територията на България, при която румънските граждани ще участват на територията на страната, и присъствена среща на територията на Румъния. За участието си в срещите румънските граждани ще получат възнаграждение от ...., съгласно граждански договори, които ще подпишете с тях като физически лица.
Във връзка с така изложената фактическа обстановка поставяте няколко въпроса, които могат да бъдат обобщени по следния начин:
1. Дължат ли се осигурителни вноски в България за румънските граждани за онлайн срещата и за присъствените срещи на територията на България и на територията на Румъния?
2. Дължи ли се данък върху доходите на физическите лица - румънски граждани, за онлайн срещата и за присъствените срещи на територията на България и на територията на Румъния?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Национална агенция за приходите, въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам принципно становище по поставените въпроси, като е възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-долу:
По въпросите, свързани с данъчното облагане:
Квалифицирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Това е така, тъй като на основание чл. 6 и чл. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ) местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка, центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ).
Доколкото в описания от Вас случай може да се предполага, че физическите лица следва да се третират като чуждестранни лица по смисъла на ЗДДФЛ, те са носители на задължението за данъци само за доходи, придобити от източници в Република България (чл. 7 от ЗДДФЛ).
Според общото правило на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в страната. Съответно доходите от труд, който е положен извън територията на Република България, или от услуги, които са извършени извън територията на Република България, не са от източник в страната и не се облагат по реда на ЗДДФЛ, когато са начислени/платени в полза на чуждестранни физически лица. Изключение от това правило е предвидено за доходите, попадащи в обхвата на чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ, като в т. 7 и т. 8 от разпоредбата са посочени авторските и лицензионните възнаграждения и възнаграждения за технически услуги.
По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ "авторски и лицензионни възнаграждения" и "възнаграждения за технически услуги" са съответните понятия по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО "Авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване. "Промишлено, търговско или научно оборудване" са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за производство, средства за оказване на услуги и други, които предприятието използва в стопанската си дейност.
Съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО "възнаграждения за технически услуги" са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице."
Доколкото възнагражденията, които ще получат чуждестранните физически лица за участието си в описаните от Вас срещи, не могат да се квалифицират като "авторски или лицензионни възнаграждения" или като "възнаграждения за технически услуги" и съответно не попадат в обхвата на чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ, при определянето на дохода като такъв от източник в България следва да се прилага общото правило на чл. 8, ал. 2 от същия закон. Иначе казано, като доход от източник в страната в този случай ще се определи само възнаграждението, получено от чуждестранните физически лица за участието им в организираната присъствена среща на територията на България.
На основание чл. 37, ал. 1, т. 8 от ЗДДФЛ възнагражденията за дейност, извършена на територията на страната от общественици, дейци на науката, изкуството, културата и спорта, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица от източник в България, се облагат с окончателен данък, когато не са реализирани чрез определена база в страната. Съгласно чл. 37, ал. 3 и чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ ставката на окончателния данък е 10 на сто, като същият се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи. Предвид разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 8 от същия закон се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода.
Следва да имате предвид, че на основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, с предимство се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В конкретния случай следва да се има предвид действащата Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане(СИДДО) между България и Румъния, обн. в ДВ, бр. 64 от 16.08.2016 г., в сила от 29.03.2016 г.
Въз основа на разгледаното по-горе третиране на доходите на чуждестранните физически лица съгласно вътрешното ни законодателство, може да се приеме, че тези доходи следва да попаднат в обхвата на чл. 7 от СИДДО с Румъния "Печалби от стопанска дейност". Тази разпоредба регламентира данъчното облагане на печалбите на предприятия от стопанска дейност и доходите на физически лица от професионални услуги (чл. 3, ал. 1, б. "е" във връзка с б. "л" от СИДДО). Съгласно посочената правна регламентация, изразът "печалби от стопанска дейност" се отнася както за юридическите, така и за физическите лица. По смисъла на чл. 7, ал. 1 от посочената СИДДО печалбите, които местно лице (юридическо или физическо) на Румъния получава от стопанска дейност, се облагат с данък само в Румъния, освен когато това лице извършва дейността чрез място на стопанска дейност, намиращо се в България. Следва да се има предвид, че използваният израз в чл. 7 от СИДДО "място на стопанска дейност" се отнася както за физическите, така и за юридическите лица. Съответно, доколкото румънските местни лица нямат място на стопанска дейност в България, възнагражденията им, изплатени от ...., следва да бъдат освободени от облагане с данък в България.
Необходимо е обаче да имате предвид, че данъчните облекчения, предвидени в СИДДО, не се прилагат автоматично, а след удостоверяване на основанията за това по реда на чл. 135 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК).
По отношение на задължителните осигурителни вноски:
От изложената в запитването фактическа обстановка не става ясно дали румънските граждани извършват трудова дейност на територията на Румъния или друга държава, извън дейността по гражданските договори, подписани с българския възложител. Няма информация и относно това къде е обичайното пребиваване на тези лица (къде е центърът на жизнените им интереси).
Необходимо е да бъде изяснено също така дали те ще бъдат командировани на територията на България за целите на провеждането на присъствените срещи тук.
В зависимост от отговора на тези въпроси е възможно приложението на множество различни хипотези и съответно - действието на различни разпоредби от европейското законодателство в областта на социалната сигурност, които не могат да бъдат обхванати в цялост с настоящето становище.
Във връзка с горното Ви уведомявам, че становище в частта на осигуряването, може да бъде изразено след предоставяне на необходимата допълнителна информация.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
Във връзка с научно-изследователската работа на ..., организирате еднократни срещи с представители на България и Румъния с цел обсъждане на теми от научно-изследователската дейност и получаване на обратна връзка. В писмото е уточнено, че на тези срещи не се осъществява консултантска дейност или обучение.
Планирате:
- онлайн среща;
- присъствена среща на територията на България, при която румънските граждани ще участват на територията на страната;
- присъствена среща на територията на Румъния.
За участието си в срещите румънските граждани ще получат възнаграждение от ..., съгласно граждански договори, които ще подпишете с тях като физически лица.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Дължат ли се осигурителни вноски в България за румънските граждани за онлайн срещата и за присъствените срещи на територията на България и на територията на Румъния?
Въпрос 2: Дължи ли се данък върху доходите на физическите лица - румънски граждани, за онлайн срещата и за присъствените срещи на територията на България и на територията на Румъния?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Национална агенция за приходите, въз основа на описаната фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, е изразено принципно становище, като е посочено, че е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването, да обосноват различно становище.
По въпросите, свързани с данъчното облагане
Квалифицирането на едно физическо лице като местно или чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) местните физически лица дължат данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - само за доходи от източници в Република България.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- 1. което има постоянен адрес в България, или
- 2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- 3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- 4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадането в една от тези хипотези води до третиране на лицето като местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, според който не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При определянето му могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
В описания случай се предполага, че физическите лица следва да се третират като чуждестранни лица по смисъла на ЗДДФЛ. В този случай, съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ, те са носители на задължението за данъци само за доходи, придобити от източници в Република България.
Съгласно общото правило на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в страната. Съответно доходите от труд, положен извън територията на Република България, или от услуги, извършени извън територията на Република България, не са от източник в страната и не се облагат по реда на ЗДДФЛ, когато са начислени/платени в полза на чуждестранни физически лица.
Изключение от това правило е предвидено за доходите по чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ. В т. 7 и т. 8 на тази разпоредба са посочени авторските и лицензионните възнаграждения и възнагражденията за технически услуги.
По смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ "авторски и лицензионни възнаграждения" и "възнаграждения за технически услуги" са съответните понятия по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Съгласно § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗКПО "авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за:
- използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер;
- на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес;
- или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване;
- или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.
Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.
"Промишлено, търговско или научно оборудване" са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за производство, средства за оказване на услуги и други, които предприятието използва в стопанската си дейност.
Съгласно § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на ЗКПО "възнаграждения за технически услуги" са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
Посочено е, че възнагражденията, които ще получат чуждестранните физически лица за участието си в описаните срещи, не могат да се квалифицират като "авторски или лицензионни възнаграждения" или като "възнаграждения за технически услуги" и съответно не попадат в обхвата на чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ. Поради това при определянето на дохода като такъв от източник в България следва да се прилага общото правило на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ.
В този смисъл, като доход от източник в страната ще се определи само възнаграждението, получено от чуждестранните физически лица за участието им в организираната присъствена среща на територията на България.
На основание чл. 37, ал. 1, т. 8 от ЗДДФЛ възнагражденията за дейност, извършена на територията на страната от общественици, дейци на науката, изкуството, културата и спорта, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица от източник в България, се облагат с окончателен данък, когато не са реализирани чрез определена база в страната.
Съгласно чл. 37, ал. 3 и чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ ставката на окончателния данък е 10 на сто, като данъкът се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи.
Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 8 от закона се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода.
Посочено е, че на основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, са предвидени други правила относно данъчното облагане, се прилагат разпоредбите на съответната спогодба или договор. (Текстът на становището е прекъснат в предоставения откъс.)
Извод: За чуждестранните физически лица - румънски граждани, възнагражденията за участието им в присъствената среща на територията на България представляват доход от източник в страната и подлежат на облагане с окончателен данък по чл. 37, ал. 1, т. 8 от ЗДДФЛ в размер 10% върху брутната сума, като данъкът се удържа и внася от платеца на дохода по реда и в сроковете на чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ. Възнагражденията за онлайн срещата и за присъствената среща на територията на Румъния не са доход от източник в България и не се облагат по реда на ЗДДФЛ, при условие че не попадат в изключенията на чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ.
